Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

289
През последните 500 години идеята за прогреса убеждава хората да вярват все повече и повече в бъдещето. Това доверие създава кредита; кредитът донася истински икономически растеж, а растежът укрепва вярата в бъдещето и дава възможност за още повече кредит. Това не се случва за един ден — икономиката прилича повече на увеселително влакче, а не на балон.
Но в дългосрочен план, когато неравностите по пътя се отстранят, посоката не може да бъде сгрешена. Днес в света има толкова много кредит, че правителствата, корпорациите и индивидите лесно получават големи,
дългосрочни и нисколихвени заеми, които далеч надхвърлят настоящите им приходи.
Вярата в нарастващата глобална торта се оказва революционна. През 1776 г. шотландския икономист Адам Смит публикува Богатството на
народите, вероятно най-значимият икономически манифест на всички времена. В осма глава от първия том той формулира следния нов аргумент: когато земевладелец, тъкач или майстор на обувки печели повече, отколкото му е нужно за изхранването на собственото му семейство, той ще използва излишъка, за да наеме още помощници и да увеличи печалбата си. Колкото по-голяма е печалбата, толкова повече помощници може да наема.
Следователно увеличаването на печалбата на отделните предприемачи е основата на нарастването на колективното богатство и просперитет.
Това може и да не ви се струва особено оригинална теза, тъй като всички ние живеем в капиталистически свят, в който тя се приема за нещо саморазбиращо се. Всеки ден чуваме вариации на тази тема в новините. Но тезата на Смит, че себичният стремеж към увеличаване на личната печалба е основата на колективното богатство е една от най-революционните идеи в човешката история — революционна не само от икономическа гледна точка, но още повече от морална и политическа. Това, което той всъщност казва, е, че алчността е нещо добро и че когато аз забогатявам, облагодетелствам всички, не само себе си. Егоизмът е алтруизъм. Смит научава хората да мислят за икономиката като за система, в която всеки може да печели, и моята печалба е и твоя печалба. Не само че и двамата можем да се радваме на по-голямо парче от тортата, но и увеличаването на твоето зависи от увели- чаването на моето. Ако аз съм беден, ти също ще обеднееш, защото аз няма да мога да купувам твоите стоки или услуги. Ако аз съм богат, ти също ще забогатееш, тъй като ти ще можеш да ми продадеш нещо. Смит отхвърля традиционното противоречие между богатство и морал и отваря портите на рая за богатите. Да си богат означава да си морален. В историята, разказана от Смит, хората стават богати не ограбвайки съседите си, а увеличавайки общия размер на тортата. А когато той нараства, всеки има полза.
Следователно богатите са най-добронамерените и важни хора в обществото, защото завъртат колелото на растежа в полза на всички.

290
Всичко зависи обаче от това дали богатите използват приходите си, за да отварят нови фабрики и да наемат нови работници, а не ги пилеят за непродуктивни дейности. Затова Смит повтаря като мантра максимата, че когато печалбата се увеличи, земевладелецът или тъкачът ще наеме повече помощници, а не че когато печалбата се увеличи Скрудж ще заключи парите си в шкафа и ще го отключва само за да ги преброи. Основен фактор за развитието на модерната капиталистическа икономика е появата на нова етика, според която печалбата трябва да бъде реинвестирана в производство.
Това ще донесе още печалба, която отново трябва да бъде реинвестирана и така до безкрайност. Инвестициите могат да бъдат правени по много начини — разширяване на фабриката, провеждане на научни изследвания, разработване на нови продукти. Но всички те трябва да увеличават производството и да се превръщат в още по-големи приходи. В новото капиталистическо верую първата и най-свещена заповед е: „Печалбата от производството трябва да бъде реинвестирана с цел увеличаване на производството.“
Затова капитализмът се казва „капитализъм“. Тази система разграничава
„капитал“ и просто „богатство“. Капиталът се състои от пари, стоки и ресурси, които трябва да бъдат инвестирани. Богатството, от друга страна, се закопава в гърне в земята или се пилее за непроизводителни дейности.
Фараон, който излива ресурси в непроизводително строителство на пирамиди, не е капиталист. Пират, който заграбва съкровище от преминаваща испанска флотилия и закопава сандък с лъскави монети на някой карибски бряг, не е капиталист. Но усърдният работник, който реинвестира част от доходите си в акции, е капиталист.
Идеята, че „печалбата от производството трябва да бъде реинвестирана с цел увеличаване на производството“ звучи тривиално. Но всъщност е чужда на повечето хора в историята. В предмодерните епохи се е вярва, че производството е до голяма степен непроменлива величина. Тогава защо да реинвестираш печалбата, ако производството така или иначе няма да нараства, независимо какво правиш? По тази причина средновековните благородници възприемат етика на щедростта и показното потребление. Те харчат парите си за турнири, празненства, дворци, войни, благотворителност и монументални катедрали. Единици са тези, които се опитват да реинвестират с цел увеличаване на продукцията на феодалните си имения, създаване на по-качествени сортове пшеница или търсене на нови пазари.
В модерната епоха благородническата класа е изместена от нов елит, чиито представители искрено вярват в капиталистическото верую. Той е съставен не от херцози и маркизи, а от председатели на бордове, борсови търговци и индустриалци. Те са много по-богати от средновековните благородници, но

291
много по-малко се вълнуват от екстравагантно потребление и харчат много по-малка част от приходите си за непроизводителни дейности.
Средновековните благородници носят шарени одежди в злато и коприна и посвещават голяма част от времето си за посещения на празненства, карнавали и бляскави турнири. За разлика от тях изпълнителните директори носят скучни униформи, наречени костюми, благодарение на които изглеждат като ято гарвани, и нямат много време за забавления. Типичният капиталист тича от една бизнес среща на друга, опитвайки се да прецени как да инвестира капитала си, проследявайки котировките на своите акции и облигации. Наистина костюмите са на Версаче, а пътуванията често се извършват с частните им самолети, но тези разходи са незначителни в сравнение с онова, което те инвестират за увеличаване на производството.
Не само облечените в маркови костюми бизнесмени инвестират, за да увеличат производителността. Обикновените хора и държавните агенции действат по сходна логика. Колко разговори около масата в скромни квартали рано или късно преминават в безкраен спор по въпроса в какво е най-добре да се инвестират нечии спестявания — на фондовата борса, в акции или в собственост? Правителствата също се опитват да инвестират приходите от данъци в производство, което ще увеличи бъдещите приходи — например изграждането на ново пристанище ще улесни износа на фабриките и ще им даде възможност за повече подлежащи на облагане с данък приходи, което ще увеличи бъдещите държавни доходи. Друго правителство може да предпочете да инвестира в образование, тъй като образованите граждани са необходимо условие за процъфтяване на доходоносни високотехнологични производства, които се облагат с високи данъци и не се нуждаят от скъпи съоръжения при износ.

292
Капитализмът започва като теория за икономическия механизъм, която е едновременно дескриптивна и прескриптивна — предлага реконструкция на функционирането на парите и утвърждава идеята, че реинвестирането на печалбата в производство води до бърз растеж. Но капитализмът постепенно се превръща в много повече от икономическа доктрина. Днес той е етика — набор от принципи как хората трябва да се държат, как да образоват децата си и дори как да мислят. Принципното убеждение е, че икономическият растеж е върховно благо или най-малкото условие за неговото постигане, доколкото справедливостта, свободата и дори щастието зависят от икономическия растеж. Попитайте капиталист как да въдвори справедливост и политическа свобода на места като Зимбабве и Афганистан и най-вероятно ще чуете лекция за това как икономическото изобилие и процъфтяващата средна класа са основен фактор за наличието на стабилни демократични институции и поради това е необходимо да приучим афганските племена към ценностите на свободната инициатива, към пестеливост и отговорност.
Тази нова религия изиграва решаваща роля за развитието и на модерната наука. Научните изследвания обикновено се финансират или от държавата, или от частния бизнес. Когато капиталистическото управление и бизнеса обмислят дали да вложат ресурси в даден научен проект, първият въпрос обикновено е „Ще ни помогне ли този проект да увеличим производството и печалбата?“. Проект, който не може да отговори положително на подобни въпроси, има малък шанс да получи финансиране. Историята на модерната наука не може да се разкаже, изключвайки капитализма.
Обратно, историята на капитализма е неразбираема, без да включим модерната наука. Капиталистическата вяра в безкрайния икономически растеж противоречи на почти всичко, което знаем за вселената. Една глутница от вълци би била твърде глупава, ако вярва, че броят на овцете, които може да улови, ще се увеличава безкрайно. Въпреки това човешката икономика успява да отбелязва експоненциален ръст през модерната епоха благодарение единствено на факта, че на всеки няколко години учените правят ново откритие или разработват нов инструмент — откриването на
Америка, разработването на двигателя с вътрешно горене или създаването на генетично модифицирани овце. Банките и държавите печатат пари, но в крайна сметка учените плащат сметката.
През последните няколко години банките и правителствата бясно печатат пари. Всички сме разтревожени, че настоящата икономическа криза може да спре икономическия растеж. Затова те създават трилиони долари, евро и йени от въздуха, наливайки евтини кредити в системата и надявайки се, че учените, инженерите и техниците ще успеят да сътворят нещо наистина мащабно, преди балонът да се пукне. Всичко зависи от хората в

293
лабораториите. Нови открития в области като биотехнологиите и нанотехнологиите ще създадат напълно нови производства, печалбата от които ще покрие трилионите фалшиви пари, които банките и държавите пуснаха в действие от 2008 г. насетне. Ако науката не отговори на тези очаквания преди пукването на балона, очакват ни доста тежки времена.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: