Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

315
консумират около 500 екзаджаула годишно, което се равнява на количеството енергия, което Земята получава от Слънцето за едва 90 минути
98
. При това тук говорим единствено за слънчевата енергия. В добавка към нея, ние сме заобиколени от други немислимо големи източници на енергия, каквито са ядрените сили и гравитацията, която намира видим израз в океанските вълни, предизвикани от силата на привличане, която Луната упражнява върху Земята.
Преди индустриалната революция енергийният пазар бил почти напълно зависим от растенията. Хората живеели край хранилища на зелена енергия, поемащи 3000 екзаджаула годишно, и се опитвали да извличат от тях колкото се може повече енергия. От друга страна, имало ясна граница на достъпните количества. По време на индустриалната революция хората осъзнават, че в действителност живеем, потопени в огромен океан от енергия, съдържащ милиарди и милиарди екзаджаули. Нужно е единствено да намерим по-добри начини да я извличаме.
Ако се научим как да впрягаме и преобразуваме ефективно енергията, бихме решили друг проблем, забавящ икономическото развитие — недостига на суровини. Когато хората се научат как да използват големи количества евтина енергия, те могат да започнат да използват недостъпни преди източници на суровини (например да добиват желязо в сибирската пустош) или да транспортират суровини все по-надалеч
(например като снабдяват британска текстилна фабрика с австралийска вълна). Същевременно научните пробиви позволяват на човечеството да съз- дава съвсем нов тип материали като пластмасата и да откриват непознати преди естествени суровини като силиция и алуминия.
Химиците откриват алуминия едва през 20-те години на XIX в., като установяват, че отделянето му от рудата е изключително трудно и скъпо. В продължение на много десетилетия той е по-скъп от златото. През 60-те години на XIX в. френският император Наполеон III държи на най- изтъкнатите му гости да се сервира с алуминиеви прибори. Не толкова знатните трябвало да се задоволят със златни ножове и вилици
99
. В края на века обаче е открит начин за добиване на големи количества евтин алуминий и днес производството му достига 30 милиона тона в световен мащаб.
Наполеон III би бил удивен да научи, че потомците на поданиците му
James Barber, ‘Biological Solar Energy’, Philosophical Transactions of the Royal Society A
365:1853 (2007), 1007.
98
‘International Energy Outlook 2010’, US Energy Information Administration, 9, посетено на 10 декември 2010 r.,
https://www.eia.gov/outlooks/ieo/pdf/0484(2016).pdf
99
S. Venetsky, ‘“Silver” from Clay’, Metallurgist 13:7 (1969), 451; Fred Aftalion, A History
of the International Chemical Industry (Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1991),
64; A.J.Downs, Chemistry of Aluminium, Gallium, Indium and Thalium (Glasgow: Blackie
Academic & Professional, 1993), 15.

316
използват евтино алуминиево фолио за еднократна употреба, за да си завиват сандвичите или да съхраняват остатъци от храна.
Преди 2000 години, когато хората в Средиземноморието страдали от суха кожа, те мажели ръцете си със зехтин. Днес за същата цел използват крем за ръце.
По-долу прилагам списък със съставките на обикновен крем за ръце, който купих в магазина до дома ми:
дейонизирана вода, стеаринова киселина, глицерин, каприлик/каприк
триглицерид, пропилен гликол, изопропил стеарат, извлек от корени на
женшен, аромати, цетилов алкохол, триетаноламин, диметикон,
извлек от мечо грозде, магнезиев аскорбил фосфат, имидазолидинил
урея, метил парабен, камфор, пропил парабен, хидроксиизохексил 3-
циклохексен
карбоксиалдехид,
хидроксицитронелал,
линалол,
бутилфенил метилпропионат, цитронелол, лимонен, гераниол.
Почти всички тези съставки са открити или създадени за пръв път през последните два века.
През Първата световна война Германия е подложена на блокада, което води до тежък недостиг на суровини и в частност на селитра, която е важен компонент на барута и други експлозиви. Най-големите находища на селитра били в Чили и Индия, а в Германия нямало изобщо. Вярно е, че тя може да се замести и с амоняк, но той също бил скъп. За щастие на германците един от техните сънародници с еврейски произход, химикът Фриц Хабер, открил през 1908 г. реакция, чрез която амоняк можел да бъде извличан буквално от въздуха. Когато войната избухнала, германците използвали откритието на
Хабер, за да започнат индустриално производство на експлозиви от... въздуха. Според някои учени, ако не било откритието на Хабер, Германия е щяла да бъде принудена да се предаде много преди ноември 1918 г.
100
За своето откритие той (който по време на войната бил сред първите, предложили използването на отровен газ за военни цели) получил през 1918 г. Нобелова награда. За химия, не за мир.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: