Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ЦЕНАТА НА ПАРИТЕ Употребата на парите почива на два универсални принципа: Принцип на универсалната превратимост: парите са алхимик, способен да превръща обработваемата земя в преданост, справедливостта в здраве, насилието в познание. Принцип на универсалното доверие: парите са посредник, позволяващ на кои да е двама души да си сътрудничат за постигането на произволна цел. Тези два принципа позволяват на милиони непознати да си сътрудничат ефективно в търговията и производството. Тези привидно благовидни принципи обаче имат и тъмна страна. Когато всяко нещо може да се превърне в друго, а доверието между хората зависи от безлични пари или черупки, това подкопава местните традиции, интимните отношения и човешките ценности, поставяйки на тяхно място безстрастния закон на търсенето и предлагането. Човешките общности и семейства винаги са се основавали на убедеността в това, че има „безценни“ неща като честта, предаността, любовта и морала. Тези неща лежат извън обхвата на пазарите и не трябва да се продават или купуват с пари. Дори и пазарът да предлага добра цена за определени неща, те не могат да се продават. Родителите не трябва да продават децата си в робство, вярващият християнин не би извършил смъртен грях, верният рицар не може да предаде своя господар и никой не би продал наследствените земи на племето на непознати, колкото и пари да предлагат в замяна. Парите винаги са се опитвали да проникнат през тези препятствия, точно както водата се просмуква през пукнатините в язовирна стена. Някои родители са принудени да продадат част от децата си в робство, за да могат да изхранват останалите. Вярващи християни са убивали, грабели и мамели, купувайки си опрощението на църквата с част от спечеленото. Амбициозни рицари са предлагали верността си на този, който е готов да плати най-висока цена, купувайки верността на собствената си свита с пари. Племенните земи биват продавани на чужденци от другия край на света, в замяна на което членовете на племето стават част от световната икономика. Парите имат и още по-тъмна страна. Макар да изграждат универсално доверие между непознати, то е вложено не в хора, общности или сакрални ценности, а в самите пари и безличните системи, чрез които те функционират. Не вярваме нито на чужденеца, нито на своя съсед, доверието ни е отправено към парите им. Свършат ли те, няма доверие. Рушейки 177 стените, които крепят традиционните общности, религии и държави, парите постепенно превръщат света в един голям и бездушен пазар. Ето защо икономическата история на човечеството може да се разглежда като един деликатен танц. Хората разчитат на парите да улеснят сътрудничеството им с непознати, но същевременно се страхуват, че те ще разрушат човешките ценности и съкровените отношения. Затова ние с една ръка съзнателно рушим общностните устои, възпирали така дълго устрема на парите и търговията. С другата си ръка обаче изграждаме нови прегради, защитаващи обществото, религията и околната среда от робството на пазарните сили. Днес е прието да се твърди, че силите на пазара винаги вземат надмощие, че защитните стени, издигани от царете, свещениците и локалните общности не могат дълго да възпират прииждащите вълни на парите. Това е твърде наивно. Жестоките воини, религиозните фанатици и загрижените граждани често успяват да надмогнат пресметливите търговци и дори да придадат нов облик на икономиката. Ето защо не е възможно да мислим унификацията на човечеството като чисто икономически процес. За да разберем как хиляди взаимно изолирани култури се смесват в хода на времето, формирайки днешното глобално село, трябва да вземем предвид ролята не само на златото и среброто, но и безспорно ключовата функция на стоманата. |