Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

74
животни, без човешка следа. Във втората сцена се появява Homo sapiens, което разбираме от открита човешка кост, връх на копие или къс от глинен съд. Скоро следва трета сцена, в която човекът вече е в центъра на събитията и повечето едри животни, както и немалко от по-дребните, вече не съществуват.
Големият остров Мадагаскар, отдалечен на около 400 км на изток от афри- канския континент, е прекрасен пример. Милионите години изолация пораждат уникална фауна, която включва гигантския епиорнис, създание, което не може да лети и достига три метра височина и тегло от почти половин тон — най-голямата птица в света, и гигантски лемури — най- големите примати на планетата. Те, както и повечето от другите големи животни на Мадагаскар, изведнъж изчезват преди около 1500 години — точно когато първите хора пристигат на острова.
В Тихия океан първата вълна от измирания започва около 1500 г.пр.Хр., когато полинезийските земеделци се заселват на Соломоновите острови,
Фиджи и Нова Каледония. Те избиват, директно или индиректно, стотици видове птици, насекоми, охлюви и други местни обитатели. Оттам вълната постепенно се придвижва на изток, юг и север, достигайки сърцето на океана и унищожавайки по пътя си уникалната фауна на Самоа и Тонга (1200 г.пр.Хр.); Маркизките острови (I в.), Великденските острови, Хаваите и островите Кук (500 г.) и накрая Нова Зеландия (1200 г.).
Сходни екологични катастрофи настъпват на почти всеки от хилядите острови, разпръснати из Атлантическия океан, Индийския океан,
Арктическия океан и Средиземно море. Дори на най-миниатюрните острови археолозите откриват данни за съществуването на птици, насекоми и охлюви, които са живели там безброй поколения наред, но са изчезнали с появата на първите земеделци. Само няколко изключително отдалечени острова остават незабелязани от хората до модерната епоха и запазват своята фауна непокътната. Островите Галапагос — един от най-известните примери — остават незаселени до XIX в., запазвайки по тази причина уникалните си животински видове като гигантските костенурки, които подобно на древните дипротодони не се страхуват от човека.
Първата вълна на унищожението, съпътстваща разпространяването на ловците събирачи по планетата, е последвана от втора, предизвикана от разпространяването на земеделците, и ни задава контекста за осмисляне на третата вълна, която е причинена от съвременната индустрия. Не вярвайте на екоактивистите, които твърдят, че нашите предшественици са живели в пълна хармония с природата. Дълго преди индустриалната революция Homo
sapiens е на първо място по унищожаване на растителни и животински видове. Ние имаме съмнителната слава на най-смъртоносния вид в историята на биологията.

75
Може би ако повече хора знаеха за първата и втората вълна на измиране на видове, те нямаше да са толкова равнодушни към третата вълна, от която сме част днес. Ако знаехме колко много видове вече са станали наша жертва, може би щяхме да бъдем по-мотивирани да защитим онези, които все още съществуват. Това се отнася с особена сила за големите създания на океаните. За разлика от сухоземните видове те са пострадали сравнително слабо вследствие от първите две революции. Но много от тях са на ръба на изчезването днес в резултат от индустриалното замърсяване и свръхупотребата на ресурсите на океана от страна на човека. Ако всичко продължи със сегашните темпове е възможно китовете, акулите, рибата тон и делфините да последват дипротодоните, ленивците и мамутите. Сред всички големи животни на планетата единствените оцелели след човешката намеса ще бъдем самите ние и животните, които служат като гребци в
Ноевия ковчег.

76

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: