Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

320
възпроизводството. Трагедията на индустриализираното земеделие е, че полага големи грижи за обективните потребности на животните, но пренебрегва напълно субективните.
Истинността на това разбиране е установена още през 50-те години на XX в., когато американският психолог Хари Харлоу изследва развитието на маймуните. Той отделя малки маймунки от техните майки няколко часа след раждането. Те са изолирани в клетки и след това са „отглеждани“ от „майки“ заместители. Във всяка от клетките Харлоу поставя по две такива „майки“.
Едната е направена от метални нишки, към които е прикрепен биберон с мляко, от което малката маймунка може да суче, а другата е направена от дърво, покрито с плат, и прилича на истинска майка, макар да не може да кърми. Предполагало се, че маймунките ще се вкопчат в кърмещата метална
„майка“, а не в парцалената кукла.
За изненада на Харлоу, маймунките проявили видимо предпочитание към парцалената кукла, прекарвайки повечето от времето с нея. Когато двете
„майки“ били поставяни близо една до друга, маймунките прегръщали парцалената „майка“, като същевременно сучели от металната „майка“.
Харлоу заподозрял, че те правят това, защото им е студено. Затова поставил електрическа крушка в металната „майка“ която излъчвала топлина.
Въпреки това повечето маймунки, с изключение на най-малките, продължили да предпочитат парцалената кукла.
Последващите изследвания показват, че маймунките-сираци на Харлоу страдат през остатъка от живота си от емоционални смущения, въпреки че са получавали необходимата им храна. Те така и не успяват да се интегрират в маймунската общност, срещат трудности при комуникацията с други маймуни и проявяват високи нива на тревожност и агресивност. Изводът от това е ясен: маймуните имат психологически потребности и желания, които надхвърлят техните телесни потребности, и ако не намерят удовлетворение, те изпитват тежки страдания. През следващите десетилетия множество изследвания показват, че този извод е в сила не само за маймуни, но и за другите бозайници, включително птиците. Понастоящем милиони селскостопански животни водят съществуване, сходно с това на маймуните на Харлоу, тъй като гледачите им отделят теленцата, яретата и други невръстни създания от техните майки и ги отглеждат в изолация
102
.
102
Harry Harlow and Robert Zimmerman, ‘Affectional Responses in the Infant Monkey’,
Science 130: 3373 (1959), 421-432; Harry Harlow, ‘The Nature of Love’, American
Psychologist 13 (1958), 673-685; Laurens D. Young et al., ‘Early Stress and later response to separate in rhesus monkeys’, American Journal of Psychiatry 130: 4 (1973), 400-405; K. D.
Broad, J. P. Curley and Е. B. Keverne, ‘Mother-infant bonding and the evolution of mammalian social relationships’, Philosophical Transactions of the Royal Society B 361: 1476
(2006), 2,199-214; Florent Pittet et al., ‘Effects of maternal experience on fearfulness and

321
Милиарди селскостопански животни живеят днес на механизирани поточни линии; годишно 10 милиарда от тях биват заколвани. Въвеждането на индустриални методи за производство води до рязко увеличаване на maternal behaviour in a precocial bird’, Animal Behavior (март 2013), под печат — достъпно онлайн на
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0003347213000547
).

322
производителността и натрупване на хранителни запаси. Успоредно с механизацията на земеделието, индустриалното отглеждане на животни е в основата на съвременния социоикономически ред. Преди това по-голямата част от храната, произвеждана по нивите и фермите, била „прахосвана“ за изхранване на селяните и техните селскостопански животни. Едва малка част от нея достигала до художниците, учителите, свещениците и бюрократите.
Поради това в почти всички общества по света селяните съставлявали около
90% от цялото население. След индустриализирането на земеделието все по- малък брой фермери били нужни за изхранване на умножаващите се чиновници и фабрични работници. Днес в САЩ едва 2% от населението се прехранват от земеделие, но те са достатъчни, за да изхранват не само цялото население на страната, но и да изнасят големи количества храна в останалата част от света
103
Без индустриалното земеделие урбанистичната индустриална революция не би била възможна — нямаше да има достатъчно ръце и мозъци, които да бъдат напъхани във фабриките и офисите.
Щом фабриките и офисите се изпълват с ръце и мозъци, освободени от земеделски труд, те започват да бълват огромна продукция. Хората днес произвеждат много повече стомана, облекло и сгради, отколкото когато и да било. Освен това те създават умопомрачително количество непознати в миналото неща — електрически крушки, мобилни телефони, фотоапарати и миялни машини. За пръв път в историята на човека предлагането надвишава търсенето. Така се появява съвсем нов проблем: кой ще купи всичко това?

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: