СВЕТОТО ПИСАНИЕ НА ПАРИТЕ

174
император! Думата „денарий“ се превърнала в синоним на „пари“. Ис- лямските халифи модифицирали това название в съзвучие с нормите на арабския език и нарекли своите пари „динари“. Това все още е официалното название на валутата на Йордания, Ирак, Сърбия, Македония, Тунис и още няколко други държави.
Докато лидийският тип пари се разпространил от средиземноморското крайбрежие до Индийския океан, Китай развил своя собствена парична система, в която се използвали бронзови монети и небелязани сребърни и златни слитъци. Двете парични системи обаче имали достатъчно общи черти
(особено във връзка с централната роля, която златото и среброто играели в тях), за да се установят тесни парични и търговски връзки между китайската и лидийската зона. Ислямските и християнските търговци и завоеватели постепенно разпространили лидийската система и „светото писание“ на златото до най-далечните краища на планетата. В наше време целият свят е вече една парична зона, основана първоначално на среброто и златото, а впоследствие на няколко сигурни валути като британската лира и американския долар.
Появата на интегрирана транснационална и транскултурна парична зона поставя основите на унификацията на Афро-Азия и в крайна сметка на целия свят, превърнал се в единна икономическа и политическа сфера. Хората продължават да говорят неразбираеми за останалите езици, да се подчиняват на различни владетели и да почитат различни богове, но всички вярваме в златото и среброто, в златните и сребърните монети. Без тази споделена вяра глобалните търговски мрежи биха били практически невъзможни. Златото и среброто, които конкистадорите от XVI в. откриват в Америка, позволяват на европейските търговци да купуват коприна, порцелан и подправки от
Източна Азия, като по този начин ускоряват икономическия растеж както в
Европа, така и в Източна Азия. По-голямата част от златото и среброто, добити в Мексико и Андите, преминават от ръцете на европейците в кесиите на китайските производители на коприна и порцелан. Какво би се случило с глобалната икономика, ако китайците не страдаха от същото „сърдечно заболяване“ като Кортес и неговите спътници, ако отказваха да им се заплаща в злато и сребро?
Защо китайците, индийците, мюсюлманите и испанците, които принадлежат на различни култури и не са на едно мнение за почти всичко останало, въпреки това споделят вярата в златото? Защо не станало така, че испанците да използват злато, мюсюлманите
— ечемик, индийците — черупки на морски охлюви, а китайците — топове копринен плат? Икономистите предлагат отговор на този въпрос. След като две области бъдат свързани чрез стабилни търговски връзки, силите на търсенето и предлагането водят до изравняване на цените на подлежащите

175
на транспортиране стоки във всяка от тях. За да разберем защо, нека да разгледаме един въображаем пример. Да приемем, че когато започва редовна търговия между Индия и Средиземноморието, индийците не проявявали интерес към златото и то нямало стойност за тях. В Средиземноморието обаче било ценен статусен символ, затова цената му била висока. Какво би станало в този случай?
Търговците, пътуващи между Индия и Средиземноморието, биха забелязали разликите в цената на златото. За да получат печалба, те биха купували златото евтино в Индия и биха го продавали скъпо в
Средиземноморието. В резултат от това търсенето на злато в Индия би хвръкнало до небесата, успоредно с цената му. В същото време в
Средиземноморието ще има постоянен прилив на злато, чиято цена съответно ще намалее. Така за кратко време цените на златото в Индия и
Средиземноморието ще станат сходни. Самият факт, че хората от
Средиземноморието вярват във високата стойност на златото ще направи така, че индийците да започнат да вярват в същото. Дори индийците все още да не намират практическо приложение за златото, самият факт, че хората от
Средиземноморието го искат ще бъде достатъчна причина индийците на свой ред да започнат да го ценят.
По сходен начин самият факт, че други хора вярват в стойността на черупките от морски охлюви, доларите или електронните данни, е достатъчен да укрепи собствената ни вяра в тяхната стойност, дори и да мразим, презираме или осмиваме тези хора. Християните и мюсюлманите, които инак не се разбирали по въпросите на религията, въпреки това можели да постигнат съгласие по паричните въпроси, тъй като ако религията им изисква от тях да вярват в нещо, то парите изискват от тях да вярват, че други хора вярват в нещо друго.
В продължение на хиляди години философи, мислители и пророци очернят парите, обявявайки ги за корен на всички злини. Дори и да е така, парите са същевременно апогей на човешката толерантност. Те са по-либерални в сравнение с езика, държавните закони, културните норми, религиозните вярвания и социалните привички. Парите са единствената система на споделено доверие, която позволява на хората да прекрачват междите, отделящи различните култури, без да дискриминират никого заради неговата религия, пол, раса, възраст или сексуална ориентация. Благодарение на парите дори хора, които не се познават и си нямат взаимно доверие, могат да си сътрудничат ефективно.

176

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: