Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| В ИМЕТО НА КАПИТАЛА Национализирането на Индонезия от Холандската корона (1800) и на Индия от Британската (1858) съвсем не е краят на съюза между капитализъм и империя. Напротив, връзката става още по-силна през XIX в. Акционерните дружества вече няма нужда да поддържат и управляват частни колонии — техните управители и акционери сега дърпат конците от Лондон, Амстердам и Париж и могат да разчитат на държавата да се грижи за интересите им. Както Маркс и други социални критици саркастично отбелязват, западните държави се превръщат в капиталистически професионални съюзи. Най-известният пример за това как държавите наддават за голямата печалба е Първата опиумна война между Великобритания и Китай (1840–1842). През първата половина на XIX в. Британската източноиндийска компания и неколцина британски бизнесмени забогатяват благодарение на износ на наркотици, най-вече опиум, за Китай. Милиони китайци се пристрастяват, което оказва пагубно въздействие върху страната — както икономически, така и социално. В края на 30-те години на XIX в. китайското правителство забранява трафика на наркотици, но британските търговци просто игнорират новия закон. Китайските власти започват да конфискуват и унищожават товарите с опиум. Наркокартелите обаче имат връзки в Уестминстър и Даунинг стрийт — много членове на парламента и министри притежават акции в компаниите, търгуващи с наркотици — и те принуждават държавата да вземе мерки. 302 През 1840 г. Великобритания обявява война на Китай в името на „свободната търговия“. Резултатът е напълно очакван. Китай не може да устои на новите оръжия чудеса на Великобритания — параходи, тежка артилерия, снаряди и картечници. Последвалият мирен договор задължава Китай да не ограничава дейността на британските търговци на наркотични вещества и да ги обезщети за вредите, нанесени от китайската полиция. Освен това британците изискват и получават контрола върху Хонконг, който използват като сигурна база за трафика на наркотици (Хонконг остава в британски ръце до 1997 г.). В края на XIX в. около 40 милиона китайци, т.е. една десета от населението на страната, са пристрастени към опиум 93 . Египет също се научава да уважава дългата ръка на британския капитализъм. През XIX в. френските и британските инвеститори отпускат огромни заеми на египетските владетели, първо за да финансират изграждането на Суецкия канал, и по-късно за да финансират различни много по-неуспешни инициативи. Египетският дълг набъбва и европейските кредитори все повече започват да се намесват във вътрешните работи на страната. През 1881 г. египетските националисти вече не издържат това положение и се вдигат на бунт. Те декларират едностранно анулиране на всички чуждестранни дългове. Кралица Виктория никак не е възхитена. Година по-късно тя изпраща армията и флота към долината на Нил и Египет остава британски протекторат до периода след края на Втората световна война. Това съвсем не са всички войни, водени заради интересите на инвеститорите. Всъщност самата война, подобно на опиума, може да се превърне в стока. През 1821 г. гърците вдигат въстание срещу османската власт, който предизвиква дълбока симпатия сред либералните и поетични кръгове във Великобритания — лорд Байрон, поетът, дори отива в Гърция да се бие на страната на въстаниците. Но лондонските финансисти виждат възможност в тази ситуация. Те предлагат на водачите на въстаниците да пуснат на лондонската фондова борса търгуеми гръцки въстанически облигации (Greek Rebellion Bonds). Гърците трябва да обещаят да ги изплатят с лихвите, ако и когато спечелят своята независимост. Частни инвеститори купуват облигациите с цел печалба или поради симпатията си към гръцката кауза, или и по двете причини. Цената на облигациите се качва и спада в зависимост от военните успехи или загуби по бойните полета на Гърция. Турците постепенно набират надмощие и тъй като загубата на въстаниците става неминуема, собствениците на облигации се оказват застрашени от сериозни загуби. Но техният интерес е национален интерес и затова Великобритания организира изпращане на международна флотилия, която 93 Carl Trocki, Opium, Empire and the Global Political Economy (New York: Routledge, 1999), 91. 303 през 1827 г. потапя основната османска флотилия в битката при Наварино. След векове робство Гърция е най-сетне свободна. Но свободата идва заедно с огромен дълг, който младата държава няма как да изплати. Затова гръцката икономика е ипотекирана в полза на британските кредитори за десетилетия напред. Мечешката прегръдка между капитала и политиката има далеч стигащи последици за кредитния пазар. Количеството кредит в дадена икономика се определя не само от чисто икономически фактори като откриването на нови нефтени залежи или разработването на нови машини, но и от политически събития като промени в управлението или по-амбициозна външна политика. След битката при Наварино британските капиталисти са по-склонни да инвестират в рисковани презокеански сделки, тъй като вече знаят, че ако длъжникът откаже да плаща, армията на Нейно Величество ще се намеси, за да върне парите. Затова днес кредитният рейтинг на една държава е много по-важен за икономическото ѝ благосъстояние, отколкото природните ресурси. Кредитните рейтинги посочват вероятността страната да изплати дълговете си. Освен чисто икономически показатели за определянето им се използват политически, социални и дори културни фактори. Една страна, богата на петрол, но управлявана деспотично, с корумпирана съдебна система и постоянни военни сблъсъци, ще има нисък рейтинг. Затова е твърде вероятно тя да остане относително бедна, тъй като не разполага с необходимия капитал, за да се възползва максимално от природните си богатства. Страна, лишена от природни ресурси, но със стабилна юридическа система, свободно управление и пребиваваща в мир, ще получи висок кредитен рейтинг. Благодарение на него тя ще разполага с достатъчно евтин капитал, за да поддържа добра образователна система и процъфтяващо високотехнологично производство. 304 |