Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Пшеницата не може да предложи защита срещу човешкото насилие. Първите земеделци са жестоки толкова, колкото и техните предшественици събирачи, ако не и повече. Земеделците имат повече притежания и по-голяма нужда от земя за обработване. Заграбването на пасбища от съседни общности може да обрече цели селища на глад, така че няма място за компромиси. Когато една група от ловци събирачи е подложена на натиск от по-силни съперници, тя просто се премествала. Това може да е трудно и опасно, но винаги съществува подобна алтернатива. Когато обаче силен враг застраши една земеделска общност, отстъплението означава отказ от полята, къщите и хамбарите. В много случаи това обрича бегълците на гладна смърт. По тази причина земеделците са по-склонни да останат и да се борят докрай. Много антропологически и археологически проучвания показват, че в земеделските общества с проста структура и без политически формирования отвъд селото и племето насилието е причина за около 15% от смъртните случаи изобщо и 25% от смъртните случаи при мъжете. В съвременна Нова Гвинея насилието е причина за 30% от смъртните случаи при мъже в едно земеделско племенно общество, дани, и 35% в друго — енга. В Еквадор 82 вероятно 50% от възрастните ваорани умират от ръката на друго човешко същество! 27 С течение на времето насилието започва да се контролира посредством създаването на по-обхватни социални структури — градове, кралства и държави. Но са необходими хиляди години за изграждането на подобни мащабни и ефективни политически системи. Уседналият живот несъмнено донася на първите земеделци някои непосредствени ползи като по-добра защита срещу диви животни, дъжд и студ. Но за средния човек недостатъците вероятно са повече от ползите. Това е трудно да се разбере от членовете на днешните проспериращи общества. След като ние се радваме на изобилие и сигурност и след като те почиват на основа, положена от земеделската революция, ние сме готови да приемем, че тя е прекрасно събитие и стъпка напред. Но е грешка да оценяваме хиляди години история от съвременна перспектива. Много по-представителна е гледната точка на тригодишно момиченце, умиращо от недохранване в Китай през I в., тъй като посевите на баща му са унищожени. Ще каже ли тя „аз умирам от недохранване, но след 2000 години хората ще имат много храна и ще живеят в големи къщи с климатици, така че моята саможертва си струва“? Какво предлага пшеницата освен гладната смърт на момиченцето от Китай? Тя не предлага нищо на хората. Но дава нещо на Homo sapiens като вид. Култивирането на пшеницата осигурява много повече храна от единица територия и по този начин позволява на Homo sapiens да увеличи броя си експоненциално. Около 13 000 г.пр.Хр., когато хората са се изхранвали с диви растения и животни, районът около оазиса Йерихон в Палестина можел да изхрани най-много една група от около сто относително здрави индивиди. Около 8500 г.пр.Хр., когато дивите растения освобождават място на полята с пшеница, оазисът изхранвал едно село, разпръснато върху голяма територия, но гъсто населено. Неговите около хиляда обитатели страдали от много повече болести и от недохранване. Общата „валута“ на еволюцията не са гладът или болката, а копията от спиралата на ДНК. Точно както икономическият успех на една компания се измерва единствено чрез доларите в банковата ѝ сметка, а не чрез щастието на нейните служители, така еволюционният успех на вида се мери по броя копия на неговата ДНК. Ако няма копия, видът изчезва, точно както една компания фалира, когато няма пари. Ако един вид може да се похвали с много копия на ДНК, това е успех и видът процъфтява. От такава перспектива 1000 копия винаги са по-добре от 100. Това е същността на 27 Gat, War in Human Civilisation, 130-131; Robert S. Walker and Drew H. Bailey, ‘Body Counts in Lowland South American Violence’, Evolution and Human Behavior 34 (2013), 29- 34. 83 земеделската революция: повече хора могат да бъдат поддържани живи при по-лоши условия на живот. При все това защо трябва индивидите да се интересуват от тази еволюционна сметка? Защо един разумен човек ще влоши жизнения си стандарт, за да умножи броя копия от генома на Homo sapiens? Никой не се е съгласявал на подобна сделка: земеделската революция е клопка. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|