Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
ГЛАВА 11 ИМПЕРСКАТА ВИЗИЯ ЗА СВЕТА
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 11 ИМПЕРСКАТА ВИЗИЯ ЗА СВЕТА Древните римляни били свикнали да ги побеждават. Като владетелите на повечето от великите империи в историята, те можели да губят битка след битка, но въпреки това да печелят войни. Империя, която не може да понесе тежки удари, не е никаква империя. Въпреки това дори за тях било трудно да преглътнат новините, които достигнали до столицата от Северна Иберия в средата на II .пр.Хр. Едно незначително планинско градче на име Нуманция, населявано от местното население на полуострова, келтите, дръзнало да отхвърли римското иго. По това време Рим бил безспорен владетел на целия средиземноморски басейн, след като разгромил Македонската империя и Селевкидското царство, подчинил гордите градове държави на Гърция и превърнал великолепния Картаген в купчина димящи руини. От своя страна келтите не разполагали с нищо друго, освен с гореща любов към свободата и негостоприемен терен. Въпреки това легион след легион били побеждавани и принудени да отстъпят посрамени. В крайна сметка през 134 г.пр.Хр. търпението на римляните се изчерпало. Сенатът решил да изпрати самия Сципион Емилиан, най-изтъкнатия римски генерал, човекът, който разрушил Картаген, да се разправи с тях. Той разполагал с огромна армия от над 30 000 души, но тъй като уважавал бойния дух и воинските умения на враговете си, решил да не пилее живота на своите войници, впускайки се в ненужно сражение. Вместо това обсадил Нуманция, изграждайки мащабни укрепления около града и прекъсвайки връзката му с външния свят. Така гладът свършил неговата работа. Когато местните жители разбрали, че всичко е изгубено, те сами подпалили града си, поне според римските извори, и загинали в пламъците, избирайки смъртта пред това да станат роби на Рим. По-късно Нуманция се превърнала в символ на испанската независимост и смелостта на нейните жители. Мигел де Сервантес, авторът на „Дон Кихот“, написал трагедия под името „Обсадата на Нуманция“, която завършва с разрушаването на града, но и с предсказание за бъдещото величие на Испания. Поетите възпявали в песни храбрите защитници на града, а художниците увековечавали величието на обсадата върху бялото платно. През 1882 г. руините на града били обявени за национален паметник и станали място за поклонение на испанските патриоти. През 50-те и 60-те години най-популярните комикси в страната не били тези за Супермен или Човека паяк, а разказвали за приключенията на Ел Хабато — измислен древен иберийски герой, борещ се срещу римските окупатори. И до днес 179 смелите воини са за испанците образец за героизъм и патриотизъм и са пример за подражание на младежите в страната. Испанските патриоти възхваляват подвига на келтиберите на испански — романски език, наследник на латинския език, който говорел Сципион. От своя страна, келтиберите говорели мъртвия днес и отдавна забравен келтски език. Сервантес пише „Обсадата на Нуманция“ на латински, а самата пиеса следва гръцките и римските образци в жанра. В Нуманция няма театри. Испанските патриоти, възхищаващи се от героизма на жителите на града, в общия случай принадлежат към римокатолическата църква (обърнете внимание на първата дума!), чието седалище все още е в Рим и чийто бог предпочита молитвите към него да бъдат отправяни на латински. По аналогичен начин испанските закони са изковани според образеца на римското право, испанската политика почива върху основите, положени в Древен Рим, а испанската кухня и архитектура демонстрират далеч повече влияние от страна на римляните, отколкото на иберийските келти. От Нуманция не е останало нищо, освен руини. Дори разказът за нея е достигнал до нас благодарение на писанията на римските историци. Той е съставен според вкусовете на аудитория, която е обожавала историите за свободолюбиви варвари. Победата на Рим над Нуманция била толкова всестранна, че победителите си присвоили дори самия спомен за победените. Това не е този тип история, която ние харесваме. Ние обичаме да виждаме как по-слабите побеждават. В историята обаче няма справедливост. Повечето от културите в миналото са паднали в жертва на безмилостните армии на някоя империя, обрекла ги на забрава. Империите също рухват рано или късно, но пък обикновено след тях остава богато и трайно наследство. Повечето от хората по света през XXI в. са наследници на една или друга империя. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|