Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

56
Но дали орехите са били за тях деликатес или част от всекидневното меню, омръзнала им до втръсване? Вярвали ли са, че ореховите дървета са обитавани от духове? Красиви ли са били според тях листата им? Ако един младеж от събираческа общност е влюбен, ще заведе ли любимата си на романтична среща под сянката му? Светът на мислите, вярата и чувствата по дефиниция е много по-трудна за дешифриране.
Повечето учени са съгласни, че анимистичните вярвания са често срещани сред древните събирачески общества. Анимизмът (от „anima“ — душа или
дух на латински) е вярата, че всяко място, животно, растение и природен феномен има съзнание и чувства и може пряко да комуникира с човека.
Анимистите вярват, че голямата скала на върха на хълма има желания и нужди. Тя може да е сърдита за нещо, което хората са направили, и да се радва на друга тяхна постъпка, да съветва или да моли за услуга. Хората, от своя страна, могат да се обръщат към нея, да я успокояват или да я заплашват. Не само скалата, но и дъбът в основата на хълма е живо същество, както и потокът, клокочещ наблизо, пролетният полъх, пропълзял над сечището, храстите, около него, пътеката до него и полските мишки, вълци и гарвани, които пият вода от потока. В анимистичния свят не само живите същества и предметите имат душа — такива имат и нематериалните същности като сенките на мъртвите, приятелски или враждебно настроените духове: онези, които днес наричаме демони, феи и ангели.
Анимистите вярват, че не съществува преграда между хората и другите обитатели на света. Всички те могат да общуват посредством слово, песни, танци и ритуали. Ловецът може да се обърне към стадото сърни и да помоли една от тях да се пожертва. Ако ловът е успешен, той ще помоли мъртвото животно за прошка.
Когато някой се разболее, шаманът може да се свърже с духа, причинил болестта, и да се опита да го накара да се смили или да го подплаши. Всички тези актове на комуникация имат общата характеристика, че съществата, към които човекът се обръща, принадлежат към неговия локален свят. Те не са универсални богове, а конкретна сърна, конкретно дърво, конкретен поток, конкретен дух.
Така както между хората и другите същества няма преграда, така не съществува и строга йерархия. Нечовешките същества не са тук, за да задоволяват нуждите на човека, нито са всемогъщи богове, които могат да разполагат с него както си поискат. Светът не се върти около човека или около който и да било друг тип обект.
Анимизмът не е специфична религия, а е родово наименование за хиляди много различни религии, култове и вярвания. Онова, което ги прави
„анимистични“, е общото отношение към света и към мястото на човека в него. Твърдейки, че древните събирачи вероятно били анимисти, е все едно

57
да кажем, че предмодерните земеделци били като цяло теисти. Теизмът (от
„theos“ — бог на гръцки) е увереността, че всеобщият ред се основава на йерархично отношение между човека и малобройна група от безплътни същества, наречени богове. Със сигурност е истина, че предмодерните земеделски общества били теистично ориентирани, но това не ни казва нищо конкретно. Родовото название „теисти“ обхваща еврейските равини от XVIII в. в Полша, изгарящите вещици пуритани от XVII в. в Масачусетс, ацтекските жреци от XV в. в Мексико, суфийските мистици от XII в. в Иран, викингските воини от X в., римските легионери от II в. и китайските бюрократи от I в. Всички те смятали чуждите вярвания и практики за странни и еретични. Разликите между вярванията и практиките на групите от ловци събирачи „анимисти“ вероятно са били точно толкова колосални.
Техният религиозен опит може да е бил бурен и изпълнен с разногласия, реформи и революции.

58
Но подобни предпазливи обобщения са пределът, до който можем да си позволим да стигнем. Всеки опит да опишем спецификите на древната духовност е във висока степен спекулативен, тъй като не разполагаме с достатъчно свидетелства, а малкото данни, които имаме — шепа артефакти и няколко пещерни рисунки, — могат да бъдат интерпретирани по хиляди начини. Теориите на учените, които претендират да знаят какво са чувствали събирачите, разкриват много повече неща за предразсъдъците на техните автори, отколкото за религиите от каменната епоха.
Вместо да трупаме планини от теории върху няколко останки от гробници, скални рисунки и костни статуетки, по-добре е да бъдем честни и са признаем, че имаме само съвсем смътна представа за религиозния живот на древните събирачи. Ние допускаме, че те са били анимисти, но това не ни дава кой знае каква информация. Не знаем пред какви духове са се кланяли, какви празници празнували, на какви табута се подчинявали. И най-важното: не знаем какви са били техните разкази. Това е една от най-големите празнини в познанията ни за човешката история.
Социополитическият свят на събирачите е друга зона, за която не знаем почти нищо. Както обясних по-горе, учените не могат да постигнат съгласие дори за най-базисните елементи като наличието на частна собственост, на нуклеарни семейства и на моногамни връзки. Вероятно е различните групи да са имали различна структура. Някои може да са били йерархично организирани, раздразнителни и склонни към насилие подобно на най- жестоките групи от шимпанзета, докато други може да са били миролюбиви, добронамерени и похотливи подобно на бонобо.
През 1955 г. в Сунгир, Русия, археолозите открили гробница отпреди 30 000 години, принадлежаща на култура, ловуваща мамути. В един от гробовете открили скелет на петдесетгодишен мъж, покрит с нанизи от костни мъниста, които заедно били около 3000. На главата на мъртвия имало шапка, украсена с лисичи зъби, а на китките му имало 25 гривни от слонова кост. Другите гробове съдържали много по-малко украшения. Учените направили извода, че ловците от тази култура живели в йерархично общество и мъртвият мъж вероятно е водач на групата или на цялото племе.
Малко вероятно е една-единствена група да е в състояние да изработи толкова много украшения.
Тогава археолозите открили още по-интересна гробница. Тя съдържала два скелета, погребани с близко поставени глави. Единият бил на момче на възраст между 12 и 13 години, а другият на момиче на девет или десет години. Момчето било покрито с 5000 костни мъниста, носело шапка с лисичи зъби и колан с още 250 такива зъби (това означава, че са били извадени зъбите на поне 60 лисици). Момичето било украсено с 5250 мъниста. И двете деца били обградени от статуетки и различни предмети от

59
слонова кост. Сръчен занаятчия (или занаятчийка) вероятно се е нуждаел от поне 45 минути за изработването на едно мънисто. С други думи, изработването на 10 000 мъниста, да не споменаваме другите предмети, изисквало 7500 часа старателна работа — или много над три години, при това ако става дума за опитен занаятчия!

Твърде малко вероятно е на толкова крехка възраст децата в тази култура да са били водачи или ловци на мамути. Единствено културните им вярвания могат да обяснят защо те са били погребани по толкова екстравагантен начин. Една от възможностите е това да се дължи на по-високият ранг на родителите им. Може би са били деца на водача и племето е вярвало или в семейната харизма, или в строгите правила на наследяване. Според друга теория децата още при раждането си са били идентифицирани като инкарнация на отдавна мъртви духове. Трета теория гласи, че погребението отразява начина на смъртта, а не социалния им статус. Те били ритуално

60
пренесени в жертва — може би като част от погребалната церемония на водача — и след това погребани с пищна церемония
17
Какъвто и да е правилният отговор, децата от Сунгир са сред най- убедителните свидетелства, че преди 30 000 години Homo sapiens е можел да изобретява социополитически кодекси, надхвърлящи волята на нашата ДНК и поведенческите модели на другите човешки и животински видове.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: