Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
КУЛТЪТ КЪМ СВОБОДНИЯ ПАЗАР
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| КУЛТЪТ КЪМ СВОБОДНИЯ ПАЗАР Капиталът и политиката си взаимодействат до такава степен, че отношенията им постоянно са предмет на ожесточени дискусии между икономисти, политици, както и сред широката общественост. Яростните капиталисти са склонни да твърдят, че капиталът трябва да е свободен да въздейства върху политиката, но на нея не бива да ѝ се позволява да влияе върху капитала. Те настояват, че когато държавата се намесва в пазара, политическите интереси стават причина за лоши инвестиции, които водят до слаб растеж. Например една държава може да наложи високи данъци на индустриалците и да използва парите, за да раздава щедри обезщетения за безработица, които се приемат добре от избирателите. Според мнозина пред- ставители на бизнеса би било много по-добре, ако държавата им остави парите. Те ще ги използват, казват те, за да отварят нови фабрики и ще наемат безработните. Според този възглед най-мъдрата икономическа политика е недопускане на политика в икономиката, намаляване на данъците и на държавната намеса до минимум, както и пълно освобождаване на пазарните сили. Частните инвеститори, необременени от политически интереси, ще инвестират парите си там, където ще има най-голяма печалба, така че начинът да се гарантира растеж — който пък ще е от полза и за индустриалците, и за работниците — е минимизиране на държавната намеса. Тази пазарна доктрина днес е най- влиятелният и най-често срещан вариант на капиталистическото верую. Най- ентусиазираните защитници на свободния пазар критикуват военните намеси в чужбина с точно толкова жар, колкото и програмите за социално подпомагане в собствените си страни. Те предлагат на държавата същия съвет, който дава учителят по дзен на своя ученик: просто не прави нищо. Но в своята крайна форма вярата в свободния пазар е толкова наивна, колкото и вярата в Дядо Коледа. Просто не съществува пазар, свободен от каквито и да било политически интереси. Най-важният икономически ресурс е доверието в бъдещето и именно той постоянно е заплашен от действията на крадци и шарлатани. Пазарът сам по себе си не предлага защита срещу измама, кражба или насилие. Задача на политическата система е осигуряването на доверие посредством въвеждането на санкции срещу подобни практики и поддържането на полиция, съдилища и затвори — институции, които гарантират прилагането на закона. Когато кралете не свършат работата си и не регулират адекватно пазара, следва загуба на доверие, стопяване на кредита и икономическа депресия. Това е урокът от Балона Мисисипи през 1719 г. и на всеки, който го забрави, ще му бъде припомнен от американския жилищен балон от 2007 г. и последвалата кредитна криза и рецесия. |