Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

285
удивителните възможности на човешкото въображение. Това, което позволява на банките — и на икономиката като цяло — да оцеляват и процъфтяват е нашето доверие в бъдещето. Единствено това стои зад по- голямата част от парите в света.
В посочения пример несъответствието между извлечението от сметката на контрактора и действителното количество пари в банката се крие в пекарната на госпожа Макдонът. Господин Грийди е вложил парите на банката в този актив, вярвайки, че един ден той ще бъде доходоносен. В пекарната не е изпечен все още нито един хляб, но госпожа Макдонът и Грийди очакват, че след година всеки ден ще се продават хиляди самуни, рула, кейкове и сладки и ще носят добра печалба. Госпожа Макдонът ще може да плати всички заеми с лихвите. Ако в този момент господин Слайтър реши да изтегли парите си, Грийди ще съумее да му ги даде в брой. В този смисъл цялото начинание се крепи на вярата в едно въображаемо бъдеще — вярата на предприемача и банкера в пекарната на мечтите им, както и вярата на контрактора в бъдещата платежоспособност на банката.
Вече видяхме, че парите са забележителен феномен, тъй като могат да репрезентират безброй други обекти и да превръщат почти всичко в почти всичко друго. Но преди настъпването на модерната епоха тази способност е ограничена. В повечето случаи парите са можели да репрезентират само неща, които действително са налични в настоящето. Това налага сериозни граници на растежа, тъй като по този начин е много трудно да се финансират нови начинания. Нека да вземем за пример отново пекарната. Би ли могла госпожа Макдонът да я построи и оборудва, ако парите репрезентират единствено съществуващи в момента осезаеми обекти? Не. В настоящето тя има много мечти, но не и материални ресурси. Единственият начин да се сдобие с пекарната, е да намери контрактор, който иска да работи днес, но да му бъде платено след няколко години, когато (и ако) пекарната се окаже доходоносно начинание. Уви, такива контрактори се срещат твърде рядко.
Така Макдонът се оказва в задънена улица. Без пекарна тя не може да пече хляб. Без хляб не може да печели. Без пари не може да наеме контрактор. Без контрактор няма пекарна.
Човечеството е пребивавало в тази клопка в продължение на хиляди години. В резултат от това икономиките били замразени. Спасение се открива едва в модерната епоха с възникването на нова система, базирана на доверието в бъдещето. В нея хората се договарят, че е възможно репрезентирането на въображаеми стоки — стоки, несъществуващи в момента — с помощта на специален вид пари, наречен „кредит“. Кредитът ни позволява да градим настояще за сметка на бъдещето. Той се основава на допускането, че нашите бъдещи ресурси със сигурност ще са по-изобилни от

286
настоящите. Множество нови и прекрасни възможности се откриват, ако можем да действаме в настоящето, използвайки бъдещите ни приходи.

287
Но ако кредитът е нещо толкова прекрасно, защо никой не се е сетил по- рано? Разбира се, че хората са се сетили. Кредитни схеми от един или друг тип са съществували във всички известни ни човешки култури поне от
Шумер насетне. Проблемът не е бил, че на никой не му е хрумнала идеята или че не са знаели какъв е механизмът на действие, а че хората рядко са искали да разчитат на кредит, защото не са вярвали, че бъдещето ще е по- добро от настоящето. Като цяло те били уверени, че миналото е било по- добро от времето, в което самите те живеят, и че бъдещето ще е по-лошо или в най-добрия случай същото. Ако формулираме това в икономически понятия, те са вярвали, че общото количество на богатството е ограничено, ако не и намаляващо. По тази причина се е считало за неправилно допускането, че всеки един лично или държавата, или целия свят ще генерира повече богатство след десет години. Бизнесът изглеждал като игра с нулева сума. Несъмнено печалбата на дадена пекарна може и да се увеличи, но това със сигурност ще е за сметка на съседната. Венеция може и да процъфтява, но само за сметка на Генуа. Кралят на Англия може и да забогатее, но единствено ако ограби краля на Франция. Можете да режете тортата по много различни начини, но тя никога няма да стане по-голяма.
Затова в много култури битувало убеждението, че богатството е грях. Както е казал Иисус: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“ (Мат. 19:24). Ако големината на тортата е фиксирана и аз имам голяма част от нея, трябва да съм взел нечий пай.
Богатите са задължени да изкупват греховете си, давайки част от парите си за благотворителност.
Ако тортата не променя големината си, няма възможност за кредит.
Кредитът е разликата между днешната и утрешната торта. Ако тортата не се променя, защо да увеличаваме кредита? Би било неприемлив риск, освен ако не вярвате, че пекарят или царят, които ви искат пари, ще съумеят да откраднат пая на конкурента си. По тази причина в предмодерния свят е трудно да вземеш заем, а когато това се случи той обикновено е малък, за
кратък срок и с висока лихва. Затова начинаещите предприемачи не можели лесно да отварят нови пекарни, а великите царе, които искали да строят дворци или да водят войни, не са имали друг избор, освен да натрупат необходимите средства, увеличавайки данъците и митата.
Това било изгодно за владетелите (докато поданиците им не започнели да се бунтуват), но прислужницата в кралската кухня, която има прекрасната идея да отвори пекарна и иска да се изкачи в социалната йерархия, може само да мечтае за средства, докато мие дворцовия под.
В подобна система всеки губи. Тъй като кредитът е ограничен, хората не могат да финансират нови начинания. Тъй като има много малко нови бизнес начинания, икономиката не отбелязва растеж. Тъй като икономиката не

288
отбелязва растеж, хората вярват, че това никога няма да стане, и онези, които разполагат с капитал, се отнасят с подозрение към отпускането на по-големи кредити. Очакването за стагнация се превръщало в действителност.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: