Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| КУЛТЪТ КЪМ ЧОВЕКА Последните 300 години често се представят като епоха на нарастващ секуларизъм, в която религиите постепенно губят своето влияние. Ако имаме предвид теистките религии, това до голяма степен е вярно. Ако обаче имаме предвид религиите на природния ред, съвременната епоха се оказва време на нарастващ религиозен плам, безпрецедентно мисионерство и на най-кръвопролитните войни в историята. Съвременната епоха е свидетел на възхода на редица нови религии на природния ред, каквито се либерализмът, комунизмът, капитализмът, национализмът и нацизмът. Те предпочитат да не бъдат наричани религии и вместо това определят сами себе си като идеологии. Разграничението между едните и другите обаче, е чисто упражнение по семантика. Ако религията е система от човешки норми и ценности, основана на вярата в свръхчовешки порядък, то съветския тип комунизъм е религия в не по-малка степен от исляма. Разбира се, ислямът се отличава от комунизма, защото интерпретира властващия над света свръхчовешки порядък като постановен от всемогъщ бог творец, докато съветския тип комунизъм отхвърля вярата в бога. От друга страна, будизмът също отрежда второстепенна воля на боговете, но въпреки това обикновено се определя като религия. Също като будистите комунистите вярват в свръхчовешки порядък, изразяващ се в неизменни природни закони, които следва да ръководят действията на хората. Докато будистите вярват, че законите на природата са открити от Сидхарта Гаутама, комунистите вярват, че те са открити от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Илич Ленин. Сходството не свършва дотук. Също като останалите религии, комунизмът има своето свещено писание и пророчески текстове, какъвто безспорно е „Капиталът“ на Маркс, който предсказва, че наближава краят на историята и че неизбежната победа на пролетариата ще настъпи все- ки момент. Комунизмът има и своите празници и тържествени ритуали, каквито са 1-ви май и годишнината от Октомврийската революция. Той има свои теолози, посветени в тайните на марксистката диалектика, а всяко поделение в Червената армия си има свой капелан — наричан политкомисар, който контролира благочестивостта на войниците и на офицерите. Комунизмът има свои мъченици, свещени войни и ереси, каквато е троцкизма. Съветският тип комунизъм е една фанатична мисионерска 214 религия. Неговите адепти не могат да бъдат християни или будисти и от тях се очаква да проповядват свещеното слово на Маркс и Ленин — дори това да им струва живота. Вероятно някои читатели с неохота биха се съгласили с този начин на мислене. Ако от това ще се почувствате по-добре, можете да продължите да наричате комунизма идеология вместо религия. Това няма кой знае какво значение. Можем да делим убежденията на богоцентрични религии и безбожни идеологии, предполагаемо основани на природни закони. Тогава обаче, ако искаме да сме последователни, трябва да причислим поне някои будистки, даоистки и стоически секти към идеологиите, а не към религиите. Обратно, трябва да отчетем, че вярата в боговете се е запазила в много съвременни идеологии и че някои от тях, например либерализмът, нямат особен смисъл в отсъствието на тази вяра. Тук не е възможно да направим преглед на историята на всички съвременни вярвания от религиозен тип, най-вече поради отсъствието на отчетливи граници между тях. Те са синкретични в същата степен като монотеизма и 215 популярните версии на будизма. Също както един будист може да почита индуистки божества, а монотеист да вярва в съществуването на Сатаната, така и типичният днешен американец е едновременно националист (вярва в съществуването на американска нация и в това, че ѝ е съдено да играе особена роля в историята), поддръжник на пазарния капитализъм (вярва, че свободната конкуренция и преследването на егоистичния интерес са най- добрият начин за създаване на благоденстващо общество) и либерален хуманист (вярва, че хората са надарени от своя създател с неотменими права). За национализма ще стане дума в осемнайсета глава. На капитализма, най-успешната от съвременните религии, е отредена цяла глава — шест- найсета, в която са разгледани основните му вярвания и ритуали. В оставащите редове от тази глава ще обсъдим хуманистичните религии. Теистичните религии са фокусирани върху култа към боговете. Хуманистичните религии боготворят човечеството, или по-точно казано — Homo sapiens. Хуманизмът е вярата в това, че той притежава свята и неповторима природа, която се различава фундаментално от природата на останалите животни и природни феномени. Хуманистите вярват, че уникалната природа на Homo sapiens е най-важното нещо в света, определящо значението на всичко случващо се във вселената. Върховното благо е това, което е добро за Homo sapiens. Останалата част от света и нещата в него съществуват единствено заради облагите, които ни носят. Всички хуманисти боготворят човечеството, но не са на едно мнение относ- но дефиницията на това понятие. Затова хуманизмът се дели на три конкурентни секти, спорещи относно правилната дефиниция за човечество, също както конкурентните християнски секти спорят относно правилната дефиниция за Бог. Най-разпространена днес е сектата на либералния хуманизъм. Според нея „човешкостта“ е специфично качество на отделните хора и затова тяхната свобода е неприкосновена. Според либералите свещената природа на хората почива във всеки един отделен представител на вида Homo sapiens. Интимната същност на отделния човек придава значение на света и е извор на всички етически повели и на всяка политическа власт. Натъкнем ли се на етическа или политическа дилема, трябва да погледнем в себе си и да се вслушаме във вътрешния си глас — гласът на човешката същност. Основните повели на либералния хуманизъм целят да защитят свободата на този вътрешен глас от зловредна външна намеса. Събирателното название на тези повели е „човешки права“. Това е причината либералите да отричат мъченията и смъртното наказание. В епохата на ранната модерност в Европа се приема, че убийците застрашават вселенския ред. За да се възвърне космическия баланс било необходимо тези престъпници да бъдат подложени публично на мъчение и да бъдат екзекутирани, така че всеки сам да види с очите си, че редът е 216 възстановен и справедливостта е въздадена. Наблюдаването на ужасяващи екзекуции било любимият начин за прекарване на свободното време за жителите на Лондон и Париж по времето на Шекспир и Молиер. В днешна Европа на убийството се гледа като на простъпка срещу свещената човешка природа. За да възстановят порядъка, днешните европейци не измъчват и убиват престъпниците. Вместо това ги наказват по най-„хуманния“ според тях начин, с което предпазват и преизграждат святостта на човешката им природа. Чрез зачитането на човешката природа на убиеца всеки си припомня за светостта на човешката природа и редът бива възстановен. Защитавайки убиеца, ние поправяме онова, на което той е посегнал. Макар либералният хуманизъм да придава святост на човека, той не отрича съществуването на Бог и всъщност изхожда от постулатите на монотеизма. Вярата на либералите в свободната и свещена природа на всеки отделен човек е производна на традиционната християнска вяра в свободата и безсмъртието на човешката душа. Отречем ли безсмъртието на душата и съществуването на Бог Творец, за либералите ще стане изключително трудно да обяснят какво чак толкова специално има в личността на отделния Homo sapiens. Друга важна секта е социалистическият хуманизъм. Социалистите вярват, че човешката природа е колективна, а не индивидуална. Според тях свещен е не вътрешният глас на всяка отделна личност, а този на вида Homo sapiens като цяло. Докато либералният хуманизъм изисква колкото се може повече свобода за отделния индивид, социалистическият хуманизъм изисква равенство между всички хора. Според социалистите неравенството е най- ужасното светотатство спрямо светостта на човека, защото привилегирова периферно значими качества на отделните хора за сметка на тяхната универсална същност. Когато богатите са привилегировани спрямо бедните например, това показва, че парите са по-високо ценени от общочовешката същност, което е напълно еднаква за богатите и за бедните. Също като либералния хуманизъм, социалистическият хуманизъм е изграден върху монотеистични основи. Идеята, че всички хора са равни, е аналог на монотеисткото вярване, че всички души са равни пред Бог. Единствената хуманистична секта, която се е отклонила от монотеистичната традиция, е еволюционният хуманизъм, чиито най-известни представители са нацистите. Онова, което го отличава от останалите хуманистични секти, е различното му разбиране за човешката природа, което е дълбоко повлияно от теорията за еволюцията. За разлика от останалите хуманисти, нацистите вярват, че човешката същност не е универсална и вечна, че ние сме представители на един мутиращ вид, който може да еволюира или да се изроди. Човекът може да се превърне в свръхчовек, но може и да дегенерира до подчовек. 217 Основната амбиция на нацистите е да защитят човечеството от израждане и да насърчат прогресивната еволюция. Поради това те твърдят, че арийската раса, най-развитата форма, достигната от човечеството, трябва да бъде защитавана и поддържана, докато изродените разновидности на Homo Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|