Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
ГЛАВА 17 ДВИГАТЕЛЯТ НА ИНДУСТРИЯТА
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 17 ДВИГАТЕЛЯТ НА ИНДУСТРИЯТА Съвременната икономика се развива благодарение на вярата ни в бъдещето и готовността на капиталистите да реинвестират печалбите си. Това обаче не е достатъчно. Икономическият растеж изисква също енергия и суровини, които са в ограничено количество. Ако — или по-скоро когато — те свършат, цялата система ще рухне. Миналото показва, че те са ограничени само на теория. Противно на интуи- цията, макар използването на суровини и енергия да е нараснало значително през последните няколко столетия, годното за експлоатация количество от тях в действителност се е увеличило. Винаги когато недостиг на едното от двете е заплашвал да забави икономическия растеж, поток от инвестиции се е вливал в научни изследвания и технологични разработки. Те неизменно са водели не само до разработването на по-ефективни методи за експлоатация на наличните ресурси, но и до откриване на съвсем нов тип материали и енергийни източници. Да разгледаме например историята на превозните средства. През последните 300 години човечеството е изработило милиарди превозни средства — от каруци и ръчни колички до влакове, автомобили, свръхзвукови самолети и космически совалки. Бихме могли да очакваме, че такова мащабно производство би изчерпало наличните енергийни източници и суровини и днес ще остъргваме дъното на кацата. Всъщност вярно е по- скоро обратното. Докато през 1700 г. глобалната индустрия за производство на превозни средства е използвала почти единствено дърво и желязо, днес тя има на свое разположение огромно изобилие от непознати за нашите предци материали като пластмасата, гумата, алуминия и титана. Докато през 1700 г. каруците са били строени предимно посредством мускулната сила на дърводелците и ковачите, днес машините в заводите на „Тойота“ и „Боинг“ се захранват от двигатели с вътрешно горене и ядрени електроцентрали. Подобна революция протича във всички останали сектори на индустрията. Нея наричаме индустриална революция. В хилядолетията, предшестващи индустриалната революция, хората вече знаели как да използват много различни по вид енергийни източници. Те разпалвали дървен материал, за да топят желязо, да отопляват домовете си и да пекат сладкиши. Корабите използвали силата на вятъра, а водениците улавяли течението на реките, за да мелят брашно. Всички тези енергийни източници си имали вътрешни ограничения, които пораждали проблеми. Не навсякъде има достатъчно дървета, вятърът не духа винаги когато ти трябва, а силата на водата може да ти бъде полезна само ако живееш близо до река. 311 Дори още по-голям проблем е това, че хората не знаели как да преобразуват един вид енергия в друг. Те можели да впрягат силата на вятъра и водата, за да плават в морето и да задвижват воденични колела, но не и за да загряват вода или да топят желязна руда. Обратно, те не можели да използват топлинната енергия на горящото дърво, за да задвижват воденични камъни. Хората разполагали само с една машина, способна на подобни трикове — собственото им тяло. Посредством метаболизма телата на хората и останалите животни изгарят органично гориво — храната, която преобразуват в мускулни движения. Мъжете, жените и животните могат да поглъщат зърно и месо, да разграждат съдържащите се в тях въглехидрати и мазнини и да използват получената енергия, за да теглят рикша или пък плуг. Тъй като човешкото и животинското тяло били единствените средства за преобразуване на енергия, мускулната сила играела ключова роля в почти всички човешки дейности. Силата на човешките мускули била използвана при изграждането на каруци и къщи, мускулите на воловете за разораване на обработваемата земя, а мускулите на конете за транспорт на стоки. Енергията, която захранвала тези органични машини, била черпена от един и същ източник — растенията. На свой ред растенията получавали енергията си от Слънцето. Посредством процеса фотосинтеза те улавяли слънчевата енергия и я преобразували в органични съединения. Почти всичко, което хората са постигнали в своята история, се основава на слънчевата енергия, уловена от растенията и преобразувана в мускулна сила. По тази причина ходът на човешката история се определял от два основни цикъла — растежния цикъл на растенията и редуващите се цикли на слънчевата енергия (ден и нощ, лято и зима). Когато слънчевата светлина била оскъдна или пшеничните посеви все още не били узрели, хората не разполагали с много енергия. Хамбарите били празни, бирниците нямали работа, войниците се движели и воювали с мъка, а царете проявявали склонност да не нарушават мира. Когато Слънцето светело ярко, а пшеницата зреела, селяните събирали реколтата и пълнели с нея своите хамбари, бирниците бързали да получат своят дял от нея, войниците стягали мускулите си и заточвали своите мечове, а царете свиквали съветниците си и планирали поредната военна кампания. Всеки от тях бил изпълнен с енергията на Слънцето, съхранена под формата на пшеница, ориз и картофи. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|