Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| КРАЯТ НА ЛЕНИВЕЦА Изчезването на австралийската мегафауна вероятно е първата значима следа, която Homo sapiens оставя на нашата планета. Тя е последвана от още по-голяма екологична катастрофа, този път в Америка. Homo sapiens е първият и единствен вид, достигнал сушата в западното полукълбо преди около 16 000 години, което означава през или около 14 000 г.пр.Хр. Първите американци пристигат пеша, което е възможно, защото тогава морското ниво е толкова ниско, че съществува сухоземен път, свързващ Североизточен Сибир и Северозападна Аляска. Това не означава, че пътешествието е било лесно. Напротив, било е тежко, вероятно по-трудно от пътуването до Австралия. За да го осъществи, Homo sapiens първо трябва да се научи да устоява на екстремните арктически условия в Северен Сибир, регион, в който няма слънце през зимата и температурите падат до –50°С. Нито един от предшестващите го човешки видове не е успял да достигне райони като Северен Сибир. Дори добре приспособените към студа неандерталци не отивали отвъд относително топлите по-южни зони. Но Homo sapiens, чието тяло било адаптирано към живот в африканската савана, а не в лед и сняг, измисля хитри решения. Когато пътешестващите групи събирачи стигат студени области, те се научават да правят обувки за сняг и топли облекла от няколко слоя кожи със и без косъм, съшити заедно с помощта на игли. Те изобретяват нови оръжия и развиват сложни ловни техники, които позволяват да се преследват и убиват мамути и друг едър дивеч, обитаващ далечния север. С усъвършенстването на облеклото и ловните техники Homo sapiens събира смелостта да навлезе все по-навътре в ледените земи. С придвижването си на север дрехите, ловните стратегии и другите умения, гарантиращи оцеляване, продължават да се подобряват. Но защо им е трябвало всичко това? Защо да се заточиш в Сибир по свое желание? Може би някои групи са изтласкани на север от военни конфликти, 71 демографски натиск или природни бедствия. Други може да са били примамени от по-положителни фактори като търсенето на храна от животински произход. Арктическите земи изобилствали от едър, сочен дивеч като мамутите и елените. Всеки мамут бил източник на огромно количество месо (което при тези ниски температури можело да се замразява за по-късна употреба), вкусна мазнина, топли кожи и ценна слонова кост. Както доказват и откритията от Сунгир, ловците на мамути не просто оцеляват в далечния Север, а процъфтяват. С течение на времето групите на Homo sapiens се разпространяват на огромно разстояние, преследвайки мамути, мастодонти, носорози и елени. Около 14 000 г.пр.Хр. ловът отвежда някои от тях от Североизточен Сибир към Аляска. Разбира се, те не знаели, че откриват нов свят. Както за мамутите, така и за хората, Аляска била просто продължение на Сибир. Първоначално ледници блокирали пътя от Аляска към останалата част на Америка, позволявайки не повече от неколцина отделни индивиди да проучат земите на юг. Но около 12 000 г.пр.Хр. глобалното затопляне стопява леда и отваря път. Използвайки новия коридор, Homo sapiens масово поема на юг, разпространявайки се из целия континент. Въпреки че е приспособен към лов на едър дивеч в Арктика, той бързо се адаптирал към удивително разнообразие от климати и екосистеми. Потомците на обитаващите Сибир хора се настаняват в гъстите гори на днешните източни части на САЩ, около блатата на делтата на Мисисипи, в пустините на Мексико и горещите джунгли на Централна Америка. Някои от тях пре- връщат в свой дом крайречния свят на Амазонския басейн, други се установяват в планинските долини на Андите и откритите пампаси на Аржентина. И всичко това се случило само за едно или две хилядолетия! До 10 000 г.пр.Хр. човекът вече обитава и най-отдалечената южна точка на Америка, островът Огнена земя. Тази скоростна атака на новия континент свидетелства за несравнимата изобретателност и ненадминатата способност на адаптация на Homo sapiens. Нито едно друго животно никога не е успявало да се придвижи през подобно многообразие от хабитати с такава скорост, без това да бъде обусловено от промени в генофонда 25 Заселването на Америка в никакъв случай не се е случило без кръвопролития. Тъкмо обратното, Homo sapiens оставя зад гърба си дълга поредица жертви. Американската фауна преди 14 000 години е много по- богата в сравнение с днешната. Когато първите американски обитатели се придвижват на юг от Аляска към равнините на Канада и западните 25 Paul L. Koch and Anthony D. Barnosky, ‘Late Quaternary Extinctions: State of the Debate’, The Annual Review of Ecology, Evolution and Systematics 37 (2006), 215-250; Anthony D. Barnosky et al., ‘Assessing the Causes of Late Pleistocene Extinctions on the Continents’, 70- 75. 72 Съединени щати, те срещат по пътя си мамути и мастодонти, гризачи с размера на мечки, стада коне и камили, огромни лъвове и други едри видове, които са напълно непознати днес — като безстрашния саблезъб тигър и огромни ленивци, достигащи 8 тона и шест метра височина. Южна Америка е дом на още по-екзотична палитра от големи бозайници, влечуги и птици. Двата континента са чудесна лаборатория за еволюционни експерименти, място, в което животни и растения, непознати в Африка и Азия, се развиват и процъфтяват. Но краят вече се виждал. За 2000 години след пристигането на Homo sapiens повечето от тези уникални видове са унищожени. Според настоящите изчисления за този толкова кратък интервал Северна Америка губи 34 от наличните там 47 вида едри бозайници. Южна Америка губи 50 от 60 вида. След 30 милиона години благоденствие саблезъбият тигър изчезва, както и гигантският ленивец, огромните лъвове, местните коне, камили, огромните гризачи и мамутите. Хиляди видове по-малки бозайници, влечуги, птици, дори насекоми и паразити също изчезват (когато мамутите загинали, кърлежите, които обитавали телата им, ги последвали). Десетилетия наред палеонтолозите и зооархеолозите — хората, които търсят и изследват животински останки — се ровят из равнините и планините на двете Америки, търсейки фосилизирани кости от древни камили и фосилизиран фецес от гигантски ленивец. След откриването им тези съкровища внимателно се опаковат и се изпращат в лаборатории, където всяко кокалче и всеки копролит (техническият термин за фосилизирано изпражнение) надлежно се проучва и датира. Отново и отново тези анализи дават едни и същи резултати: най-скорошните вкаменелости са от периода, когато човекът се заселва на този континент, т.е. приблизително между 12 000 и 9000 г.пр.Хр. Само на едно място са открити по-нови вкаменелости от фецес — на няколко от Карибските острови, по-точно в Куба и Испаньола, е открито фосилизирано изпражнение от ленивец, датиращо от около 5000 г.пр.Хр. Точно тогава за първи път Homo sapiens прекосява Карибско море и се заселва на тези два големи острова. Ще повторя: има учени, които се опитват да оправдаят Homo sapiens и да хвърлят вината върху климата (което ги кара да допуснат, че по някакви мистериозни причини климатът на Карибите е останал непроменен в продължение на 7000 години, докато останалата част от западното полукълбо се е затоплила). Но фосилизираният фецес в Америка не може да бъде скрит. Ние сме виновниците. Няма как да избягаме от тази истина. Дори климатичните промени да са съдействали, човешкият принос е бил от решаващо значение. |