Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

307
глад за сладко. Предприемачите откликват на тази нужда, като произвеждат тонове сладки продукти — кейкове, сладки, шоколад, бонбони и подсладени напитки като какао, кафе и чай. Годишната консумация на захар на средния англичанин нараства от почти нула в началото на XVII в. до около осем килограма в началото на XIX в.
Но отглеждането на захарна тръстика и производството на захар изисква много труд. Малцина искат да работят часове наред в полята под тропическото слънце, при това рискувайки да се разболеят от малария.
Работници със сключен договор биха произвеждали стока, твърде скъпа за масова употреба. Чувствителни по отношение на пазарната логика и алчни за печалба и икономически растеж, собствениците на плантациии се насочват към робския труд.
От XVI до XIX в. около 10 милиона африкански роби са внесени в Америка.
Около 70% от тях работят на захарните плантации. Условията на труд са ужасяващи. Повечето живеят кратък и нещастен живот, а милиони умират по време на сблъсъците, които избухват при набирането на роби, или по време на дългото пътуване от вътрешността на Африка до бреговете на
Америка. И всичко това се прави, за да могат европейците да се наслаждават на подсладения си чай и бонбоните, а захарните магнати на огромните си печалби.
Търговията с роби не се контролира от нито една държава. Тя е чисто ико- номическо начинание, организирано и финансирано от свободния пазар според законите на търсенето и предлагането. Частните компании, заети с търговия на роби, продават акции в Амстердам, Лондон и Париж.
Европейците от средната класа, които търсят добри възможности за инвестиции, изкупуват тези акции. С тези пари компаниите купуват кораби, наемат моряци и войници, набират роби в Африка и ги транспортират до
Америка. Там ги продават на собствениците на плантации и купуват продукти като захар, какао, кафе, тютюн, памук и ром. С тях се връщат в
Европа, продават ги на добра цена и се отправят към Африка за следващ рунд. Акционерите са много доволни от ситуацията. През XVIII в. печалбата от подобни инвестиции е около 6% годишно, което означава изключителна доходоносност, както всеки днешен консултант би признал.
Това е мухата в меда на пазарния капитализъм. Той не може да гарантира, че приходите ще са честно спечелени или честно разпределени. Тъкмо напротив, стремежът към увеличаване на печалбата и производството заслепява хората. Когато растежът се превърне във висше благо, неограничено от каквито и да било други морални съображения, това лесно може да доведе до катастрофа. Някои религии като християнството и нацизма са унищожили милиони само от яростна омраза. Капитализмът е унищожил милиони поради леденото си бездушие и алчност. Търговията с

308
роби не е продукт на расистка омраза към африканците. Онези, които купуват акциите, брокерите, които ги продават, и мениджърите от компани- ите рядко изобщо се сещат за тях. Същото важи и за собствениците на захарните плантации. Много от тях живеят далеч от тях и единствената информация, която им трябва, е статистика относно печалбите и загубите.
Важно е добре да се запомни, че търговията с роби през Атлантика не е просто отклонение от едно иначе безупречно досие. Големият бенгалски глад, дискутиран в предишната глава, е резултат на сходна динамика — Британската източноиндийска компания се интересува повече от своите печалби, отколкото от живота на десет милиона бенгалци.
Военните кампании на ОИК в Индонезия се финансират от видни холандски бюргери, които обичат своите деца, участват в благотворителни акции и ценят хубавата музика и изобразително изкуство, но не се вълнуват от страданията на обитателите на Ява, Суматра и Малака. Безброй други престъпления и простъпки съпътстват растежа на модерната икономика в други части на света.
XIX в. не донася подобрение в етиката на капитализма. Индустриалната революция, която се развихря в Европа, обогатява банкерите и собствениците на капитал, но обрича милиони работници на унизителна бедност. В европейските колонии ситуацията е още по-ужасяваща. През 1876 г. белгийският крал Леополд II създава неправителствена хуманитарна организация, чиято официална цел е проучване на Централна Африка и борба с търговията с роби по река Конго. Тя трябва също така да подобри условията на живот на обитателите на региона чрез строеж на пътища, основаване на училища и болници. През 1885 г. европейските сили се съгласяват да ѝ делегират контрола върху 2,3 милиона квадратни километра в басейна на река Конго. Тази територия, която е седемдесет и пет пъти по- голяма от територията на Белгия, е известна от този момент насетне като
Свободна държава Конго. Никой не се интересува от мнението на населението там, което е между 20 и 30 милиона.
За съвсем кратко време хуманитарната организация се превръща в бизнес начинание, чиято истинска цел е икономически растеж и печалба. Плановете за болници и училища са забравени и вместо това басейна на Конго се изпълва с мини и плантации, ръководени най-често от белгийски военни, които безмилостно експлоатират местното население. Особено лоша слава има каучуковият бум. Каучукът бързо се превръща в основна суровина за износ, като това става най-важният източник на приходи. От африканците, които събират суровината, се изисква да изпълняват все по-големи и по- големи квоти и онези, които не успяват, са брутално наказвани за „мързела“ си с отрязване на ръцете. Понякога са избивани жителите на цели села.
Според най-скромните оценки между 1885 и 1908 г. преследването на растеж

309
и печалба струва живота на 6 милиона души (най-малко 20% от населението на Конго). Други оценяват жертвите и на 10 милиона
94
След 1908 г. и най-вече след 1945 г. капиталистическата алчност е донякъде обуздана, не на последно място и поради страха от комунизма. Но неравенствата все още са неизкореними. Икономическата торта през 2013 г. е много по-голяма от онази през 1500 г., но е разпределена толкова неравномерно, че много африкански селяни и индонезийски работници се връщат вкъщи след цял ден работа с по-малко храна, отколкото са се връщали предците им преди 500 години. Подобно на земеделската революция, растежът на модерната икономика може да се окаже колосална измама. Броят на човешките същества и глобалната икономика може и да продължат да растат, но много повече хора ще живеят в глад и нужда.
Капитализмът има два отговора на тази критика. Първо, капитализмът е създал свят, който никой друг освен капиталист не може да управлява.
Единственият сериозен опит той да се управлява по различен начин — комунизмът — е много по-лоша система в почти всяко възможно отношение, така че никой няма куража да опита отново. През 8500 г.пр.Хр. може и да е имало основание да се ронят горчиви сълзи поради възхода на земеделието, но вече е било твърде късно то да се отхвърли. По подобен начин днес може и да не харесваме капитализма, но не можем да живеем без него.
Вторият отговор е, че трябва да се въоръжим с още търпение — раят, който капитализмът обещава, може да ни чака зад ъгъла. Наистина са допускани грешки като търговията с роби и експлоатацията на европейската работническа класа, но сме научили урока си — ако просто почакаме и позволим на тортата да нарасне още малко, всеки ще получи по-тлъст пай.
Разпределянето на плячката никога няма да е честно, но ще има достатъчно за всеки мъж, жена и дете — дори за онези в Конго.
Има и положителни знаци в тази посока. Поне ако използваме чисто материални критерии — като продължителност на живота, детска смъртност и прием на калории — средният жизнения стандарт през 2013 г. е значително по-висок от стандарта през 1913 г. — въпреки експоненциалния ръст на населението.
Но може ли икономическата торта да нараства неограничено? Всяка торта изисква природни суровини и енергия. Пророците на смъртта предупреждават, че рано или късно Homo sapiens ще изчерпи напълно суровините и енергията. Какво ще стане тогава?
94
Georges Nzongola-Ntalaja, The Congo from Leopold to Kabila: A People's History
(London: Zed Books, 2002), 22.

310

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: