Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| МИР ИЛИ ВОЙНА И накрая трябва да се спрем на трудния въпрос за ролята на войната в събираческите общества. Някои изследователи си представят древните им общества като изпълнен със спокойствие рай и настояват, че войната и насилието започват чак със земеделската революция, когато хората започват да натрупват частна собственост. Други учени твърдят, че светът им е бил изключително жесток и изпълнен с насилие. И двете научни школи са просто въздушни замъци, свързани със земята единствено посредством тънички нишки, състоящи се от оскъдни археологически останки и антропологически наблюдения на модерни събирачески общества. Антропологическите данни са любопитни, но твърде проблематични. Днешните събирачи живеят най-вече в изолирани и негостоприемни райони като Арктика и Калахари, където гъстотата на населението е много ниска и вероятността за конфликт с чужди групи е много малка. Още повече че последните поколения в събираческите общества във все по-висока степен се подчиняват на властта на държавата, която се стреми да предотвратява мащабни конфликти. Европейските учени са имали само две възможности да наблюдават многобройни общности на независими събирачи с относително висока гъстота на населението — в северозападните части на Северна Америка през XIX в. и в Северна Австралия през XIX и XX в. В културите и на американските индианци, и на австралийските аборигени въоръжените конфликти са често срещано явление. Спорно е обаче дали това е постоянна характеристика, или се дължи на въздействието на европейския империализъм. Археологическите находки са едновременно недостатъчни и трудно интерпретируеми. Какви издайнически знаци могат да останат от война, водена преди десетки хиляди години? Тогава не са съществували укрепления и стени, гранати, мечове и щитове. Древен връх на копие може да е бил използван във война, но може да е бил предназначен просто за лов. 17 Vincenzo Formicola and Alexandra P. Buzhilova, ‘Double Child Burial from Sunghir (Russia): Pathology and Inferences for Upper Paleolithic Funerary Practices’, American Journal of Physical Anthropology 124:3 (2004), 189-198; Giacomo Giacobini, ‘Richness and Diversity of Burial Rituals in the Upper Paleolithic’, Diogenes 54:2 (2007), 19-39. 61 Фосилизираните човешки кости са не по-лесни за тълкуване. Едно счупване може да свидетелства за бойна рана или просто за злополука. Нито пък липсата на фрактури и прорези в един древен скелет е сигурно доказателство, че индивидът не е загинал от насилствена смърт. Смъртта му може да е причинена от травма на меките тъкани, която не оставя следи по костите. Още по-важно е, че по време на прединдустриалните войни повече от 90% от жертвите умират поради глад, студ и болести, а не от оръжие. Представете си, че преди 30 000 години едно племе побеждава съседното и го прогонва от своята територия. В решаващата битка десет члена на победеното племе са убити. За една година други сто умират от глад, студ и болести. Археолозите, които откриват тези 110 скелета могат лесно да заключат, че повечето са жертва на природно бедствие. Как можем да разберем, че всъщност са жертви в безмилостна война? Със съответната доза предпазливост сега можем да се обърнем към археологическите находки. В Португалия е проведено проучване на 400 скелета от периода, непосредствено предшестващ земеделската революция. Само върху два от тях има недвусмислени белези от насилие. При сходно проучване на 400 скелета от същия период в Израел се открива една- единствена пукнатина в един-единствен череп, която би могла да се дължи на насилие. Трето проучване на 400 скелета от различни предземеделски находища в долината на река Дунав открива следи от насилие върху 18 скелета. 18 от 400 може и да не изглежда кой знае какво, но всъщност е един доста висок процент. Ако всичките осемнайсет индивида са починали от на- силствена смърт, това означава че 4,5% от смъртните случаи в този регион се дължат на човешко насилие. Днес средната стойност е само 1,5%, ако броим войните и престъпленията заедно. През XX в. само 5% от смъртните случаи се дължат на насилие — и това е във век, в който са проведени най- кървавите войни и най-страшните геноциди в историята. Ако можем да генерализираме извода от проучването на тези 400 скелета, можем да кажем, че животът в този регион е бил изпълнен с толкова насилие, колкото и XX в. 18 Тези потискащи открития са подкрепени от редица други точно толкова потискащи открития и от други региони. В Джебел Сахаба в Судан в гробище на 12 000 години са открити 59 скелета. Върхове на стрели и копия са намерени в близост до или в костите на 24 от тях, което означава в 40% от тях. По скелета на жена са открити 12 наранявания. В пещерата Офнет в Бавария археолозите откриват останки от 38 тела на събирачи, най-вече на 18 Може да се твърди, че не всички осемнайсет древни обитатели на този регион са почи- нали вследствие на насилието, следите от което виждаме по скелетите. Някои от тях са били само наранени. Това обаче вероятно се уравновесява от броя на онези, загинали от рани в меките тъкани и от невидимите днес лишения, които съпътстват всяка война. 62 деца и жени, хвърлени в две ями. Половината от скелетите, включително на деца и бебета, носят ясни белези от оръжия като ножове и тояги. Няколко от скелетите са на зрели мъже и върху тях се виждат най-зловещите следи от насилие. По всяка вероятност в Офнет е била унищожена цяла група ловци събирачи. Кое по-добре репрезентира света на древните събирачи: невредимите скелети от Израел и Португалия или касапниците в Судан и Бавария? Отговорът е нито едното, нито другото. Точно както в събираческите общности е имало множество религиозни култове и разнообразни социални структури, така вероятно са съществували и общности, проявяващи различна степен на склонност към насилие. В някои региони и периоди са царяли мир и спокойствие, докато в други са бушували жестоки конфликти 19 Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|