Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ЗАВЕСА ОТ ТИШИНА Ако общата картина на живота на древния ловец събирач е трудна за реконструиране, то конкретните събития са като цяло безвъзвратно изгубени. Когато Homo sapiens за първи път пристига в долина, населена от неандерталци, периодът след това вероятно е спираща дъха историческа драма. За съжаление, нищо не може да оцелее от подобна среща с изключение, в най-добрия случай, на не много фосилизирани кости и шепа каменни сечива, които обаче остават неми и при най-интензивния научен разпит. Можем да извлечем от тях информация за човешката анатомия, технология, начин на хранене и може би дори за социалната структура. Но те не ни казват нищо за политическите съюзи между съседни групи от Homo sapiens, за духовете на мъртвите, или за мънистата от слонова кост, тайно дадени на местната вещица лечителка в опит да се гарантира благоразположението на духовете. Тази завеса от тишина покрива десетки хиляди години от историята. Тези дълги хилядолетия може да са видяли войни и революции, екстатични религиозни движения, задълбочени философски теории, несравними произведения на изкуството. Ловците събирачи може да са имали свои завоеватели като Наполеон, управляващи империи с размер половината от Люксембург; свои талантливи композитори като Бетховен — без 19 I.J. N. Thrope, ‘Anthropology, Archaeology and the Origin ofWarfare’, World Arclmology 35:1 , 145-165; Raymond C. Kelly, Warless Societies and the Origin of War (Ann Arbor: University of Michigan Press, 2000); Azar Gat, War in Human Civilisation (Oxford: Oxford University Press, 2006); Lawrence H. Keeley, War before Civilisation: The Myth of the Peaceful Savage (Oxford: Oxford University Press, 1996); Slavomil Vend, ‘Stone Age Warfare’, в Ancient Warfare: Archaeological Perspectives, ed. John Carman and Anthony Harding (Stroud: Sutton Publishing, 1999), 57-73. 63 симфонични оркестри, но с умението да разплачат слушателите със звука на бамбуковата си флейта; пророци като Мохамед, огласяващи словото на местния дъб, а не на универсалния бог творец. Но всичко това са само догадки. Завесата от тишина е толкова плътна, че не можем да сме сигурни дори че подобни неща са се случили, камо ли да ги опишем подробно. Учените са склонни да поставят само онези въпроси, на които с основание могат да очакват, че ще дадат отговор. Без да открием инструменти, с които все още не разполагаме, вероятно никога няма да знаем в какво са вярвали или какви политически драми са преживели тези общности. Но въпреки това е много важно да поставяме въпроси, чиито отговори не знаем, иначе може да се изкушим да загърбим 60 000 от 70 000 години човешка история с извинението, че „хората, живели тогава, не са правили нищо от особено значение“. Истината е, че те са правели много значими неща. По-конкретно, те са формирали света, в който живеем, в много по-голяма степен, отколкото си даваме сметка. Преселниците, достигнали сибирската тундра, пустините на Централна Австралия и амазонските джунгли, мислят, че първи са стъпили в девствени територии, недокоснати от човешка ръка. Но това е илюзия. Ловците събирачи са били там преди нас и са предизвикали драматични промени дори в най-дълбоките джунгли и най-безлюдната пустош. Следващата глава обяснява как събирачите цялостно променят екологията на нашата планета дълго преди да бъде построено първото земеделско селище. Скитащите групи от разказващи истории представители на вида Homo sapiens са най-важната и най-деструктивна сила в животинското царство, съществувала някога. |