Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

294
към Източна Азия. Подобни експедиции били много рисковано и скъпо начинание. Много пари били необходими, за да се построят кораби, да се купят провизии, да се плати на моряците и войниците — без гаранция, че инвестицията ще се окаже печеливша. Кралят отказва.
Подобно на съвременните едва прохождащи предприемачи Колумб не се отказва. Той споделя идеята си с други потенциални инвеститори в Италия,
Франция, Англия и Португалия. Всеки път получава отказ. Накрая опитва късмета си при Фердинанд и Изабела, владетелите на току-що обединилата се Испания. Колумб използва неколцина опитни лобисти и с тяхна помощ успява да убеди Изабела да инвестира. И както знае всяко дете, тя печели джакпота. Откритията на Колумб дават възможност на испанците да завладеят Америка, където създават мини за злато и сребро, както и плантации за памук и тютюн, благодарение на които испанските крале, банкери и търговци забогатяват повече, отколкото някога са си представяли, че е възможно.
Сто години по-късно владетелите и банкерите вече с охота кредитират наследниците на Колумб, при това много по-щедро, защото разполагат с много повече капитал, благодарение на богатството, натрупано в Америка.
Още по-важно е, че те имат много повече доверие в потенциала изследователските експедиции и затова са по-склонни да дават парите си.
Това е магическият кръг на имперския капитализъм: кредитът финансира новите открития, откритията водят до колонизиране на нови територии, колониите осигуряват печалба, печалбата изгражда доверие, доверието се превръща в още кредит. Нурхаци и Надир-шах остават без ресурси само след няколко хиляди километра. Капиталистическите предприемачи обаче увеличават финансовите си възможности все повече завоевание след завоевание.
Но експедициите остават рисковани начинания, затова кредитните пазари все пак остават предпазливи. Много експедиции се завръщат с празни ръце, без да са открили нищо ценно. Англичаните например губят много средства в безплодни опити да открият северозападен път към Азия през Арктика.
Много други експедиции изобщо не се връщат. Корабите се натъкват на айсберги, тропически бури ги потапят или стават жертва на пирати. За да увеличат броя на потенциалните инвеститори и да се редуцира риска, европейците се ориентират към основаване на акционерни дружества с ограничена отговорност. Вместо един-единствен инвеститор да залага цялото си богатство на един несигурен кораб, акционерното дружество събира пари от много инвеститори, като всеки рискува само малка част от капитала си. Така рискът намалява, но не и печалбите. Дори малка инвестиция в правилния кораб може да те превърне в милионер.

295
Десетилетие след десетилетие в Западна Европа се развива усложнена финансова система, която може да генерира големи количества кредит за кратък срок и да го предаде в ръцете на частни предприемачи и правителства.
Тази система може да финансира изследователски експедиции и завоевателни походи много по-ефективно от всяко кралство или империя.
Новооткритата мощ на кредита може да се види в яростната битка между
Испания и Холандия. През XVI в. Испания е най-мощната държава в Европа, която държи под свой контрол една огромна глобална империя. Тя управлява голяма част от Европа, обширни територии от Северна и Южна Америка,
Филипините и редица бази по бреговете на Африка и Азия. Всяка година флотилии, натоварени с американски и азиатски богатства, акостират в пристанищата на Севиля и Кадис. Холандия е малко и ветровито блато, лишено от природни ресурси, малко ъгълче от териториите на испанския крал.
През 1568 г. холандците, които в мнозинството си са протестанти, се вдигат на бунт срещу техния католически испански владетел. Първоначално те приличат на Дон Кихот, който безстрашно се възправя срещу вятърните мелници. Но за осемдесет години те не само извоюват независимостта си, но и успяват да заемат мястото на испанците и техните съюзници португалците като господари на океанските пътища, да изградят глобална холандска империя и да станат най-богатата държава в Европа.
Тайната на холандския успех е кредитът. Холандските бюргери, които нямат особен вкус към сухопътни военни сблъсъци, наемат войници, които да се бият с испанците. Самите холандци през това време се отправят към морето с все по-големи флотилии. Армиите от наемници и флотилиите, въоръжени с оръдия, струват цяло състояние, но те успяват да финансират своите военни експедиции по-лесно от могъщата испанска империя, защото печелят доверието на процъфтяващата европейска финансова система в същия момент, в който испанският крал безотговорно го губи. Холандците получават достатъчно кредити за армиите и флотилиите си и те им осигуряват контрол върху световните търговски пътища, което на свой ред им донася огромни печалби. Печалбите позволяват на холандците да върнат заемите, което допълнително укрепва доверието в тях. Амстердам бързо става не само едно от най-важните европейските пристанища, но и финансовата Мека на континента.
Как холандците печелят доверието на финансовата система? Първо, те изключително педантично изплащат заемите си в срок и в пълен размер, което прави начинанието по-малко рисково за кредиторите. Второ, юридическата система на страната е независима и защитава индивидуалните права и по-конкретно правото на частна собственост. Капиталът изтича от диктатурите, които не защитават отделните индивиди и тяхната собственост,

296
и отива към държави, които съблюдават върховенството на закона и защитават частната собственост.
Представете си, че сте син от семейство на мощни германски финансисти.
Баща ви вижда възможност за разширяване на бизнеса, откривайки клонове в големите европейски градове. Той ви изпраща в Амстердам, а по-малкият ви брат в Мадрид, като ви дава по 10 000 златни монети, които трябва да инвестирате. Брат ви инвестира началния си капитал в полза на испанския крал, който се нуждае от армия във войната срещу Франция. Вие решавате да заемете вашите пари на холандски търговец, който иска да инвестира в пустош, намираща се в южната част на необитаван остров, наречен
Манхатън. Търговецът е уверен, че цените на имуществото там ще скочат до небесата, когато река Хъдсън се превърне в основна търговска артерия. И двата заема трябва да бъдат върнати в рамките на една година.
Минава една година. Холандският търговец продава за добри пари земята, която е купил, и ви връща парите с лихвата, която е обещал. Баща ви е доволен. Но малкият ви брат в Мадрид става все по-тревожен. Войната с
Франция завършва с успех за краля на Испания, но сега той се е замесил в конфликт с турците и му трябва и последната стотинка, за да финансира нова война. Това за него е много по-важно от връщането на стари задължения.
Брат ви изпраща писма до двореца и моли приятели с връзки в съда да се застъпят за него, но без резултат. Така той не само не получава обещаната лихва, но и губи основния капитал. Баща ви не е никак доволен.
Ситуацията се влошава допълнително, когато кралят изпраща служител на хазната при вашия брат, за да му съобщи, че очаква от него още един заем със същия размер. Брат ви няма пари и пише на баща ви с надеждата да го убеди, че този път кралят ще изпълни обещанията си. Главата на семейството има слабост към най-малкия си син и с неохота се съгласява. Още 10 000 златни монети потъват в испанската хазна, за да не видят никога повече бял свят. През това време нещата в Амстердам изглеждат перфектно. Вие давате още заеми на предприемчиви холандски търговци, които бързо и коректно ви ги връщат с лихвите. Но и вашия късмет ви изневерява. Един от клиентите ви има предчувствието, че холандското сабо ще бъде поредния моден хит в
Париж и ви моли за заем, с който да отвори магазин там. Вие му давате парите, но За нещастие, сабото не се харесва на френските дами и недоволният търговец отказва да изплати заема.
Баща ви е бесен и заявява на вас и вашия брат, че е време юристите да влязат в играта. Брат ви завежда дело срещу испанския монарх, а вие съдите бившия властелин на дървените обуща. В Испания съдилищата са склонни да се подчиняват на краля — съдиите действат според неговите желания, страхувайки се от наказание. В Холандия съдът е институция, независима от тамошните бюргери и принцове.

297
Съдът в Мадрид прекратява делото на брат ви, но съдът в Амстердам отсъжда във ваша полза и поставя имуществото на търговеца под запрещение, за да го принуди да изплати заема. Баща ви си е научил урока.
По-добре да се прави бизнес с търговци, а не с крале, и по-добре е това да става в Холандия, а не в Мадрид.
Мъките на брат ви обаче не са приключили. Кралят на Испания отчаяно се нуждае от още средства за своята армия. Убеден е, че може да измъкне още пари от баща ви. Затова обвинява брат ви в измяна. Ако не бъдат изплатени
20 000 златни монети, той ще бъде хвърлен в тъмница и ще гние там до края на дните си.
Баща ви не може повече. Изплаща сумата за своя любим син и се заклева никога повече да не прави бизнес в Испания. Затваря мадридския клон и премества брат ви в Ротердам. Два клона в Холандия изглеждат като добро начинание, защото се носят слухове, че дори испанските капиталисти изнасят богатствата си от страната, осъзнавайки, че ако искат да запазят парите си и да ги използват, за да спечелят още, по-добре е да ги инвестират, където има върховенство на закона и частната собственост е защитена — например в Холандия.
С подобни действия испанският крал подкопава доверието на инвеститорите в държавата си, докато в същото време холандските търговци го печелят. И именно холандските търговци — а не холандската държава — изграждат Холандската империя. Кралят на Испания продължава да се опитва да финансира и поддържа своите завоевателни войни, покачвайки данъците на недоволното население. Холандските търговци финансират завоеванията си, получавайки заеми и все по-често продавайки дялове в компаниите си, които дават право на собствениците им да получават част от печалбата. Предпазливите инвеститори, които никога не биха дали парите си на испанския крал и които биха се замислили доста, ако трябва да отпуснат кредит на холандската държава, ентусиазирано инвестират огромни суми в холандските акционерни дружества, които са основата на новата империя.
Ако мислите, че дадена компания ще има голяма печалба, но тя вече е продала всички свои акции, имате възможност да купите част от тях от собствениците им, вероятно на по-висока цена от тази, на която те са ги придобили. Ако купите акции и впоследствие разберете, че компанията е в плачевно състояние, можете да се опитате да ги продадете на по-ниска цена.
Търговията на акции довежда до създаването на фондови борси — места, на които се търгува с акции — в повечето големи европейски градове.
Най-известното холандско акционерно дружество,
Обединена източноиндийска компания (ОИК), е основана през 1602 г., точно когато холандците отхвърлят испанската власт и тътенът на испанската артилерия

298
все още се чува недалеч от амстердамските укрепления. ОИК използва парите, които е спечелила от продажба на акции, за изграждане на кораби, които изпраща към Азия за китайски, индийски и индонезийски стоки.
Компанията също така финансира военни действия, провеждани от нейните кораби, срещу конкуренти и пирати. В крайна сметка именно с нейни пари се финансира завладяването на Индонезия.
Индонезия е най-големият архипелаг на света. В началото на XVII в. хилядите острови се управляват от стотици кралства, княжества, султанати и племенни организации. Когато търговците на компанията за първи път пристигат в Индонезия през 1603 г., целите им са чисто комерсиални. Но за да защитят интересите си и да увеличат печалбата на акционерите, търговците започват война както срещу местните владетели, които налагат прекомерно високи мита, така и срещу европейските си конкуренти.
Компанията въоръжава търговските си кораби с оръдия, плаща на европейски, японски, индийски и индонезийски наемни войници, изгражда фортове и провежда многобройни битки и обсади. Всичко това може да ни изглежда малко странно, но в началото на модерността често срещан феномен е частните компании да наемат не само войници, но също така генерали и адмирали, оръдия и кораби, дори цели армии. Международната общност приема това за нещо саморазбиращо се и не се чумери, когато частна компания създаде империя.
Остров след остров остават в ръцете на наемните войници на компанията и скоро голяма част от Индонезия става нейна колония. ОИК управлява
Индонезия почти 200 години. Едва през 1800 г. холандската държава придобива контрол над архипелага, превръщайки го в национална колония за следващите 150 години. Днес се чуват предупреждения, че корпорациите на XXI в. са съсредоточили твърде много власт в ръцете си. Историята на ранната модерност ни показва докъде може да се стигне, ако бизнесът бъде оставен да преследва интересите си, без да бъде контролиран.
Докато ОИК действа в Индийския океан, Холандската западноиндийска компания (ХЗК) се насочва към Атлантическия. За да придобие контрол над ключовата река Хъдсън, ХЗК изгражда селище, наречено Ню Амстердам, на остров в устието на реката. Колонията често е нападана от индианци и британци, като последните в крайна сметка я превземат през 1664 г. Те променят името на Ню Йорк. Останките от стената, изградена от ХЗК, за защита от нападения, днес се намират под най-известната улица в света — „Уолстрийт“.
Към края на XVII в. самодоволството и прекомерно скъпите войни, които водят на континента, са причина холандците да изгубят контрол не само над
Ню Йорк, но и позицията си като европейски финансов и имперски център.
За тяхното място ожесточено се конкурират Франция и Великобритания.

299
Първоначално изглежда, че Франция има повече потенциал. Тя е по-голяма, по-богата, с по-многобройно население и притежава по-голяма и по-опитна армия. Но Великобритания успява да спечели доверието на финансовата система. Поведението на френските владетели придобива особено лоша слава по време на т.нар. Балон Мисисипи — най-голямата финансова криза през XVIII в. в Европа. И тази история започва с акционерно дружество, градящо империя.
През 1717 г. компанията „Мисисипи“, основана във Франция, се заема с колонизирането на южната част на долината на Мисисипи, основавайки Ню
Орлиънс. За да финансира амбициозните си планове, компанията, която има добри отношения с кръга около крал Луи XV, продава акции на парижката фондова борса. Джон Лоу, директорът на компанията, е също така управител на централната банка на Франция, като наред с това кралят го назначава за главен ревизор — позиция общо взето еквивалентна на тази на днешния министър на финансите. По това време долината на Мисисипи не предлага кой знае какво освен блата и алигатори, но въпреки това компанията разпространява истории за невероятни богатства и безкрайни възможности.
Френските аристократи, бизнесмени и градските буржоа се хващат на въдицата и акциите на компанията скачат многократно. Първоначално те се

300
предлагат за 500 ливри едната. На 1 август 1719 г. една акция струва 2750 ливри. На 30 август вече е 4100 ливри, а на 4 септември стига цена от 5000 ливри. На 2 декември цената на акция преминава прага от 10 000 ливри.
Еуфория обхваща парижани. Хората продават собствеността си и взимат огромни заеми, за да купуват акции. Всеки вярва, че е намерил лесния път към богатството. Няколко дни по-късно започва паниката. Неколцина са осъзнали, че цените са напълно нереалистични и нямат никакво покритие и решават, че е по-добре да продават, докато акциите държат високи цени.
Тъй като предлагането на акции нараства, цените им падат. Когато и други инвеститори виждат тенденцията, те също решават бързо да продават.
Цените главоломно падат, предизвиквайки лавина. За да стабилизира цените, централната банка на Франция, под ръководството на управителя ѝ Джон
Лоу, започва да купува акции, но няма как да прави това до безкрайност, тъй като в крайна сметка остава без средства. Когато това се случва, главният ревизор, отново в лицето на същия Джон Лоу, издава разрешение за печатане на пари, с които да се закупят още акции. Това поставя цялата френска финансова система в един голям балон. Но и тези финансови фокуси не успяват да спасят положението. Цените на акциите падат от 10 000 ливри до
1000 ливри и обезценяването им продължава, докато не изгубват и последното су от стойността си. Сега централната банка и кралската хазна притежават огромно количество безполезни акции и никакви пари. Големите риби на финансовия пазар като цяло се измъкват невредими — те продават навреме. Дребните инвеститори губят всичко и мнозина се самоубиват.
Балонът Мисисипи е една от най-забележителните финансови катастрофи.
Кралската френска финансова система никога не се възстановява напълно.
Начинът, по който компанията „Мисисипи“ използва политическото си влияние, за да манипулира цените на акциите и да стимулира ентусиазма за инвестиции, става причина хората да изгубят доверието си във френската банкова система и във финансовите решения на крал Луи XV. Затова той започва все по-трудно да намира източници на кредитиране. Това се оказва един от решаващите фактори френската империя извън пределите на Европа да попадне в британски ръце. Докато британците могат лесно да взимат заеми, при това с ниски лихви, Франция има сериозни проблеми с изплащането им и трябва да изплаща високи лихви. За да обслужва нарастващите си дългове, кралят на Франция взимал все повече заеми с все по-високи лихви. Най-накрая през 80-те години на XVIII в. Луи XVI, който се качва на трона след смъртта на дядо си, разбира, че половината от годишния му бюджет се изразходва за обслужване на въпросните лихви и че държавата отива към фалит. С неохота той свиква френския парламент през
1789 г., който не е свикван век и половина, за да намери решение на кризата.
Така започва Френската революция.

301
Докато френската империя се руши, британската бързо се разраства.
Подобно на холандската преди това, тя създава и поддържа най-вече частни акционерни компании, базирани на лондонската фондова борса. Първите английски селища в Северна Америка са основани в началото на XVII в. от акционерни дружества като „Ландън Къмпани“, „Плимут Къмпани“, „
Дорчестър Къмпани“ и „Масачусетс Къмпани“.
Индийският субконтинент е завладян не от британската държава, а от наемна армия на Британската източноиндийска компания. Тя оставя зад гърба си дори ОИК. От щабквартирата си на „Лийдънхол стрийт“ в Лондон тя управлява могъщата индийска империя в продължение почти на век, поддържайки огромна армия от 350 000 войници, което значително надхвърля армията на Британската монархия. Едва през 1858 г. Британската корона национализира Индия заедно с частната армия на компанията.
Наполеон се подиграва на британците, като ги нарича нация от собственици на магазинчета. Но именно собствениците на магазинчета побеждават самия
Наполеон и империята им става най-голямата в света.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: