Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

323
позволявали публично да се отрекат от тези предписания и показно да пилеят богатствата си.
Консумеризмът разглежда потреблението на все повече и повече продукти като нещо хубаво. Той насърчава хората да си доставят удоволствия, да се глезят и дори да се самоубиват бавно чрез свръхпотребление. Спестовността е заболяване, което подлежи на лечение. Не е нужно да търсите далеч, за да видите етиката на потреблението в действие — просто погледнете гърба на кутия със зърнена закуска. Ето цитат от кутията на една от любимите ми зърнени закуски, произведена от израелската фирма „Телма“:
Понякога имаш нужда да се поглезиш. Понякога имаш нужда от
допълнителна енергия. Има време, когато следиш за теглото си, но и
дни, в които просто трябва да го имаш... точно сега! „Телма“ ви
предлага богат асортимент от вкусни зърнени храни — те ви носят
удоволствие без угризения на съвестта.
Върху същия пакет има реклама за друг тип зърнена закуска, наречена
„Здравословна наслада“:
„Здравословна наслада“ ви предлага голямо количество житни
растения, плодове и ядки, даващи ви нещо вкусно, приятно и
здравословно. За приятно преживяване в средата на деня,
съответстващо на здравословния начин на живот. Истинска наслада
с удивителен вкус на нещо повече [курсивът е в оригинала].
През по-голямата част от историята хората биха били отблъснати, а не привлечени от подобен текст. Те биха определили посланието му като себично, упадъчно и неморално. Консумеризмът се е потрудил доста, с помощта на популярната психология („Просто го направи!“), за да убеди хората, че угаждането е нещо хубаво, а спестовността е форма на потисничество.
И постигна успех. Всички ние сме съвестни потребители. Купуваме безброй неща, от които в действителност нямаме нужда и за които до вчера не сме подозирали, че съществуват. Производителите нарочно създават нетрайни стоки и въвеждат нови и нови модели на продукти с инак напълно задоволителни качества — трябва да продължаваме да купуваме, за да
„останем в играта“. Шопингът се е превърнал в любим начин за прекарване на свободното време, а потребителските стоки са станали медиатори в отношенията между членовете на семейството, между съпрузи и приятели.
Религиозни празници като Коледа са станали шопинг-съревнования. В САЩ дори денят в памет на загиналите във войните е повод за разпродажби.

324
Повечето хора отбелязват този ден, като пазаруват — вероятно за да докажат на защитниците на свободата, че не са загинали напразно.
Процъфтяването на консумеристката етика се проявява най-ясно на хранителния пазар. Традиционните земеделски общества живеят под непрестанна заплаха от глад. В благоденстващия днешен свят един от водещите здравословни проблеми е свръхтеглото, което е по-скоро проблем за бедните (тъпчещи се с пица и хамбургери), отколкото за богатите (които се хранят с органична храна и плодови шейкове). Всяка година в САЩ населението харчи повече пари за диети, отколкото са нужни за изхранването на гладните хора по целия свят. Затлъстяването е двойна победа на консумеризма. Вместо да ядат малко, което би довело до свиване на икономиката, хората ядат прекалено много и след това си купуват диетични продукти, с което допринасят двойно за икономическия растеж.
Как да съгласуваме консумеристката етика с капиталистическата етика на предприемача, според която печалбите не бива да се пилеят, а да се инвестират обратно в производството? Отговорът е ясен. Както и в предходните епохи, днес е налице разделение на труда между елита и масите.
В средновековна Европа, аристократите безгрижно пилеят пари за екстравагантни покупки, а обикновените хора живеят пестеливо и си броят стотинките. Днес е обратното. Богатите изключително грижливо управляват своите активи и инвестиции, а не толкова заможните затъват в дългове, купувайки си автомобили и телевизори, от които в действителност нямат нужда.
Капиталистическата и консумеристката етика са две страни на една и съща монета, съчетаваща повелите им. Върховната повеля за богатите е:
„Инвестирай!“, а тази за останалите от нас е: „Купувай!“
Капиталистическо-консумеристката етика е революционна в друго отноше- ние. Повечето етически системи от миналото изправят хората пред труден избор. На тях им се предлагал раят, но само ако бъдат състрадателни и толерантни, ако преодолеят гнева, страстите и обуздаят себичността си. За повечето хора това е непостижимо. Историята на етиката е тъжна приказка за прекрасни идеали, които никой не е в състояние да достигне. Повечето християни не следват Христос, будистите — Буда, а повечето конфуцианци биха докарали Конфуций до лудост.
Обратно, повечето от хората днес успешно постигат капиталистическо- консумеристкия идеал. Новата етика ни обещава рая, при положение че богатите си останат алчни и харчат само тогава, когато това им носи още пари, а масите се отдават на желанията и страстите си и купуват още и още.
Това е първата религия в историята, чиито последователи правят това, което тя очаква от тях. Как обаче да сме сигурни, че в замяна наистина получаваме рая? Ами как — виждали сме го по телевизията...

325

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: