Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ЗАКОНЪТ НА ПРИРОДАТА Всички религии, които обсъдихме до този момент, споделят една важна характеристика: фокусирани са върху вярата в богове и други свръхестествени същества. Това изглежда естествено за хората от запад, които познават много монотеистични и политеистични религии. В действителност обаче религиозната история на света не се свежда до вярата в богове. През I хил.пр.Хр. в Афро-Азия се появяват съвсем различен тип религии — джайнизмът и будизмът в Индия, даоизмът и конфуцианството в Китай, стоицизмът, кинизмът и епикурейството в Средиземноморието. Те се отличават с пълното си пренебрежение към темата за божественото. Тези религии приемат, че свръхчовешкият порядък, управляващ света, е продукт на природни закони, а не на божествена воля или прищявка. Някои от тези религии, въздигащи в култ природния закон, приемат съществуването на божества, но според тях те са подчинени на законите на природата в същата степен като хората, животните и растенията. Боговете си имат своя ниша в екосистемата, също като слоновете и морските свинчета, но и те като тях не могат да променят законите на природата. Това приема например будизмът — най-влиятелната сред древните религии на природния закон, която си остава такава и до днес. Основната фигура в будизма не е бог, а човек — Сидхарта Гаутама. Според будистката традиция Гаутама живял около 500 г.пр.Хр. и бил престолонаследник на малко хималайско царство. Младият принц бил дълбоко потресен от страданията, които виждал около себе си. Той разбирал, че мъже и жени, деца и старци са жертви не само на случайни беди като войната и болестите, но страдат също от безпокойство, объркване и неудовлетвореност, които изглежда са неделима част от човешкото съществуване. Хората се стремят към богатство и власт, придобиват знания и собственост, сдобиват се със синове и дъщери, строят къщи и дворци. Каквото и да постигнат обаче, те никога не са доволни. Тези, които живеят в бедност, мечтаят за богатства. Тези, които имат милион, искат да имат два милиона. Тези, които имат два милиона, искат да имат десет милиона. Дори най-богатите и известните рядко са доволни от това, което имат. Те също са преследвани от непрекъснати тревоги и грижи, докато не ги застигне горчивия край, който носят със себе си болестите, старостта и смъртта. Всичко, което сме трупали през живота си, се изпарява като дим. Животът е безсмислена надпревара. Как обаче да се измъкнем от нея? 210 Когато навършил 29 години, Гаутама се измъкнал тайно от двореца си посред нощ, изоставяйки семейството и притежанията си. Започнал пътешествие като бездомен скитник, бродещ из Северна Индия в търсене на спасение от страданието. Посещавал ашрами и присядал в нозете на духовни учители, но нито един от тях не му помогнал да постигне пълно освобождение — винаги оставала някаква неудовлетвореност. Той обаче не се отчайвал. Решил сам да изследва страданието и да открие метод за пълно освобождение от него. Прекарал шест години, разсъждавайки върху същността, причините и средствата за избавление от човешките терзания. Накрая осъзнал, че страданието не се причинява от злата съдба, социалните несправедливости или божествените прищевки. Истинската причина за тях е собственият ни ум. Прозрението на Гаутама било, че без значение какви мисли изпълват ума ни, той им отвръща с копнеж, а копнежът винаги носи неудовлетвореност. Когато умът ни изпитва нещо неприятно, той копнее да се избави от него. Когато умът ни изпитва нещо приятно, той копнее удоволствието да продължи и да се усили. Ето защо умът винаги е неудовлетворен и не намира покой. Това става съвсем ясно, когато изпитваме неприятно усещане, 211 например болка. Докато болката продължава, ние сме неудовлетворени и правим всичко възможно, за да я прекратим. Дори когато изпитваме приятни усещания, ние никога не сме доволни — страхуваме се, че удоволствието ще спре или се надяваме, че ще се усили. Хората с години мечтаят да срещнат любовта, но рядко са доволни, когато я намерят. Някои започват да изпитват безпокойство, че половинката им ще ги напусне, други смятат, че са се задоволили с по-малко, отколкото биха могли да имат. Всички познаваме мнозина, които успяват да се тормозят и по двата начина едновременно. Великите богове могат да ни изпратят дъжд, социалните институции могат да ни осигурят правосъдие и качествено здравеопазване, а щастливата случайност да ни направи милионери, но нито един от тези фактори не може да промени начина ни на мислене. Ето защо дори най-великите царе са обречени да живеят в тревога, неспирно бягайки от мъката и терзанията, неспирно преследвайки все по-големи наслади. Гаутама все пак намерил начин да излезе от този порочен кръг. Ако тогава, когато умът ни изпитва нещо приятно или неприятно, той просто схваща нещата такива, каквито те са, то няма да има страдание. Ако изпитваш тъга, без да копнееш тя да си отиде, то продължаваш да изпитваш тъга, но това не ти причинява страдания. Всъщност тъгата може да ти донесе богатство от преживявания. По същия начин, ако изпитваш радост, без да копнееш тя да продължи и да се усили, то продължаваш да чувстваш радост, без да губиш спокойствие на ума. Как обаче да накараме ума си да възприема нещата такива, каквито са, без да копнее по нещо, което отсъства? Да приеме тъгата като тъга, радостта като радост, болката като болка? За тази цел Гаутама разработил съвкупност от техники за медитация, чрез които умът може да се научи да възприема действителността такава, каквато е, без копнеж. Тези практики тренират ума да фокусира цялото си внимание върху въпроса: „Какво изпитвам сега?", вместо върху питането „Какво бих искал да изпитвам вместо това?“ Да бъде постигнато такова състояние на ума е трудно, но не и невъзможно. Гаутама основава разработените от него техники за медитация върху съвкупност от етически принципи, съставени така, че да улесняват хората да се фокусират върху действителния си опит, вместо да се впускат в напразни копнежи и фантазии. Той поучавал последователите си да избягват убийството, сладострастието и кражбата, тъй като те неизбежно усилват пламъка на копнежа (за власт, за сетивни наслаждения или за богатство). Когато пламъкът на копнежа угасне напълно, той бива изместен от състоянието на пълен покой и доволство, наречено нирвана (буквалното значение на думата е „угасване на пламъка“). Постигналите нирвана са напълно освободени от всички страдания. Те възприемат реалността с максимална яснота, свободни от фантазии и заблуди. Макар все още да 212 изпитват неприятни усещания и болка, това не им причинява страдания. Онзи, който не изпитва копнеж, не изпитва страдание. Според будистката традиция самият Гаутама постигнал нирвана и бил напълно освободен от страданието. От този момент насетне бил известен като „Буда“, което означава „Просветеният“. Буда прекарал остатъка от живота си, преподавайки наученото, така че всеки да може да се освободи от страданието. Той вложил цялото си учение в един закон: страданието се поражда от желанието, единственият начин да се освободим напълно от страданието е като изоставим напълно всички желания, а единственият начин да изоставим напълно всички желания е като научим ума си да възприема действителността такава, каквато е. Този закон, известен като дхарма или дарма се разглежда от будистите като универсален природен принцип. „Страданието се ражда от желанието“ е вярно винаги и навсякъде, също както според съвременната физика Е винаги е равно на тс 2 . Будисти са хората, които вярват в този закон и го правят опорна точка на всяко свое действие. За тях вярата в богове е дребна подробност. Първият принцип на всяка монотеистична религия е: „Бог съществува. Какво иска от мен той?“ Първият принцип на будизма е: „Страданието съществува. Как да се избавя от него?“ Будизмът не отрича съществуването на богове — те се описват като могъщи същества, способни да доведат дъжд и да осигурят победа в битките, но те нямат влияние върху закона за връзката между страдание и желание. Ако нечий ум бъде освободен от всички желания, никой бог не може да го направи нещастен и обратно — породи ли се желание в нечий ум, всички богове във вселената не ще могат да го избавят от страданието. Подобно на монотеистичните религии, древните религии на природния ред от рода на будизма така и не успяват да се избавят от култа към боговете. Будизмът поучава хората, че трябва да се стремят към върховната цел да постигнат избавление от страданието, вместо да се задоволят с икономическо благоденствие и политическа власт. От друга страна, 99% от будистите не постигат нирвана и дори да се надяват да го направят в някой от следващите си животи, посвещават живота си на преследването на дребни житейски цели. Ето защо те продължават да се кланят на различни божества, например на индуистките богове в Индия, на божествата на религията бон в Тибет или на шинтоистките богове в Япония. Освен това в хода на времето редица будистки секти развиват цял пантеон от буди и бодхисатви. Това са хора или други същества, притежаващи способността да постигнат пълно освобождение от страданието, но отказали се от това поради състрадание, за да помогнат на безброй други същества, които все още са в плен на нещастието. Вместо да почитат богове, много будисти почитат тези просветени същества и ги молят за помощ не само за 213 постигане на нирвана, но и за да се справят с житейските си проблеми. В резултат от това в Източна Азия има цял куп буди и бодхисатви, прекарващи времето си да докарват дъжд, да спират епидемии и дори да осигуряват победи в кръвопролитни войни в замяна на отправените към тях молитви, красиви цветя, ароматни благовония и дарове от ориз и сладкиши. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|