Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

312
момента когато водата завирала, капакът на чайника или тенджерата започвал да подскача — топлината се превръщала в движение.
Подскачащите капаци обаче са просто досадна пречка, особено ако сте забравили тенджерата на печката и водата в нея е извряла. Затова никой не осъзнавал истинският потенциал, който се криел в тях.
Относителен напредък в преобразуването на топлина в движение бил отбелязан в Китай през IX в. след откриването на барута. Първоначално идеята барутът да се използва, за да тласка снаряди напред, била толкова далечна, че в продължение на векове той се използвал основно за производство на запалителни бомби. В крайна сметка, вероятно след като на някой пиротехник му хрумнало да счука барут в хаван и в резултат чукалото отхвръкнало от ръцете му, огнестрелните оръжия най-после излезли на сцената. Около 600 години изминали от откриването на барута до появата на истинска артилерия.
Дори и тогава идеята за преобразуване на топлината в движение си оставала толкова контраинтуитивна, че били нужни още три века, преди хората да създадат следващата машина, задвижвана чрез топлинна енергия. Новата технология била родена в британските въгледобивни мини. В резултат от увеличението на населението горите на Британските острови били изсечени, за да подхранят разрастващата се икономика и да се отвори място за къщи и земеделски земи. Недостигът на дърва за горене ставал все по-остър и хората започнали да използват въглища в качеството на заместител. Въглищни пластове били открити в заблатени райони и подпочвените води пречели на миньорите да достигат долните части на минните галерии. Това бил проблем, за който трябвало да се намери решение. Около 1700 г. край британските мини започнал да ехти странен звук. Този звук бил предвестникът на индустриалната революция. Първоначално той бил едва доловим, но ставал все по-силен с всяко изминало десетилетие и скоро обгърнал целия свят в оглушителна какофония. Негов източник бил парният двигател.
Има много видове парни двигатели, но всички те работят на един и същ принцип — изгарят някакъв тип гориво, например въглища, и използват получената топлина за нагряване на вода, от която се получава пара. При разширяването си парата изтласква бутало, което се задвижва и в резултат от това каквото и да закачим за буталото, то ще бъде задвижено заедно с него. Така превръщате топлината в движение! В британските въгледобивни мини от XVIII в., буталото било свързвано с помпа, изтегляща водата от дъното на минната шахта. Първите парни двигатели били изключително неефективни. Трябвало да бъдат изгорени голямо количество въглища, за да бъде изпомпано незначително количество вода. В мините обаче имало въглища в изобилие, при това леснодостъпни, и това не притеснявало никого.

313
През следващите десетилетия британските предприемачи усъвършенствали парния двигател, направили го по-ефективен и започнали да го прикачват към тъкачни станове и магани. Това предизвикало истинска революция в производството на текстил, правейки възможно производството на големи количества евтини платове. Така само за миг
Великобритания се превърнала в „работилницата на света“. Още по- съществено е това, че когато парният двигател напуснал мините била премината една важна психологическа бариера. Ако можеш да задвижваш тъкачен стан с въглища, защо да не използваш същия метод и за други цели, например в транспорта?
През 1825 г. един британски инженер свързал парен локомотив с вагони, натоварени с въглища. Локомотивът теглел вагоните по железопътна линия на разстояние от 20 километра, делящо мината от близкото пристанище.
Това била първата в историята парна железница. Ясно е, че парата може да се използва за транспортиране не само на въглища, но и на други стоки. А защо не дори и на хора? На 15 септември 1830 г. била открита първата комерсиална железопътна линия, свързваща Ливърпул и Манчестър.
Влаковете се движели благодарение на силата на парата, която преди това била използвана за изпомпване на вода и тъкане на платове. Само двайсет години по-късно Великобритания разполагала с десетки хиляди километри железопътни линии
95
Впоследствие хората били обсебени от идеята да използват машини за преобразуване на един вид енергия в друг. Всеки вид енергия, където и да се намира, би могъл да бъде впрегнат за каквато и да било цел, ако разполагаме с правилната машина. Например, когато физиците откриват, че огромно количество енергия е вложено в атомите, те веднага след това започват да мислят как тази енергия да бъде освободена и използвана за производство на електричество, за задвижване на подводници и унищожаване на цели градове. Шест хиляди години делят момента, в който китайските алхимици откриват барута, от този, в който оръдията на турците сриват стените на
Константинопол. Едва четирийсет години делят момента, в който Айнщайн показва, че всеки вид маса може да се превръща в енергия — това е смисълът на уравнението Е = mc
2
, — от мига, в който атомни бомби са пуснати над
Хирошима и Нагасаки, а ядрени електроцентрали започват да изникват навсякъде по света.
Друго ключово откритие е двигателят с вътрешно горене, който само няколко десетилетия след появата си предизвиква революция в транспорта на хора и превръща петрола в материална проекция на политическата власт.
Петролът е познат от хиляди години и е използван за импрегниране на покриви и смазване на оси. Въпреки това само допреди век никому не е
95
Mark, Origins of the Modern World, 109.

314
хрумвало, че може да се използва и за нещо друго. Затова идеята, че заради него може да се пролива човешка кръв, изглеждала нелепа. Можело да се водят войни за земи, злато, подправки или роби, но не и за петрол.
„Кариерата“ на електричеството е дори по-удивителна. Преди два века то нямало практически никаква икономическа роля и се използва единствено в тайнствени научни експерименти и евтини магически трикове. Поредица от изобретения го превръщат във вездесъщо вълшебство. С едно движение на ръката си можем да го накараме да печата, да шие дрехи, да поддържа зеленчуците свежи и сладоледа замръзнал, да ни сготви вечеря, да екзекутира престъпници, да записва нашите мисли и да ни забавлява с безчет телевизионни програми. Малцина от нас разбират как електричеството прави всичко това, но още по-малко са онези, които могат да си представят живота без него.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: