Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

77
ГЛАВА 5
НАЙ-ГОЛЯМАТА ИЗМАМА В ИСТОРИЯТА
В продължение на 2,5 милиона години човекът се изхранва, събирайки растения и улавяйки животни, които живеят и се размножават без неговата намеса. Homo erectus, Homo ergaster и неандерталците берат диви смокини и ловят диви овце, без да се намесват в това къде ще расте смокиновото дърво, на коя поляна ще пасе стадото овце и кой пръч коя коза ще оплоди.
Тръгвайки от Източна Африка, Homo sapiens достига Средния изток, Европа и Азия, и впоследствие Австралия и Америка. Навсякъде продължава да живее, събирайки диви растения и ловувайки. Защо да прави друго, след като този начин на живот му доставя изобилие от храна и осигурява богат набор от социални структури, религиозни вярвания и политическа динамика?
Всичко това се променя преди около 10 000 години, когато той започва да влага почти цялото си време и усилия в направляване на жизнения цикъл на няколко животински и растителни вида. От изгрев до залез човекът сее семена, напоява растенията, плеви бурени и води стадата до най-добрите пасбища. Този труд, мислел си той, ще му осигури повече плодове, зърно и месо. Това било революция в начина на живот на хората — земеделската революция.
Преходът към земеделие започва около 9500–8500 г.пр.Хр. в хълмист район на Югоизточна Турция, Западен Иран и Леванта. Той започва бавно и в ограничена географска зона. Пшеницата и козата са одомашнени около 9000 г.пр.Хр.; грахът и лещата около 8000 г.пр.Хр.; маслиненото дърво около 5000 г.пр.Хр.; конят около 4000 г.пр.Хр. и лозата около 3500 г.пр.Хр. Някои животни като камилата и растения като кашуто са одомашнени още по- късно, но до 3000 г.пр.Хр. основната част от процеса на одомашняване вече е факт. Дори днес при наличието на напредналите ни технологии повече от
90% от приема на калории идва от няколко растения, които нашите предшественици култивират още между 9500 и 3500 г.пр.Хр., а именно пшеницата, ориза, царевицата, картофите, просото и ечемика. През по- следните 2000 години не е одомашнен нито един растителен или животински вид от особено значение за начина ни живот. Ако умът ни е умът на древните ловци събирачи, кухнята ни все още е кухнята на древните земеделци.
Преди време учените приемаха, че земеделието се разпространява от една точка в Средния изток, където е възникнало, към четирите края на света.
Днес обаче съществува съгласие, че то се появава в различните части на света напълно независимо, а не благодарение на земеделците от този регион, които разпространяват своето революционно откритие. Хората в Централна
Америка култивират царевицата и боба, без да знаят абсолютно нищо за

78
култивирането на пшеницата и граха в Средния изток. Южноамериканците са се научили да отглеждат картофи и лами, без да имат представа какво се случва в Мексико или Леванта. В Китай за първи път е култивиран оризът, просото и прасето, а земеделците от Северна Америка са онези, на които за първи път им омръзва да се ровят из шубраците за ядливи кратуни и решават да култивират тиквата. Обитателите на Нова Гвинея одомашняват захарната тръстика и бананите, а първите фермери от Западна Африка така модифици- рали африканското просо, ориз, сорго и пшеница, че да отговарят на нуждите им. От тези първоначални ядра на развитие земеделието се разпространило надлъж и нашир. До I в. повечето хора почти по целия свят вече са земеделци.
Защо земеделските революции се случват в Средния изток, Китай и
Централна Америка, но не и в Австралия, Аляска или Южна Африка?
Причината е проста: повечето растителни и животински видове не могат да бъдат одомашнени. Homo sapiens може да открива вкусни трюфели и да убива вълнистите мамути, но и двата вида не подлежат на одомашняване.
Гъбите били твърде неподатливи, гигантските зверове твърде свирепи. От хилядите видове, които нашите предшественици улавяли и събирали, единици са подходящи за земеделие и скотовъдство. Тези няколко вида могат да виреят в определена среда и именно там се случват земеделските революции.
Учените някога твърдяха, че земеделската революция е огромен скок за човечеството и я определяха като прогрес, задвижван от мощта на човешкия ум. Еволюцията постепенно създава все по-интелигентни хора. В крайна сметка те стават толкова умни, че успяват да разгадаят тайните на природата, което им позволява да одомашнят овцата и да култивират пшеницата. Когато това се случва, те с радост изоставят изморителния, опасен и често спартански начин на живот на ловците събирачи и започват да водят приятния, охолен уседнал начин на живот на земеделеца.
Тази история е измислица. Няма свидетелства, че човекът става по- интелигентен с течение на времето. Събирачите познавали тайните на природата много преди да настъпи земеделската революция, тъй като оцеляването им зависи от доброто познаване на животните и растенията.
Вместо да се превърне в начало на нова епоха на лекия живот, земеделската революция прави живота на хората като цяло по-труден и по-малко удовлетворителен от този на събирачите. Последните прекарвали времето си в по-стимулиращи и по-разнообразни занимания и били заплашени в по- малка степен от глад и болести. Земеделската революция наистина увеличила общото количество храна, с което хората разполагали, но допълнителната храна не е равнозначна на пълноценно хранене или на повече свободно време, а по-скоро на рязко увеличаване на населението и

79
поява на разглезени елити. Средностатистическият земеделец работи повече от средностатистическия събирач и срещу това получава по-лоша храна.
Земеделската революция е най-голямата измама в историята.
Кой е отговорен за това? Нито владетелите, нито жреците, нито търговците.
Виновниците са шепа растителни видове, включващи пшеницата, ориза, и картофите. Те одомашняват Homo sapiens, а не обратното.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: