(Карта на местоположение и времево ситуиране на земеделската революция26)

80
десет пъти площта на Великобритания. Как тази трева придобива такова значение?
Пшеницата постига това, манипулирайки Homo sapiens в своя полза. Тази човекоподобна маймуна си е живяла един напълно приличен живот, ловувайки и събирайки храна допреди около 10 000 години, а след това започва да инвестира все повече и повече усилия в култивирането на пшеница. За няколко хилядолетия хората в различните краища на планетата не правят почти нищо друго от зори до мрак, освен да полагат грижи за това растение. Това не е лесно. Пшеницата изисква много от тях. Тя не харесва скали и камъни, поради което Homo sapiens превива гръб, за да почисти земята. Не харесва да споделя пространство, вода и хранителни вещества с други растения, затова мъже и жени се по цял ден плевят под палещото слънце. Когато се разболявала, хората постоянно наблюдавали за появата на червеи и други вредители. Пшеницата е беззащитна по отношение на други организми, които обичали да си похапват от нея — от зайци до скакалци, — затова земеделците трябва да я защитават. Когато ожаднявала, хората мъкнели вода от изворите и потоците, за да я напоят. Гладът ѝ дори принудил Homo sapiens да събира животински изпражнения, за да подхранва почвата, в която тя расте.
Тялото на Homo sapiens не е адаптирано за подобни задачи. То е подходящо за катерене по ябълкови дървета и преследване на газели, а не за пренасяне на камъни и вода. Гръбначният стълб, коленете, врата и ходилата ни плащат цената. Проучвания на древни скелети показват, че преходът към земеделие донася безброй болести като дископатия, артрит и хернии. Още повече, новият тип труд изисква толкова много време, че хората са принудени да се установят за постоянно до своите посеви с пшеница. Това напълно променя начина им на живот. Не ние одомашняваме пшеницата, а тя нас. Думата
„одомашнявам“ произлиза от латинската дума domus, което означава
„къща“. Кой живее в къщата? Не пшеницата, a Homo sapiens.
Как тя успява да го убеди да се откаже от приятния си живот и да приеме едно доста мизерно съществуване? Какво му предлага в замяна?
Не му предлага по-добър начин на хранене. Спомнете си, че хората са всеядни маймуни, които се развиват най-добре при наличие на разнообразна храна. Зърнените храни са съвсем малка част от диетата на човека преди земеделската революция. Те са бедни на минерали и витамини, трудни за храносмилане и вредни за зъбите и венците.
Пшеницата не осигурява на човека икономическа сигурност. Животът на селянина е много по-несигурен от този на ловците събирачи. Последните разчитат на множество видове за своето оцеляване и по тази причина могат да преживеят трудни години дори без запаси от храна. Ако от някой от тези видове има твърде малки количества, те винаги могат да се насочат към

81
други. До съвсем скоро земеделските общества разчитат на няколко култивирани растителни вида, за да набавят основната част от приема си на калории. В много области те разчитат дори само на един вид, например на пшеницата, картофите или ориза. Ако годината е твърде дъждовна или посевите пострадат от нашествие на скакалци, или ако бъдат нападнати от паразити, хиляди — дори милиони — селяни измирали.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: