Самоков-боровец-бели искър

Концепцията за развитие на курорта Боровец се изготвя от работна група на правителството под председателството на зам. министър на икономиката г-н Димитър Хаджиниколов. Основните цели на концепцията са да обедини различните интереси и да определи отговорностите на участниците в изграждането на курорта при съблюдаване на екологичните изисквания, да улесни реализирането на идеите за да се постигне целогодишно развитие на планински туризъм в района.

Концепцията предвижда реализиция на три етапа. През първия до 2007 г. трябва да се постигне двойно по-висока заетост на базата чрез доизграждане на техническата инфраструктура, увеличението на леглата до 8000, усвояване на нови райони. През втория етап до 2010 г., трябва да започне поетапното изграждане на туристическо селище в района на Самоков - Боровец с капацитет до 8000 легла и усвояване на района около Нови Искър чрез пускането на 1000 легла в хотели и туристически селища. Предвижда се построяване на спортни съоръжения - басейни, тенис кортове, зимен и летен стадион, голф игрище с 18 дупки между реките Бистрица и Луковица. В последния етап до 2015 г. ще се усвоява зоната над 1400 м - в района на местностите Шумнатица - Бялата поляна и Гвардейска поляна - Меча глава с петзвездни малки хотели и вилни селища с общ капацитет до 1200 легла.

Тъй като до завършването на оценката на трети вариант на ОУП на КТЛ “Самоков-Боровец- Бели Искър” екипът не разполагаше с окончателна и приета от МС версия на концепцията, тя не е разгледана подробно.

ВРЪЗКИ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

ОУП и Национален парк “Рила”

Голяма част от територията на курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” (138134 дка или 58%) попада в границата на Националния парк “Рила”. В границата на Централния рилски резерват попадат 80 632,50 дка или 33,9% от територията на локализацията. Националният парк “Рила” е обявен със заповед на МОС на 24.02.1992 г., на обща площ 81046 ha.

В територията на курортно-туристическата локализация “Самоков – Боровец – Бели Искър” попадат общо 138 134,50 дка от Националния парк Рила. Най-голям дял от тази площ заема зоната на природния резерват 58,37%. Зоната за ограничено човешко въздействие заема 20,47%. Многофункционалната зона заедно със Зоната на сгради и съоръжения и Зоната за интензивен туризъм заемат 21,16%.

За всяка зона в Плана за управление са определени режими за ползване с оглед ограничаване на негативното въздействие върху околната среда.

При разработване на ОУП на Курортно-туристическата локализация се споделя философията, че известно преливане на необходими дейности следва да се допусне от двете страни на границата - природоохранни дейности навън от границата и природорекреационни дейности навътре от границата.

По отношение карането на ски през зимния сезон режимите на всички зони на парковата територия са определено рестриктивни. Допустими са “преходи със ски”, но не и каране на ски по устроени ски писти.

За Зоната на сгради и съоръжения е посочено, че включва “лифтове и ски влекове”, което предполага и наличието на писти, които те обслужват, но в плана за управление ски писти не са посочени за никоя от неговите зони, освен съществуващите такива.

Наличието на защитената територия на Националния парк и неговата резерватна зона е много важно обстоятелство, което е изисквало от проектантите внимателно да анализират всички предимства и недостатъци и всички възможности за безконфликтно развитие на рекреационно-туристически дейности. Направен е опит да бъде намерена система от гъвкави механизми за посрещане на обществените интереси, които не противоречат на природозащитните цели на парка. При това са използвани възможностите и ограниченията, които предлагат Законът за защитените територии и самият статут на парка (посредством неговия План за управление) за постигане на такива гъвкави механизми за управление и развитие, които отговарят на обществените интереси.
ОУП и ПУП на отделните територии

С предвижданията и параметрите на развитие и устройство, залегнали в Общия план, следва да се съобразяват всички подробни устройствени планове за отделни части от територията на локализацията, които Община Самоков ще одобрява. Чрез подробните устройствени планове ще се реализират предвижданията на Общия устройствен план. Подробните устройствени планове трябва да конкретизират и прецизират постановките на Общия план, запазвайки одобрените в него параметри и основни структурно-композиционни предвиждания. Подробни устройствени планове ще се изработват за туристическите ядра и местности, за ски пистите, за въжените линии, за мрежите и съоръжения на инфраструктурата, за парковете и лесопарковете.

При изготвянето и одобряването на подробните устройствени планове следва да се съблюдават предвидените в одобрения Общ устройствен план структура и композиция на територията, както и стойностите на показателите за застрояване (плътност и интензивност), защото те са съобразени с определения рекреационен капацитет на територията на локализацията и с намеренията за създаване на приятна и природосъобразна курортна среда. Завишаването на тези стойности ще води до преуплътняване на територията, до претоварване на ски писти и съоръжения и до влошаване на качествата на курортната среда и на провеждания в нея отдих.

За териториите на туристическите ядра и местности с изработените подробни устройствени планове следва да се проведе процедура за промяна на предназначението на обхванатите от плана земи – горски или земеделски в урбанизирани.

В туристическите ядра улиците и обществените озеленени площи, както и някои инфраструктурни и обществени обекти, са предназначени за широко обществено ползване и представляват публична собственост на общината. Не може да бъде променяно определеното с плана предназначение за широко обществено ползване на териториите с публична собственост.

Останалите общински имоти представляват частна общинска собственост, която се третира равнопоставено с частната собственост на физическите и юридическите лица.

При проектирането на съоръженията на въжените линии инвестиционните проекти следва да се предхождат или съпровождат с парцеларен план съгласно изискванията на Закона за устройство на територията. Промяна на предназначението на земята по трасето на въжената линия е необходимо, когато преминава през горски земи (изключване от горския фонд съгласно Закона за горите). При станциите на въжените линии (начална, междинна и крайна) промяната на предназначението на земята е в обхвата на подробния устройствен план за съответното съоръжение. По същия начин следва да се подхожда за трасетата на новите ски писти, които попадат в горски земи, а именно с парцеларен подробен устройствен план и промяна на предназначението на земята с изключване от горския фонд съгласно Закона за гората.

За предвидените в Общия устройствен план ски полета с обслужващи обекти (чайна, ски гардероб, медицински пункт), съчетани обикновено със станции на въжените линии, също следва да се изготвят и процедират подробни устройствени планове и да се осъществи промяна на предназначението на земята в обхвата на подробния устройствен план.

Ски пистите и трасетата на въжените линии се предлага да се обявят за публична държавна и публична общинска собственост. Частни имоти (реституирани) върху ски писти, следва да бъдат отчуждени срещу предварително и равностойно обезщетяване. Ски пистите и въжените линии се предоставят за ползване чрез концесия. Концесионерът се задължава да провежда укрепващи, противоерозионни и рекултивационни мерки съобразно технико-устройствени проекти.
ОУП и “Стратегия за развитие на Община Самоков”

Общият устройствен план на Курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” е стратегически документ, който ще служи на общината за провеждане на устройствената ? политика, свързана с туристическото развитие, при което следва да се гарантира опазване на околната природна среда и насочване на туристическото развитие в интеграция с другите функции и дейности на територията и в интерес на местното население.

С предвижданията на одобрения Общ устройствен план трябва да се съобразяват всички намерения и действия на участниците в туристическия процес, които следва да съгласуват своите действия с общината на основата на плана.
ЦЕЛИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО РАВНИЩЕ, ИМАЩИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПЛАНА

Проучването на природните условия и ресурси за развитието на рекреациионно-туристически дейности на територията на Курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” позволява да се направи изводът, че природо-географските условия са особено благоприятни от гледна точка на рекреацията и представляват сериозен ресурс за развитието на широк кръг дейности на отдиха и туризма в планинска среда както през зимния, така и през летния сезон. Най-благоприятни годишни периоди за почивка и възобновяване на силите според специалистите са периодите от края на месец юни до средата на месец септември и през зимните месеци януари, февруари и март. Като по-неблагоприятни периоди се приемат късната есен – втората половина на месеците септември, октомври, ноември и ранната пролет - края на месеците март, април и май. Наличието на балнеоложки ресурси в близост до КТЛ, а е вероятно да се появят и в самата територия, предлага възможности за комбиниране на зимния и летния планински туризъм с балнеолечение и балнеопрофилактика.

Природната среда – флората и фауната в територията на КТЛ са подложени на редица негативни въздействия в резултат на продължителната антропогенна намеса в миналото и понастоящем. Задължително условие при разработване на общия устройствен план е било прилагането на екологичен подход и щадящо отношение към природната среда не само в границата на Националния парк, но и извън нея при едновременно пълноценно използване на природно-рекреационните ресурси за по-нататъшното развитие на туристическите дейности в територията на КТЛ. Не малка част от уникалните природни обекти са извън границата на националния парк и при разработване на плана са им отделени адекватни грижи за опазване.

В различните части на територията в зависимост от наличието на уникални природни обекти и чувствителността на екосистемите към антропогенно натоварване се прилагат различни устройствени подходи и различни режими за туристическо ползване и опазване на средата.

Опазването на природата и рекреационно-туристическите дейности не се разглеждат като взаимно изключващи се и противоречащи си функции на една и съща територия. Потърсен е разумният баланс и подходи при съчетаването на тези две функции в различните части от територията – в различните зони на националния парк и в различните функционални зони на територията извън националния парк в природна и в урбанизирана среда.

3. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ И ТЯХНОТО ЕВЕНТУАЛНО РАЗВИТИЕ БЕЗ ПРИЛАГАНЕТО НА ОУП на КТЛ “САМОКОВ - БОРОВЕЦ – БЕЛИ ИСКЪР”

Анализът на съществуващото състояние на територията и факторите, които влияят върху него е направен отделно по компоненти, при постоянен обмен на информация и научни изводи от членовете на колектива. Това позволява по-задълбочено изследване на територията и отчитане на спецификата на въздействията, без да са подценени взаимодействията между компонентите на средата. Освен това в този обхват и структура на анализа Екологичната оценка се вписва по-логично и естествено в ОУП, в съответствие с изискванията на действащото законодателство и на МОСВ.1

Анализът на съществуващото състояние на отделните компоненти следва традиционната за оценка на въздействието схема. Последователно са разгледани основните моменти на отделните компоненти на околната среда и факторите, които оказват влияние върху нея. За всеки компонент подробно е характеризирано съществуващото състояние на територията на Курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър”, като са посочени и съответните природни дадености на територията, които са използвани при разработване на Общия устройствен план. От подробния анализ на съществуващото състояние са определени съществуващите проблеми по околната среда, здравния риск, градоустройствените параметри, социално-икономическите компоненти и естетическото и визуално въздействие. Определени са рисковите зони и районите с особено екологично значение. Изводите от анализа на съществуващото положение са систематизирани в отделна част на Екологичната оценка и накратко могат да се обобщят по следния начин.

По отношение на атмосферния въздух критичен екологичен проблем би могъл да се очаква вследствие наднормени или близки до наднормените количества вредни емисии. Като резултат от направената екологична оценка на съществуващото състояние на атмосферния въздух е видно, че не съществуват условия за възникване на такъв проблем. Биоиндикаторите (по проекта ОМ-2) също не отчитат изменения на обследваните растителни и животински организми поради отражение на вредни вещества в атмосферния въздух. Систематизираните изводи от анализа на въздействието са както следва:

* въздействие от промишлени източници - в района на Бели Искър и Боровец промишлени източници няма. Въздействието от промишлеността на град Самоков, (вследствие стагнацията, преструктурирането и извършената газификация) е незначително, което се потвърждава от емисионните измервания на точковите източници;

* въздействие от битовия сектор – може да се определи като слабо вследствие ползваните горива - основно дърва и природен газ.

* въздействие от трансграничен пренос на замърсители - климатичните условия не позволяват трансграничен пренос на замърсители в т.ч. тежки метали, които да се утаяват в района.

* въздействие от автомобилния транспорт - реален съществуващ проблем е недопустимо високото натоварване с вредни емисии от автомобилния транспорт - транзитния поток и личните МПС през почивните и празнични дни на активния сезон.

Следователно транспортните емисии се извеждат като основен екологичен проблем за атмосферния въздух при сегашното състояние на района и имат пряко отношение към предлаганите решения в ОУП на КТЛ.

Природната среда, в която е ситуирана курортно-туристическата локализация, се простира предимно на юг от “триъгълника” Самоков–Боровец–Бели Искър на надморска височина от около 900 до 2925 m. Значителната разлика във височините и развитата речна мрежа обуславят високи стойности на хоризонталното разчленение на релефа (от 1 до 2 km/km2) и на вертикалното разчленение (от 100 до m/km2). Това е предпоставка за голямото пейзажно, климатично и биологично разнообразие, което от своя страна осигурява високите рекреационни качества на атмосферния въздух. Тези рекреационни качества включват в себе си преди всичко възможността за естествено разсейване и самопречистване.

На основание гореизложеното може да се направи крайният извод, че въздушният басейн над района е слабо натоварен, почти близък до естествения фон. Изключение правят само някои от натоварените транспортни артерии в пикови моменти на курортно-туристическия сезон в урбанизираните територии.
КЛИМАТ

Състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в курорта Боровец е в пряка връзка и под влиянието и на някои от неблагоприятните въздействия на климатичните условия. В района на Мусаленския масив често се наблюдават температурни инверсии, които са най-чести при ясно и тихо време. Тези инверсии обхващат затворената Самоковска котловина и се разпространяват и в подножието на Боровец, като не позволяват разсейване на замърсителите и аерация на въздуха.

Много важен елемент от аерационната способност на въздуха е неговата влажност. Например възможността за по-продължително задържане на влагата в гората като резултат от изобилието на растителност, липсата на много открити места за слънчево огряване, както и ниската скорост и честота на ветрове прави пролетта в Боровец доста влажна. Високата влажност понижава рекреационните качества на въздуха, но не позволява унос на прах.

Друго явление с неблагоприятно влияние върху рекреационната способност на въздуха са мъглите. Средногодишният им брой в Боровец е 60 дни. Максимумът им е през ноември – най-неблагоприятният месец за рекреация.

Следователно естествените условия за саморазсейване и самопречистване на атмосферния въздух в района са много високи през по-голяма част от годината- месеците декември, януари, март, както и през летния период. По-неблагоприятни в това отношение са ранната пролет и късната есен. Тези природни свойства на въздуха в района са отдавна известни и са взети в предвид при разработване на ОУП.

От друга страна климатът е и значителен курортно-туристически ресурс и в съчетание с надморската височина предлага изключително добри условия за зимни спортове.

ВОДИ (ПОВЪРХНОСТНИ, ПОДЗЕМНИ, ПИТЕЙНИ, ОТПАДЪЧНИ)

В направения подробен анализ на съществуващото състояние на водите са обобщени едни от най-съществените проблеми по отношение на този важен за развитието на туризма ресурс. Установеният за цялата страна 20 годишен (1982-2001) маловоден период се проявява и при повърхностните води в района и върху средния отток. Намалението на валежите вероятно ще задълбочи проблема и ще доведе до намаляване и на речния отток през следващите 2-3 десетилетия.

Качествата на речните води обаче съответстват на посочената категория на водоизточника, а водите от поречието на р. Искър, намиращи се в границите на курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” не са замърсени. Интегралната оценка на замърсяването за дълъг период от време показва, че речните води, изтичащи от територията на НП “Рила”, са биологично чисти.

Един от сериозните проблеми за повърхностните води е последица от нерегламентираните сметища на отделните населени места, разположени по поречието на реките, които най-често са със значителни размери. На този етап няма изградена пречиствателна станция за питейни води на гр. Самоков.

Пречистването на отпадъчната вода също не отговаря на условията, поставени в разрешителното за заустване на отпадъчните води в повърхностния воден обект р. Искър по показателите: съдържание на никел и кадмий, на цианиди и на нефтопродукти. Това показва, че р. Искър се замърсява с посочените вещества.

Отпадъчните води се натоварват значително и с органични замърсители от битово фекалните води на разпръснати вили, поради недоизградена канализационна система и липса на третиране за отстраняване на замърсителите до степен подходяща за заустване в повърхностни водоизточници. Действуващата ПСОВ в местността “Песъко” има ограничен капацитет, който няма да позволява бъдещо приемане на допълнителни количества отпадъчни води.

Следователно може да се направи извода, че сега съществуващото състояние на отпадъчните води от битово-фекален и промишлен характер има значително негативно въздействие върху околната среда. Неизградената канализационна система и канализационни колектори на отделните големи обекти създават възможност да се замърсяват трайно повърхностните води, а оттам и повърхностните водоизточници. Това от друга страна застрашава вододайната зона на язовир “Искър”, който е основен водоизточник за питейното водоснабдяване на столичния град.
ГЕОЛОЖКА ОСНОВА. РЕЛЕФ

Във високопланински условия природната среда и в случая геоложката среда, може да се окаже силно уязвима на масирано строително вмешателство и антропогенно натоварване, особено ако не се отчете местната специфика и строителството се извърши по традиционния за страната начин. Пример за това са неблагоприятните изменения в ландшафта, които предизвикаха осъществяването на някои мащабни проекти, като например хидровъзела “Белмекен - Сестримо”, множеството изпълнени деривационни канали, останките от бетонови центрове, служебни пътища и временни жилища бяха лош пример за високопланинско строителство от близкото минало. Още по-драстичен е случаят със сериозните ерозионни процеси, които застрашават терените на изсечените гори за изграждане на новите писти в Банско.

В границите на проучваната територия няма данни за ресурси на подземни богатства и не съществуват конфликти между двете функции – добив и развитие на туризма.

На територията на КТЛ “Самоков - Боровец - Бели Искър е налице " почвена ерозия към настоящия момент и се очертава да бъде и сред основните екологични проблеми, които ще се задълбочат във връзка с реализирането на ОУП. Основната причина, която ще се добави към съществуващите, ще бъде унищожаването на дървесната растителност. Тя от своя страна ще допринесе за разширяване на опустиняването, тъй като водната ерозия е процес, засягащ целостта на почвения профил и с нейното развитие се влошават естествените фактори на почвеното плодородие. Ерозионните процеси влошават условията за развитие на растителността и постепенното ограничаване на видовото разнообразие и нарушаване на видовия баланс. Засилването на ерозионните процеси ще доведе и до увеличаване на твърдия отток в повърхностните води и до допълнително затлачване на водохранилищата.

Лабилна структура на кафява горска почва
Вторият проблем е свързан с експлоатацията на пистите в периода на снеготопене, когато те се оголват и почвата е особено податлива на вторично уплътняване поради високата й влажност. Това води до намаляване на почвената порьозност и аерация, и в крайна сметка до невъзможност през следващия вегетационен период на тези участъци да се развие растителност (в случая става въпрос за тревна растителност).
Унищожена тревна растителност върху съществуваща ски писта
Липсата на растителност е идеална предпоставка за развитие на почвената ерозия. Подобни изменения се наблюдават и към настоящия момент. Развитие на водна ерозия в различна степен е установена по продължение на пистите "Маркуджика" и "Ястребец".
РАСТИТЕЛНОСТ

Анализът на растителността в границите на проучваната територия на КТЛ “Самоков – Боровец – Бели Искър” показва, че основните екологични проблеми, които съществуват в момента са резултат от две групи фактори – естествени и породени от човешката дейност и засягат както дървесните така и храстовите и тревни видове.

Сред естествените фактори следва да се отбележат промените в климата, което води до намаляване на валежите и затопляне, в резултат намалява и влажността, която има съществено значение за развитието на някои растителни видове. Поради тази причина се забелязват явления, които водят до намаляване на растителното разнообразие и подмяната на един вид растителност с друга. Снеговалите и лавините, както и някои екстремни климатични явления също влияят отрицателно на растителността.

По-сериозни поражения се появяват на местата, където се отнема растителната покривка по време на строителство на обекти и съоръжения. Незаконната сеч е най-големият враг на гората и от нея произтичат още много други вторични негативни явления. За подпалки се изсичат и храсти и се унищожават ценните клекови формации. От незаконна сеч са застрашени всички достъпни с транспорт участъци в по-ниската част на гората.

Тревната покривка е най-застрашена на пистите и край интензивно натоварените туристически пътеки. Оголването на пистите води до засилване на ерозионните процеси, както беше отбелязано в раздела за почви.
Тревна растителност в курорта Боровец
Пожарите – естествени, или предизвикани от човека създават рискови ситуации, поради трудния за достъп терен.

Намаляването на видовото разнообразие, изсичането на гората и оголването на пистите са все проблеми, които имат пряка връзка с ОУП и предвиденото развитие на туризма и зимните спортове, тъй като от това се пораждат вторични проблеми и се намалява рекреационната стойност на територията.

Стабилността на значителна част от екосистемите в границите на проучваната територия е деликатна, а структурата – лабилна. Това се отнася за алпийски скално-сипейни и тревни екосистеми, които са силно уязвими за човешката дейност, за екосистемите, развити по влажни места край реките, за клековите и хвойнови екосистеми. При последните антропогенното въздействие трябва да се ограничи до минимум, включително и по отношение създаването на пътна мрежа и строителството за обслужване на туристите.