ЖИВОТ КРAЙ ПОТОЧНAТA ЛИНИЯ

317
индустриалната революция в ума ни изплува градски пейзаж с димящи комини или пък се сещаме за незавидната участ на миньорите, добиващи от земните недра въглища с пот на челото. Въпреки това индустриалната революция е преди всичко втора земеделска революция.
През последните 200 години методите за индустриално производство се превръщат в основа на земеделското производство. Машини като тракторите започват да изпълняват задачи, за които преди това се разчитало на мускулна сила или дори били неосъществими. Посевите и домашните животни станали много по-продуктивни благодарение на изкуствените торове, индустриално произвежданите инсектициди и цял арсенал от хормони и медикаменти.
Хладилниците, корабите и самолетите направиха възможно продукцията да се съхранява месеци наред и да бъде бързо и евтино транспортирана чак до другия край на света. В резултат от това европейците вече вечерят със свежо аржентинско телешко и японско суши.
Дори растенията и животните бяха механизирани. Приблизително по времето, когато Homo sapiens се сдоби с божествен статус в рамките на хуманистичните религии, домашните животни загубиха същността си на живи същества, способни да изпитват болка и страдание, и вместо това започнаха да ги третират като машини. Днес тези животни често биват произвеждани масово в подобни на фабрики съоръжения, а телата им се оформят според нуждите на индустриалното производство. Те прекарват целия си живот като миниатюрни зъбни колелца в гигантска поточна линия, а продължителността и качеството на тяхното съществуване се определя от печалбите и загубите на бизнес корпорациите. Дори тогава, когато индустрията си прави труда да ги поддържа живи, относително здрави и добре нахранени, тя не проявява никакъв интерес към социалните и психологическите им потребности (освен когато те се отразяват пряко на производството).
Кокошките-носачки например имат комплексно поведение, водено от различни потребности и инстинкти. Те чувстват силно желание да изследват околната си среда, да търсят храна, кълвейки насам-натам, да установяват социални йерархии, да правят гнезда и да подреждат перата си с човка.
Яйцепроизводителите обаче често затварят кокошките в тесни кафези.
Нерядко четири кокошки се оказват затворени в обща клетка, като всяка от тях разполага с пространство, представляващо правоъгълник с размери 25 на
22 сантиметра. Кокошките получават достатъчно храна, но нямат възможност да установят собствена територия, да си строят гнездо или да извършват други естествени дейности. Всъщност клетката е толкова малка, че кокошките дори не могат да разтворят криле или да се изправят в нея.
Прасетата са сред най-интелигентните и любопитни бозайници, отстъпващи единствено на големите примати.
Въпреки това

318
индустриализираните свинеферми често затварят свинете майки в малки контейнери, в които те дори не могат да се обърнат, още по-малко да ходят или ровят в земята. Те престояват в такива контейнери четири седмици след раждането. След това потомството им се отнема, за да бъде угоено, а те биват оплождани, за да родят следващата порция малки прасенца.
Много дойни крави прекарват почти целия си живот в малки ограждения, стойки, седейки и спейки в собствената си урина и екскременти. Те получават полагаемата им се храна, хормони и лекарства от една група машини и биват доени на всеки няколко часа от други машини. Вплетената в тази мрежа от приспособления крава бива третирана като уста, приемаща суровина, и виме, произвеждащо краен продукт. Третирането на живи същества, притежаващи комплексен емоционален вътрешен свят, сякаш са

319
машини вероятно им причинява не само телесен дискомфорт, но и психически стрес, и социална неудовлетвореност
101
Точно както трансатлантическата търговия с роби не се основава на омраза към африканците, съвременното индустриално отглеждане на животни не е мотивирано от ненавист към тях. И в двата случая причина е безразличието.
Повечето от хората, които произвеждат или потребяват яйца, мляко и месо рядко се замислят за съдбата на пилетата, кравите и прасетата, чиято плът поглъщат. Онези, които се замислят по този въпрос, често твърдят, че животните не се различават от особено от машините, че са лишени от усещания и емоции, неспособни са да страдат. По ирония на съдбата тъкмо науките, които механизираха производството на яйца и мляко, наскоро доказаха отвъд всякакво съмнение, че бозайниците и птиците имат комплексно сетивно устройство и богат емоционален свят. Те не просто усещат физическа болка, а преживяват емоционални страдания.
Еволюционната психология показва, че емоционалните и социалните потребности на домашните животни са формирани в дивите им предци и са били жизненоважни за тяхното оцеляване и възпроизводство. Дивата крава например е трябвало да може да установява тесни връзки с другите крави, а също и с биковете, тъй като в противен случай не би могла да оцелее и да се възпроизведе. За да усвоят необходимите умения, еволюцията осигурява на телетата, както и на малките на всички останали социални животни, силно желание за игра (играта е начинът, по който бозайниците заучават типичното за тях социално поведение). Към него тя е добавила и още по-силното желание да общуват със своите майки, чието мляко и грижи са решаващи за оцеляването им.
Какво се случва обаче, когато фермерите вземат малкото теленце, отделят го от майка му и го сложат в клетка, където му дават храна, вода и ваксини, след което, когато достигне нужната възраст, го оплодят със сперма на бик?
Обективно погледнато телето вече не се нуждае нито от майка, нито от приятели за игра, за да оцелее и да се възпроизведе. От собствената му гледна точка обаче то все още чувства нужда от майка си и желание да си играе с други теленца. Ако тези му нужди не бъдат удовлетворени, то изпитва огромни страдания. Това е основният урок на еволюционната психология: формирана в миналото потребност продължава да бъде изпитвана субективно, дори когато вече не е необходима за оцеляването и
101
G. J. Benson and В. Е. Rollin (eds.), The Well-being of Farm Animals: Challenges and

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: