БИТКАТА НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

207
Безспорно е само това, че монотеистите срещат трудности при справянето с проблема за злото.
Според дуалистите лоши неща се случват дори на добри хора, защото светът не се управлява от всезнаещ, всемогъщ и всеблаг Бог. Съществува самостоятелна зла сила и тя прави лоши неща.
Дуализмът също си има недостатъци. Вярно е, че той предлага изключително елементарно решение на проблема за злото. Той обаче не може да преодолее проблемът за реда. Ако в света има две противопоставени сили, една добра и една лоша, то кой е постановил законите, регулиращи борбата между тях? Две съперничещи държави могат да воюват една с друга, тъй като и двете съществуват в пространството и времето и се подчиняват на законите на физиката. Ракета, изстреляна от територията на Пакистан, може да порази цел на територията на Индия, тъй като едни и същи физични закони важат и на двете места. Когато се борят доброто и злото, кои са общите закони, които те следват, и кой е постановил тези закони?
Обратно, монотеистите се справят добре с проблема за реда, но не и с проблема за злото. Има един логичен начин, по който да решим проблема — като постулираме, че съществува един-единствен всемогъщ
Бог, създал цялата вселена и той е зъл. Никой в историята на човечеството обаче не е имал куража да приеме това за вярно.
Дуалистичните религии процъфтяват в продължение на повече от хиляда години. Някъде между 1500 и 1000 г.пр.Хр. пророк на име Зороастър
(Заратустра) обикаля Централна Азия. Неговото учение бива предавано от поколение на поколение, докато не се превръща в най-влиятелната дуалистична религия — зороастризма. Нейните последователи разглеждат света като бойно поле на добрия бог Ахура Мазда и злия бог Ангра Маню. В нея хората трябвало да застанат на страната на доброто. Зороастризмът е влиятелна религия по времето на ахеменидската династия на Персийската империя (550–330 г.пр.Хр.) и става нейна официална религия при династията на сасанидите (224–651). Тя оказва значимо влияние върху практически всички по-късни религии, намерили разпространение в Средния изток и
Централна Азия, и провокира появата на редица други дуалистични религии като гностицизма и манихейството.
През III-IV в. манихейството се разпространява от Китай до Северна Афри- ка и дори изглежда, че е на път да победи християнството в битката за надмощие в рамките на Римската империя. Въпреки това манихеите губят битката за Рим, зороастрийската сасанидска империя е покорена от мюсюлманите монотеисти и възходът на дуализма приключва. Днес в Индия и Средния изток са оцелели само няколко групи, изповядващи дуалистична религия.

208
Въпреки това надигащата се вълна на монотеизма не изличава напълно дуалистичната вяра. Юдейският, християнски и мюсюлмански монотеизъм абсорбира множество дуалистични вярвания и практики. Някои от основните постулати на онова, което наричаме „монотеизъм“ в действителност са дуалистични по своя произход. Безброй християни, мюсюлмани и юдеи вярват в съществуването на могъща зла сила, подобна на тази, която християните наричат Дявол или Сатана, която е независима и води битка срещу добрия Бог, сеейки опустошение без ничия санкция.
Как е възможно един монотеист да приема подобна дуалистична вяра
(която между другото не намира никаква основа в Стария завет) ? От логическа гледна точка това е невъзможно. Или вярваш в съществуването на всемогъщ Бог, или вярваш в съществуването на две враждуващи сили, нито една от които не е всемогъща. Въпреки това хората имат чудната способност да вярват в противоречия. Затова не трябва да се учудваме, че милиони набожни християни, мюсюлмани и юдеи успяват да вярват едновременно във всемогъщия Бог и в независимия от него Дявол. Мнозина от тях дори приемат, че добрият Бог се нуждае от нашата помощ в битката с дявола.
Впрочем това е една от движещите сили на свещените войни — на джихада и кръстоносните походи.
Друга ключова дуалистична идея, свързана предимно с гностицизма и манихейството, е рязкото разграничение между тялото и душата, между материята и духа. Гностиците и манихеите твърдели, че добрият бог е сътворил духа и душата, докато материята и тялото са дело на злия бог.
Според това разбиране самият човек е бойна арена на сблъсъка между добрата душа и злата телесност. От гледна точка на монотеизма това е безсмислица — защо да разграничаваме тялото от душата или материята от духа? Защо да твърдим, че тялото и материята са зло? Нали всичко е създадено от всеблагия Бог? Мисленето на монотеистите обаче било завладяно от дуалистическите дихотомии, тъкмо защото те са от помощ при решаването на проблема за злото. В резултат от това разграниченията от този тип в крайна сметка се превръщат в крайъгълен камък на християнската и ислямската философия. Вярата в рая (царството на добрия бог) и ада
(царството на злия бог) също е дуалистична по своя произход. Тя не се основава на Стария завет, в който не се твърди, че душата на човек продължава да съществува след смъртта на тялото му.
В действителност монотеизмът според историческите му проявления е пъстър калейдоскоп от монотеистки, дуалистки, политеистки и анимистки идеи, смесени в един разнороден коктейл, чието чадърче е идеята за единия
Бог. Обикновеният християнин вярва в монотеисткия Бог, в дуалистичния
Дявол, в политеистките светци и духовете на анимизма. Изследователите на религията разполагат с термин, обозначаващ едновременното приемане на

209
различни и дори несъвместими идеи или съчетаването на ритуали и практики, заимствани от различни източници. Това се нарича синкретизъм.
Вероятно тъкмо синкретизмът е единствената световна религия.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: