Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

№ 136

На ос­но­ва­ние чл. 7 от За­ко­на за Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и за Ок­ръж­ни­те Смет­ни Па­ла­ти и съг­лас­но ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 31 яну­а­рий 1928, про­то­кол № 7, чест имам най-по­кор­но да мо­ля ВА­ШЕ ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО да бла­го­во­ли­те да наз­на­чи­те г. Ни­ко­ла Ко­цев²⁹⁴, от Кюс­тен­дил, бивш Ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел, за Пред­се­да­тел на Шу­мен­с­ка­та Ок­ръж­на Смет­на Па­ла­та.

Ако ВА­ШЕ ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО одоб­ря­ва­те то­ва мое пред­ло­же­ние, най-по­кор­но мо­ля да бла­го­во­ли­те да под­пи­ше­те при­ло­же­ния тук указ.-

Со­фия, 31 яну­а­рий 1928 го­ди­на.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА ВЪТ­РЕШ­НИ­ТЕ РА­БО­ТИ И НА­РОД­НО­ТО ЗДРА­ВЕ:

А. Ляп­чев

На до­ку­мен­та има ре­зо­лю­ция: “Одоб­ре­но. БО­РИС III.”

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 20, л. 158. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 136

Указ на цар Бо­рис III за наз­на­ча­ва­не на Ни­ко­ла Ко­цев за пред­се­да­тел на Шу­мен­с­ка­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та.

Кри­чим, 1 фев­ру­а­ри 1928 г.

У К А З

№ 1

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ни­е­то на НА­ШИЯ Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве, пред­с­та­ве­но НАМ с док­ла­да му от 31 яну­а­рий 1928 под № 136, на ос­но­ва­ние чл. 7 от За­ко­на за Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и Ок­ръж­ни­те Смет­ни Па­ла­ти и съг­лас­но ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 31 яну­а­ри 1928;

I. Да наз­на­чим, на длъж­ност ва­кан­т­на, Ни­ко­ла Ко­цев, от Кюс­тен­дил, за Пред­се­да­тел на Шу­мен­с­ка­та Ок­ръж­на Смет­на Па­ла­та.

II. Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на НА­ШИЯ Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и на­род­но­то здра­ве.

Из­да­ден в Кри­чим 1.II.1928 г.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА ВЪТ­РЕШ­НИ­ТЕ РА­БО­ТИ И НА­РОД­НО­ТО ЗДРА­ВЕ:

А. Ляп­чев

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 20, л. 157. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 137

До Гос­по­ди­на

Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та

Смет­на Па­ла­та

Гос­по­ди­не Пред­се­да­те­лю,

Как­то Ви е из­вес­т­но, Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та пред­с­та­ви своя бю­д­же­топ­ро­ект за раз­хо­ди­те на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти за фин[ан­со­ва­та] 1928/1929 го­ди­на в Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те, съг­лас­но с ней­ния ус­т­ройс­т­вен за­кон от 1925 го­ди­на, спо­ред кой­то се пред­виж­дат ед­на Вър­хов­на Смет­на Па­ла­та и де­вет ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти, с из­рич­но оп­ре­де­ле­ни в за­ко­на мес­то­се­да­ли­ща, а имен­но: Со­фия, Плов­див, Ста­ра-За­го­ра, Хас­ко­во, Бур­гас, Врат­ца, Пле­вен, Тър­но­во и Шу­мен (чл. 2 от за­ко­на).

Имай­ки пред вид, оба­че, ис­ка­не­то на Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те да се нап­ра­вят из­вес­т­ни сък­ра­ще­ния, би­ло в пер­со­на­ла, би­ло в броя на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, с цел да се пос­тиг­нат ико­но­мии по бю­д­же­та, та­ка на­ло­жи­тел­ни и тол­ко­ва не­об­хо­ди­ми, осо­бе­но днес, при из­вън­ред­но теж­ко­то и стес­не­но фи­нан­со­во по­ло­же­ние на стра­на­та ни, счи­та­ме се за за­дъл­же­ни, да Ви из­ло­жим пос­ле­ди­ци­те, ко­и­то би има­ло ед­но та­ко­ва сък­ра­ще­ние за кон­т­ро­ла по бю­д­же­та, ко­и­то пос­ле­ди­ци, смя­та­ме, че доб­ре би би­ло, да бъ­дат сво­ев­ре­мен­но до­ве­де­ни до зна­ни­е­то на ония от­го­вор­ни и ком­пе­тен­т­ни мес­та и ли­ца, ко­и­то ще има да раз­ре­ша­ват тоя въп­рос ка­то им се да­дат и не­об­хо­ди­ми­те ос­вет­ле­ния по въп­ро­са за сък­ра­ща­ва­не броя на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Х Х Х

Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, при ре­жи­ма на за­ко­на за съ­ща­та от 1885 год., кой­то бе­ше в си­ла до пре­ди но­вия за­кон за Па­ла­ти­те от 1925 го­ди­на, уп­раж­ня­ва­ше пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол вър­ху дър­жав­ни­те раз­хо­ди и раз­хо­ди­те по раз­ни­те фон­до­ве, уп­рав­ля­ва­ни от над­леж­ни­те ми­нис­т­ри, за всич­ки дос­тав­ки, как­то и по из­п­ла­ща­не зап­ла­ти­те и дру­ги­те лич­ни па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния на лич­ния със­тав, път­ни и днев­ни па­ри, по­мо­щи, квар­тир­ни и дру­ги. Съ­ща­та про­ве­ря­ва­ше от­че­ти­те на мит­ни­ца­та, как­то и всич­ки дру­ги от­че­ти за дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди, пред­с­тав­ля­ва­ни й еже­год­но, за­ед­но с всич­ки при­хо­до­раз­ход­ни до­ку­мен­ти от от­чет­ни­ци­те; от­че­ти­те по ве­щес­т­ве­на­та част, пред­с­тав­ля­ва­ни от за­вед­ва­щи­те скла­до­ве­те за дър­жав­ни ма­те­ри­а­ли; от­че­ти­те по па­рич­на­та и ве­щес­т­ве­на­та час­ти на ок­ръж­ни­те пос­то­ян­ни ко­ми­сии, град­с­ки­те об­щи­ни и учи­лищ­ни нас­то­я­тел­с­т­ва, епар­хи­ял­ни­те ду­хов­ни съ­ве­ти и на мюф­тийс­т­ва­та; от­че­ти­те на всич­ки об­щес­т­ве­ни, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­и­то спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни ги за­дъл­жа­ват да пред­с­та­вят те­зи от­че­ти. Раз­ре­ша­ва­ше раз­ног­ла­си­я­та меж­ду кме­то­ве­те на град­с­ки­те об­щи­ни и кон­т­ро­льо­ри­те или бир­ни­ци­те им, въз­ник­на­ли по из­пъл­не­ние на бю­д­же­та, как­то и раз­ног­ла­си­я­та меж­ду пред­се­да­те­ли­те на ок­ръж­ни­те пос­то­ян­ни ко­ми­сии, кме­то­ве­те на сел­с­ки­те об­щи­ни, пред­се­да­те­ли­те на учи­лищ­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва и сек­ре­та­ри-бир­ни­ци­те или ка­си­е­ри­те на съ­щи­те. Про­из­на­ся­ше се то­же по про­вер­ка от­че­ти­те на дър­жав­ни­те бан­ки, как­то и по от­че­ти­те по же­лез­ни­ци­те, прис­та­ни­ща­та, по­щи­те, те­лег­ра­фи­те и те­ле­фо­ни­те; по спо­ро­ве­те меж­ду бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те ор­га­ни и ми­нис­т­ри­те по по­вод ут­вър­ж­да­ва­не­то на тър­го­ве­те. Про­из­на­ся­ше се пра­вил­но ли е из­пъл­нен все­ки бю­д­жет и из­ла­га­ше в док­лад до На­род­но­то съб­ра­ние ре­зул­та­та от опе­ра­ци­и­те по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та. Ка­то апе­ла­тив­на ин­с­тан­ция по жал­би­те на сек­ре­тар-бир­ни­ци­те на сел­с­ки­те об­щи­ни, по­да­ва­ни про­тив пос­та­нов­ле­ни­я­та на ок­ръж­ни­те пос­то­ян­ни ко­ми­сии по по­вод про­вер­ка­та от­че­ти­те по па­рич­на­та и ве­щес­т­ве­на час­ти на сел­с­ки­те об­щи­ни и учи­лищ­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва в се­ла­та.

От гор­но­то се виж­да, че фун­к­ци­и­те на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та са би­ли твър­де об­шир­ни, раз­но­об­раз­ни и мно­го важ­ни. За из­вър­ш­ва­не­то на ця­ла­та тая гра­мад­на и прет­ру­па­на ра­бо­та Па­ла­та­та е има­ла един пред­се­да­тел и шест съ­вет­ни­ци и пер­со­нал: на­чал­ни­ци на служ­би, кон­т­ро­льо­ри-док­лад­чи­ци, кни­го­во­ди­те­ли и др., всич­ко 433 чо­ве­ка. Но по­ра­ди об­шир­на­та и гра­мад­на ра­бо­та, въп­ре­ки го­ле­мия пер­со­нал, с кой­то е раз­по­ла­га­ла Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, служ­би­те й са би­ли прет­ру­па­ни, вслед­с­т­вие на ко­е­то тя е би­ла пос­та­ве­на в не­въз­мож­ност да из­пъл­ня­ва ед­на от глав­ни­те си длъж­нос­ти, а имен­но да се про­из­на­ся сво­ев­ре­мен­но да­ли пра­вил­но се из­пъл­ня­ва бю­д­же­та и да из­ла­га в док­ла­да си до На­род­но­то Съб­ра­ние ре­зул­та­та от опе­ра­ци­и­те по из­пъл­не­ни­е­то на съ­щия. Не­за­ви­си­мо от то­ва, при из­вър­ш­ва­не кон­т­ро­ла на раз­хо­ди­те, и при­хо­ди­те, се след­ва­ше ед­на слож­на про­це­ду­ра, ко­я­то изис­к­ва­ше го­лям пер­со­нал не са­мо въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, но и в Бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния и сче­то­вод­с­т­ва. Вслед­с­т­вие на всич­ко то­ва и кон­т­ро­ла е бил твър­де ба­вен. Та­ка, нап­ри­мер, из­п­ла­ща­не­то на зап­ла­ти­те ста­ва­ше по след­ния на­чин: съ­от­вет­но­то уч­реж­де­ние из­гот­вя­ше ве­до­мост­та и я из­п­ра­ща­ше в бю­д­жет­но-кон­т­рол­но­то от­де­ле­ние на над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во, къ­де­то след про­вер­ка се из­да­ва­ше пла­теж­на за­по­вед. Тая пос­лед­на­та, прид­ру­же­на с ве­до­мост­та, се из­п­ра­ща­ше въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та за но­ва про­вер­ка и за ви­зи­ра­не. Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, след ка­то нап­ра­ве­ше про­вер­ка­та си, ви­зи­ра­ше пла­теж­на­та за­по­вед, ко­я­то се из­п­ра­ща­ше на Дър­жав­но­то Смет­ко­вод­с­т­во при М[инис­тер]ство­то на Фи­нан­си­те, къ­де­то след над­леж­ни за­пис­ва­ния по кни­жа­та, пла­теж­на­та за­по­вед се из­п­ра­ща­ше на уч­реж­де­ни­е­то за ос­реб­ря­ва­не. По съ­щия ред и про­це­ду­ра ста­ва­ше из­п­ла­ща­не­то и на дру­ги­те ви­до­ве раз­хо­ди: път­ни и днев­ни па­ри, на­е­ми, кан­це­лар­с­ки пот­ре­би, отоп­ле­ние и ос­вет­ле­ние, хра­на на хо­ра­та и пр.

По ве­дом­с­т­ва­та, пък, по ко­и­то има­ше и сче­то­вод­с­т­ва, ка­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на На­род­но­то Прос­ве­ще­ние, Ми­нис­тер­с­т­во­то на Вой­на­та, Глав­на­та Ди­рек­ция на Тру­до­ва­та По­вин­ност, Глав­на­та Ди­рек­ция на Же­лез­ни­ци­те, Ми­нис­тер­с­т­во­то на Об­щес­т­ве­ни­те Сгра­ди и пр., тия до­ку­мен­ти ми­на­ва­ха още ед­на ин­с­тан­ция и кон­т­ро­ла в по­ве­че.

При всич­ки тия слу­чаи, ако се от­к­ри­е­ше ня­коя греш­ка, кни­жа­та и пла­теж­ни­те за­по­ве­ди се пов­ръ­ща­ха за поп­рав­ка по об­ра­тен ред. Яв­но е от из­ло­же­но­то, как­ва слож­на про­це­ду­ра и кол­ко мно­го пос­ред­ни уч­реж­де­ния тряб­ва­ше да се ми­нат, за да мо­же ед­но ли­це, ко­е­то има да взи­ма от дър­жа­ва­та, да по­лу­чи сво­е­то взе­ма­не. И по­не­же всич­ко бе­ше със­ре­до­то­че­но в сче­то­вод­с­т­ва­та, бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния и Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, то бав­ност­та при про­вер­ка­та на до­ку­мен­ти­те бе­ше не­що ес­тес­т­ве­но, обик­но­ве­но и ка­то че ли в ре­да на не­ща­та. При­чи­на­та за то­ва бе­ше, че ед­на и съ­ща ра­бо­та се вър­ше­ше от ня­кол­ко раз­лич­ни уч­реж­де­ния, а имен­но от сче­то­вод­с­т­ва­та, бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния и от Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та. Ка­то се има пред вид, оба­че, че са­мо про­вер­ка­та на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та е окон­ча­тел­на, то про­вер­ка­та, ко­я­то се вър­ше­ше от сче­то­вод­с­т­ва­та и бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния бе­ше из­лиш­на.

По раз­ни­те от­че­ти, пък, ко­и­то й се пред­с­тав­ля­ва­ха, Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та се про­из­на­ся­ше с прив­ре­мен­ни пос­та­нов­ле­ния, ко­га­то приз­на­ва­ше за не­из­дъл­жен от­чет­ник, а след не­го­ви­те обяс­не­ния, се про­из­на­ся­ше с окон­ча­тел­но пос­та­нов­ле­ние, ко­е­то под­ле­же­ше на об­жал­ва­не пред Вър­хов­ния Ка­са­ци­о­нен Съд. Тия от­че­ти по па­рич­на­та и ве­щес­т­ве­на­та час­ти са твър­де мно­го на брой и го­ле­ми по ко­ли­чес­т­во­то на прид­ру­жа­ва­щи­те ги кни­жа, вслед­с­т­вие на ко­е­то Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та бе­ше пре­то­ва­ре­на с ра­бо­та, за да смог­не и от­го­во­ри на сво­я­та най-глав­на и пре­ка за­да­ча, а имен­но сво­ев­ре­мен­но да се про­из­на­ся, пра­вил­но ли е из­пъл­нен бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, как­то се ка­за то­ва и по-го­ре.

От из­ло­же­но­то до тук се виж­да, с кол­ко мно­го вто­рос­те­пен­на ра­бо­та е би­ла на­то­ва­ре­на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и как­ва слож­на про­це­ду­ра се е след­ва­ла при из­вър­ш­ва­не­то на кон­т­ро­ла. Та­зи слож­ност не е да­ла за ре­зул­тат ефи­кас­ност и бър­зи­на в кон­т­ро­ла­та, а бав­ност и из­вър­ш­ва­не ед­на и съ­ща ра­бо­та от ня­кол­ко уч­реж­де­ния. За то­ва е би­ло нуж­д­но да се из­дър­жа и един го­лям брой от пер­со­нал при тия уч­реж­де­ния. Ето за­що, на­ча­ло­то, по си­ла­та на ко­е­то се пред­виж­да­ше про­вер­ка­та на всич­ки от­че­ти и до­ку­мен­ти да ста­ва на ед­но мяс­то, с раз­ви­ти­е­то на стра­на­та се на­ла­га­ше да бъ­де из­ме­не­но, по­ра­ди то­ва, че в ми­на­ло­то, ко­га­то чис­ло­то на от­че­ти­те е би­ло ог­ра­ни­че­но и опе­ра­ци­и­те по-мал­ко, от­че­ти­те от всич­ки кра­и­ща на стра­на­та се съ­би­ра­ха тук, в Со­фия, и се про­ве­ря­ва­ха на ед­но мяс­то, въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та. С раз­ви­ти­е­то на служ­би­те, оба­че, то­ва по­ло­же­ние, ма­кар и да е про­дъл­жа­ва­ло да съ­щес­т­ву­ва, и да се е тър­пя­ло, не е да­ва­ло въз­мож­ност за ед­на бър­за и сво­ев­ре­мен­на про­вер­ка.

Вън от то­ва, от го­ди­на на го­ди­на, не­за­ви­си­мо от пос­то­ян­но уве­ли­ча­ва­ния пер­со­нал, въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та са пос­тъп­ва­ли все по-го­лям брой от­че­ти и до­ку­мен­ти, от­кол­ко­то са мог­ли да бъ­дат про­ве­ре­ни, ка­то, по та­къв на­чин, бя­ха изос­та­на­ли неп­ро­ве­ре­ни от­че­ти за де­се­ти­на и по­ве­че го­ди­ни. По­ра­ди то­ва, и за по­ме­ще­ни­е­то на Па­ла­та­та, ко­я­то в на­ча­ло­то е за­е­ма­ла де­се­ти­на стаи, бя­ха не­об­хо­ди­ми гра­мад­ни зда­ния, ко­и­то съ­що не мо­же­ха да по­бе­рат всич­ки кни­жа и до­ку­мен­ти.

Въп­ре­ки всич­ки тия улес­не­ния, ко­и­то се да­ва­ха на Па­ла­та­та в по­ме­ще­ния и го­лям брой пер­со­нал, пос­лед­на­та не ус­пя­ва­ше да нас­мог­не на прет­ру­па­на­та ра­бо­та и оп­лак­ва­ни­я­та от от­чет­ни­ци­те, ко­и­то не мо­же­ха по­дир ред го­ди­ни, да до­би­ят ре­зул­та­ти­те от про­ве­ре­ни­те им от­че­ти, про­дъл­жа­ва­ха. Нат­руп­ва­не­то на ед­но мяс­то на един тол­ко­ва го­лям брой от­че­ти и раз­ни дру­ги кни­жа и до­ку­мен­ти не да­ва­ше, съ­що та­ка, въз­мож­ност на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та да пра­ви лес­но и бър­зо нуж­д­ни­те справ­ки, с ко­е­то се спъ­ва­ше ра­бо­та­та и се при­чи­ня­ва­ше ба­веж и в про­вер­ка­та. На­ла­га­ше се, сле­до­ва­тел­но, да се пре­мах­не тая цен­т­ра­ли­за­ция на кон­т­ро­ла­та и да се по­тър­си из­ход от то­ва по­ло­же­ние, чрез де­цен­т­ра­ли­зи­ра­не и оп­рос­тот­во­ря­ва­не на ра­бо­та­та по про­вер­ка­та.

За­ко­нът за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти от 21.II.1925 го­ди­на, вля­зъл в си­ла и ту­рен в дейс­т­вие от 1.VI.1925 год., има­ше за цел имен­но, пре­ди всич­ко да оп­рос­тот­во­ри ра­бо­та­та по про­вер­ка­та и да съз­да­де ед­на по-го­ля­ма бър­зи­на, как­то при ви­зи­ра­не­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, та­ка и при из­вър­ш­ва­не про­вер­ка­та на от­че­ти­те, чрез де­цен­т­ра­ли­зи­ра­не и раз­п­ре­де­ля­не ра­бо­та­та меж­ду ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти. На тия ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти, ко­и­то по за­ко­на са де­вет на брой, се въз­ло­жи да про­ве­ря­ват и смет­ки­те на всич­ки об­щес­т­ве­ни и бла­гот­во­ри­тел­ни дру­жес­т­ва в ра­йо­на им ­ ра­бо­та, ко­я­то до то­га­ва не се из­вър­ш­ва­ше.

Спо­ред го­ре­по­ме­на­тия за­кон, на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се въз­ло­жи да уп­раж­ня­ват пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол вър­ху дър­жав­ни­те раз­хо­ди в ра­йо­на, как­то и вър­ху раз­хо­ди­те в съ­щия ра­йон, про­из­веж­да­ни от фон­до­ве­те, уп­раж­ня­ва­ни от над­леж­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва, по из­п­ла­ща­не зап­ла­ти­те и дру­ги лич­ни па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния на лич­ния със­тав, път­ни и днев­ни па­ри, по­мо­щи, квар­тир­ни, лек­ци­он­ни и дру­ги, за кан­це­лар­с­ки и дру­ги ве­щес­т­ве­ни раз­хо­ди, из­вър­ше­ни нап­ра­во от уч­реж­де­ни­я­та, ко­га­то не се про­из­веж­да търг и не се сключ­ват спо­ра­зу­ме­ния по доб­ро­вол­но съг­ла­сие. Съ­щи­те па­ла­ти, спо­ред то­зи за­кон, про­ве­ря­ват от­че­ти­те за дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди, пред­с­тав­ля­ва­ни еже­год­но, за­ед­но с всич­ки при­хо­до-раз­ход­ни до­ку­мен­ти от от­чет­ни­ци­те по па­рич­на­та част в ок­ръ­га. Про­ве­ря­ват от­че­ти­те по ве­щес­т­ве­на­та част, пред­с­та­вя­ни от за­ве­ду­ю­щи скла­до­ве­те за дър­жав­ни ма­те­ри­а­ли в ра­йо­на. Про­ве­ря­ват от­че­ти­те по па­рич­на­та и ве­щес­т­ве­на час­ти на ок­ръж­ни­те пос­то­ян­ни ко­ми­сии, град­с­ки­те и сел­с­ки­те об­щин­с­ки уп­рав­ле­ния, град­с­ки­те и сел­с­ки учи­лищ­ни нас­то­я­тел­с­т­ва, епар­хийс­ки­те ду­хов­ни съ­ве­ти, и мюф­тийс­т­ва и от­че­ти­те на всич­ки об­щес­т­ве­ни, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­и­то спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни ги за­дъл­жа­ват да пред­с­тав­ля­ват та­ки­ва, или на ко­и­то ус­та­ви­те се ут­вър­ж­да­ват от Ми­нис­тер­с­т­во­то на Вът­реш­ни­те Ра­бо­ти.

Раз­ре­ша­ват раз­ног­ла­си­я­та меж­ду кме­то­ве­те на град­с­ки­те об­щи­ни и кон­т­ро­льо­ри­те (бир­ни­ци­те) им, въз­ник­на­ли по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, как­то и раз­ног­ла­си­я­та меж­ду пред­се­да­те­ли­те на ок­ръж­ни­те пос­то­ян­ни ко­ми­сии, кме­то­ве­те на сел­с­ки­те об­щи­ни, пред­се­да­те­ли­те на учи­лищ­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва и сек­ре­та­ри-бир­ни­ци­те или ка­си­е­ри­те на съ­щи­те. Уп­раж­ня­ват кон­т­рол пе­ри­о­ди­чес­ки, чрез свои ор­га­ни, на са­мо­то мяс­то по съ­би­ра­не­то и вна­ся­не­то на дър­жав­ни­те, ок­ръж­ни­те, об­щин­с­ки­те и об­щес­т­вен­ни при­хо­ди и из­вър­ше­ни­те раз­хо­ди от съ­от­вет­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца.

За сво­я­та дей­ност са за­дъл­же­ни от За­ко­на да пред­с­тав­ля­ват еже­год­но от­че­ти на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та.

Не­за­ви­си­мо от та­зи ра­бо­та, ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се пред­виж­да да из­вър­ш­ват и всич­ки оне­зи ра­бо­ти, ко­и­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та им въз­ла­га съ[с] съг­ла­си­е­то на Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, имай­ки пред вид ре­зул­та­ти­те от про­я­ве­на­та дей­ност от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти през пър­ва­та го­ди­на на тях­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не и, за да съз­да­де ед­ни по-пре­ки и не­пос­ред­с­т­ве­ни от­но­ше­ния меж­ду ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и граж­дан­с­т­во­то, ко­е­то има­ше из­вес­т­ни взе­ма­ния от дър­жа­ва­та, и да го улес­ни, как­то и за да се съз­да­дат ня­кои по-го­ле­ми и на­ле­жа­щи по­доб­ре­ния в дър­жав­на и об­щес­т­ве­на от­чет­ност и смет­ко­вод­с­т­во, въз­ло­жи на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, въз ос­но­ва на чл. 5 от За­ко­на за Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и за Ок­ръж­ни­те Смет­ни Па­ла­ти, по­не­же ги на­ме­ри дос­та­тъч­но под­гот­ве­ни, и ня­кои но­ви фун­к­ции от кон­т­ро­лен и смет­ко­во­ден ха­рак­тер, с ко­е­то раз­ши­ри тях­на­та ком­пе­тен­ция, уве­ли­чи ра­бо­та­та им и съз­да­де и по-тес­ни връз­ки меж­ду тях и кре­ди­то­ри­те на дър­жа­ва­та, а та­ка съ­що съз­да­де и ед­но оп­рос­тот­во­ре­ние в смет­ко­вод­на­та си служ­ба. Та­ка, на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, през те­че­ние на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние за фи­нан­со­ва­та 1926/1927 го­ди­на се въз­ло­жи и след­на­та но­ва ра­бо­та:

1. Смет­ко­вод­с­т­во­то на дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди, ко­е­то бе­ше цен­т­ра­ли­зи­ра­но на ед­но мяс­то ­ въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, от 1 ап­рил 1926 го­ди­на, по си­ла­та на из­ра­бо­те­на­та за цел­та от Па­ла­та­та на­ред­ба за во­де­не смет­ка­та на дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди, ут­вър­де­на с указ № 11 от 31 март 1926 го­ди­на и об­на­род­ва­на в Дър­жа­вен вес­т­ник брой 8 от 10 ап­рил с[ъща­та] го­ди­на се въз­ло­жи на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти. Пос­лед­ни­те, въз ос­но­ва на из­п­ра­те­ни­те от кло­но­ве­те и аген­ту­ри­те на Бъл­гар­с­ка­та на­род­на бан­ка в ра­йо­на им из­п­ла­те­ни пла­теж­ни за­по­ве­ди и внос­ни лис­то­ве за из­вър­ше­ни­те раз­хо­ди и вне­се­ни дър­жав­ни при­хо­ди, за­поч­на­ха да из­ра­бот­ват и да из­п­ра­щат за все­ки пет­на­де­сет дни от ме­се­ца на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, под­роб­ни ве­до­мос­ти за при­хо­да и раз­хо­да по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та по па­раг­ра­фи и по ми­нис­тер­с­т­ва и ди­рек­ции. Въз ос­но­ва на тия дан­ни, над­леж­но све­ре­ни съ[с] смет­ка­та при Со­фийс­кия клон на Бъл­гар­с­ка­та на­род­на бан­ка, ка­то цен­т­ра­ли­за­тор на смет­ки­те на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­поч­на да из­ра­бот­ва таб­ли­ца за по­ло­же­ни­е­то на дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди за все­ки 15 дни от ме­се­ца и да го пред­с­та­вя на Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те, ка­то го пра­ви дос­то­я­ние и на всич­ки ли­ца и уч­реж­де­ния, ин­те­ре­су­ва­щи се от не­го. Бла­го­да­ре­ние на тоя нов ред на от­чи­та­не и во­де­не смет­ка­та на дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди чрез Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се да­де въз­мож­ност да мо­же сво­ев­ре­мен­но да прик­люч­ва смет­ки­те си и въ[в] все­ки един мо­мент да мо­же да да­де пот­реб­ни­те дан­ни за при­хо­да и раз­хо­да на дър­жа­ва­та, а съ­що та­ка да ор­га­ни­зи­ра и ад­ми­нис­т­ра­тив­ния кон­т­рол вър­ху при­хо­ди­те;

2. С из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не за­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, ут­вър­де­но с указ № 11 от 31 март 1926 го­ди­на и об­на­род­ва­но в Дър­жа­вен вес­т­ник, брой 8 от 10 ап­рил с[ъща­та] го­ди­на, за по-го­ля­мо улес­не­ние и бър­зи­на в про­вер­ка­та, на­чи­ная от 1 ап­рил 1926 го­ди­на, ве­щес­т­ве­но­то от­чи­та­не по прех­ра­на­та на хо­ра­та и фу­ра­жа на до­би­тъ­ка се от­де­ли от па­рич­но­то, ка­то се въз­ло­жи на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти да из­вър­ш­ват про­вер­ка­та на от­че­ти­те по прех­ра­на­та и фу­ра­жа по ве­щес­т­вен­на­та част, а па­рич­но­то от­чи­та­не, т.е. про­вер­ка­та на пла­ща­ни­я­та по из­вър­ше­ни­те раз­хо­ди за прех­ра­на­та и фу­ра­жа ос­та­ва­ше да се из­вър­ш­ва от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. За тая цел с на­ред­ба по при­ла­га­не на гла­ви ХII и ХIII от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, ут­вър­де­на с указ № 11 от 31 март 1926 го­ди­на и об­на­род­ва­на в Дър­жа­вен вес­т­ник, брой 8 от 10 ап­рил с.г., се да­до­ха на Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти не­об­хо­ди­ми­те упът­ва­ния, до­сеж­но ре­да, по кой­то ще из­вър­ш­ват про­вер­ка­та на ме­сеч­ни­те ве­ще­ви от­че­ти по прех­ра­на­та и фу­ра­жа, как­то и до­сеж­но ре­да и на­чи­на за во­де­не на пот­реб­ни­те кни­ги за тая цел;

3. С на­ред­ба за кон­т­ро­ла по раз­хо­ди­те за прех­ра­на, фу­раж, отоп­ле­ние, ос­вет­ле­ние и за кан­це­лар­с­ки нуж­ди, уп­раж­ня­ван от Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, ут­вър­де­на с указ № 29 от 28 ав­густ 1926 го­ди­на, об­на­род­ва­на в Дър­жа­вен вес­т­ник брой 122 от 1 сеп­тем­в­рий с.г., на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се въз­ло­жи, на­чи­ная от 1.IХ.1926 год., да из­вър­ш­ват и пред­ва­ри­тел­на­та про­вер­ка на раз­хо­ди­те, из­вър­ш­ва­ни чрез търг, по доб­ро­вол­но съг­ла­сие или нап­ра­во от па­за­ря за про­до­вол­с­т­вие (прех­ра­на) на бол­ни­те, зат­вор­ни­ци­те, тру­до­ва­ци­те, вой­ни­ци­те и уче­ни­ци­те, как­то и на ра­бот­ни­ци­те в дър­жав­ни­те за­во­ди и сто­пан­с­т­ва, на ко­и­то се по­ла­га хра­на от дър­жа­ва­та и фу­раж за до­би­тъ­ка. Та­ка съ­що, въз­ло­жи се на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, по си­ла­та на тая на­ред­ба, пред­ва­ри­тел­на­та про­вер­ка и на раз­хо­ди­те за отоп­ле­ние, ос­вет­ле­ние, за кан­це­лар­с­ки нуж­ди, дос­та­ве­ни по съ­щи­те на­чи­ни. С тая на­ред­ба, ко­я­то прех­вър­ля на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и па­рич­но­то от­чи­та­не по прех­ра­на­та и фу­ра­жа, се съз­да­де още ед­но улес­не­ние, за уч­реж­де­ни­я­та и граж­да­ни­те, ка­то се да­де въз­мож­ност на пред­п­ри­е­ма­чи­те-дос­тав­чи­ци да уреж­дат и по­лу­ча­ват взе­ма­ни­я­та си чрез над­леж­на­та ок­ръж­на смет­на па­ла­та, без да ста­ва нуж­да да гу­бят вре­ме и да хар­чат сред­с­т­ва за то­ва чак в Со­фия, как­то то­ва бе­ше при ста­рия ред, ко­га­то тия пла­ща­ния под­ле­жа­ха на про­вер­ка и ви­за от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та;

4. С на­ред­ба за офор­мя­ва­не­то на су­ми­те, тег­ле­ни под раз­пис­ки от Дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще от длъж­нос­т­ни ли­ца, през раз­ни го­ди­ни и по раз­ни ве­дом­с­т­ва, и, ко­и­то до 1 ап­рил 1926 год., са ос­та­на­ли не­о­фор­ме­ни, по раз­ни при­чи­ни, об­на­род­ва­на в Дър­жа­вен вес­т­ник брой 143 от 25 сеп­тем­в­рий 1926 го­ди­на, се въз­ло­жи на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти да изис­к­ват от съ­от­вет­ни­те бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни от­де­ле­ния и сче­то­вод­с­т­ва и да при­ве­дат в из­вес­т­ност раз­хо­до-оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по тия су­ми, да се про­из­не­сат по тях, как­то и на как­ви су­ми въз­ли­зат до­ку­мен­ти­те, ко­и­то са на­ме­ре­ни за ре­дов­ни, та при раз­по­ла­га­ем бю­д­же­тен кре­дит, да мо­же да се офор­мят съ­от­вет­ни­те раз­пис­ки, и

5. С на­ред­ба за кон­т­ро­ла, уп­раж­ня­ван от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти вър­ху раз­хо­ди­те по пред­п­ри­я­ти­я­та на стой­ност до 500.000 лв. ед­но­то, ут­вър­де­на с указ № 36 от 20 де­кем­в­рий 1926 го­ди­на и об­на­род­ва­на в Дър­жа­вен вес­т­ник, брой 219 от 25 де­кем­в­рий с.г., на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се въз­ло­жи, на­чи­ная от 1 яну­а­рий 1927 го­ди­на, още и пред­ва­ри­тел­на­та про­вер­ка на всич­ки ви­до­ве раз­хо­ди, за пред­п­ри­я­тия чрез търг, или по доб­ро­вол­но съг­ла­сие, ако стой­ност­та на вся­ко ед­но пред­п­ри­я­тие не над­ми­на­ва 500.000 ле­ва.

Въп­ре­ки тая го­ля­ма, раз­но­об­раз­на и труд­на ра­бо­та, ко­я­то би­де въз­ло­же­на на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти през те­че­ние на фи­нан­со­ва­та 1926/1927 го­ди­на, бла­го­да­ре­ние на по­ло­же­ни­те уси­лия и сис­тем­но ръ­ко­вод­с­т­во от стра­на на уп­ра­ви­тел­ни­те и ръ­ко­вод­ни те­ла при ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, как­то и бла­го­да­ре­ние на неп­ре­къс­на­тия и пос­то­я­нен над­зор, кой­то уп­раж­ня­ва­ше Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та над тях, ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти мо­жа­ха с ус­пех да се спра­вят и с тия но­ви фун­к­ции и но­ва ра­бо­та и да по­ка­жат, че те, ка­то кон­т­рол­ни и смет­ко­вод­ни ин­с­ти­ту­ти, оп­рав­да­ват сво­е­то съ­щес­т­ву­ва­ние и цел­та, в име­то на ко­я­то би­до­ха съз­да­де­ни, а имен­но ­ бър­за, нав­ре­мен­на, ефи­кас­на и ре­зул­тат­на кон­т­ро­ла.

От всич­ко то­ва е яв­но, че оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по всич­ки тия ви­до­ве раз­хо­ди, с но­вия за­кон се пред­виж­да да не ми­на­ват ве­че чрез пос­ред­ни­те уч­реж­де­ния, ­ сче­то­вод­с­т­ва­та и бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния. Пъ­тят на тия до­ку­мен­ти се­га е мно­го по-къс и про­це­ду­ра­та по-крат­ка, от­кол­ко­то при ста­рия ред, в ре­зул­тат на ко­е­то се яви и ек­с­пе­ди­тив­ност­та при из­вър­ш­ва­не на кон­т­ро­ла­та, тъй ка­то, при тоя на­чин на кон­т­рол, из­бяг­ва се да се из­вър­ш­ва ед­на и съ­ща ра­бо­та от две или по­ве­че уч­реж­де­ния, по­ра­ди ко­е­то яви се и из­ли­шек в пер­со­на­ла при бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния и сче­то­вод­с­т­ва. И за­ра­ди то­ва, още с ту­ря­не в дейс­т­вие на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, го­ля­ма част от пер­со­на­ла в сче­то­вод­с­т­ва­та и бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния бе­ше на­ма­лен, ка­то ня­кои от тях би­до­ха из­ця­ло зак­ри­ти. Та­ка, до­ка­то през 1924/1925 фин.год., пер­со­на­ла при бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те и сче­то­вод­ни служ­би е бил 515 че­ло­ве­ка и при Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, за­ед­но с от­де­ле­ни­е­то за Дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во ­ 433 че­ло­ве­ка, или всич­ко 948 че­ло­ве­ка, през 1925/1926 фин[ан­со­ва] год[ина], т.е. след вли­за­не в си­ла на но­вия за­кон за Па­ла­ти­те, пер­со­на­ла при бю­д­жет­но-кон­т­рол­ни­те и сче­то­вод­ни служ­би е бил на­ма­лен на 272 че­ло­ве­ка, а тоя при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на 132 че­ло­ве­ка, ка­то за ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти са би­ли пред­ви­де­ни 424 че­ло­ве­ка, или всич­ко 828 че­ло­ве­ка. Оба­че, през сле­ду­ю­щи­те го­ди­ни, пер­со­на­ла при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и при Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и пре­тър­пял но­ви сък­ра­ще­ния, а имен­но: през 1926/1927 ф[инан­со­ва] г[оди­на] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та е има­ла 115 че­ло­ве­ка, а през 1927/1928 ф[инан­со­ва] г[оди­на] се на­ма­ля­ва на 108 че­ло­ве­ка; а пер­со­на­ла на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти за съ­щи­те го­ди­ни е на­ма­лен на 373 че­ло­ве­ка. Или, об­що взе­то, е пос­тиг­на­то на­ма­ле­ние от 195 че­ло­ве­ка в срав­не­ние с 1924/1925 фи­нан­со­ва го­ди­на.

Ед­на важ­на и съ­щес­т­вен­на фун­к­ция на ок­ръж­ни­те смет­ни пла­ти е и кон­т­ро­ла, кой­то им се въз­ло­жи да уп­раж­ня­ват чрез сво­и­те ор­га­ни на са­мо­то мяс­то по съ­би­ра­не­то и вна­ся­не­то на дър­жав­ни­те при­хо­ди, ко­е­то да­ва въз­мож­ност, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та да със­ре­до­то­чи в се­бе си смет­ки­те по при­хо­да и раз­хо­да на дър­жа­ва­та. Спо­ред тоя нов ред в Дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти из­п­ра­щат на все­ки 15 дни ве­до­мос­ти за при­хо­да и раз­хо­да на дър­жа­ва­та в ра­йо­на им на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, как­то се ка­за по-го­ре, къ­де­то се срав­ня­ват съ[с] све­де­ни­я­та, да­де­ни от Б.Н.Бан­ка. То­зи на­чин, кой­то се въ­ве­де от 1.IV1926 год., да­де въз­мож­ност, що­то кон­т­ро­ла­та вър­ху при­хо­да и раз­хо­да на дър­жа­ва­та да бъ­де ефи­ка­сен, по­ло­же­ни­е­то на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще да е из­вес­т­но все­ки мо­мент, ко­е­то пък да­ва въз­мож­ност на Фи­нан­со­вия Ми­нис­тър да съ­об­ра­зя­ва сво­я­та дей­ност, с пос­тъп­ле­ни­я­та на сък­ро­ви­ще­то. То­зи на­чин на кон­т­рол вър­ху при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на Дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, нап­ра­ви из­лиш­но ця­ло ед­но от­де­ле­ние от Фи­нан­со­во­то Ми­нис­тер­с­т­во, а имен­но дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, ко­е­то има­ше пер­со­нал 107 ду­ши.

По си­ла­та на но­вия За­кон за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти от 21.II.[1]925 г., на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се въз­ло­жи да из­вър­ш­ва пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол по всич­ки раз­хо­ди по пред­п­ри­я­тия, как­то и на дру­ги ня­кои раз­хо­ди от по-осо­бен и ва­жен ха­рак­тер, ка­то тия по из­пъл­не­ни­е­то до­го­во­ра за мир, по рек­ви­зи­ци­я­та и дру­ги та­ки­ва, ко­и­то не се про­ве­ря­ват от Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти. Съ­ща­та се про­из­на­ся, над­леж­но се­зи­ра­на, по жал­би про­тив ре­ше­ни­я­та на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти по от­каз на ви­за за раз­хо­ди, ко­и­то те про­ве­ря­ват. Ка­то ка­са­ци­он­на ин­с­тан­ция про­тив ре­ше­ни­я­та на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, из­да­де­ни по про­вер­ка на от­че­ти­те на раз­ни­те от­чет­ни­ци ­ длъж­нос­т­ни ли­ца. Съ­ща­та се про­из­на­ся ка­то пър­ва и пос­лед­на ин­с­тан­ция при про­вер­ка от­че­ти­те на мит­ни­ци­те, как­то и по из­п­ра­ща­ни­те й из­ло­же­ния за ре­зул­та­та от из­вър­ше­на­та про­вер­ка на от­че­ти­те по же­лез­ни­ци­те, прис­та­ни­ща­та, по­щи­те и те­лег­ра­фи­те; из­да­ва окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за из­дъл­же­ние и не­из­дъл­же­ние на длъж­нос­т­ни ли­ца ­ от­чет­ни­ци при дър­жав­ни­те бан­ки; съ­ща­та се про­из­на­ся, пра­вил­но ли е из­пъл­нен все­ки бю­д­жет, и из­каз­ва мне­ние вър­ху пре­об­ра­зо­ва­ни­я­та и по­доб­ре­ни­я­та на дър­жав­но­то и об­щес­т­вен­но сче­то­вод­с­т­во; пред­с­та­вя док­лад до На­род­но­то Съб­ра­ние, в кой­то из­ла­га ре­зул­та­та от опе­ра­ци­и­те по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, ка­то об­ръ­ща осо­бе­но вни­ма­ние вър­ху то­ва, да­ли има пре­ви­шен ня­кой па­раг­раф от бю­д­же­та от стра­на на раз­по­ре­ди­те­ли­те с кре­ди­та, как­то и съб­лю­да­ва­ни ли са пос­та­нов­ле­ни­я­та от За­ко­на за Б.О.П., ка­то из­ла­га и всич­ки неп­ра­вил­нос­ти, ко­и­то Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та са за­бе­ля­за­ли по из­пъл­не­ни­е­то на съ­от­вет­ния бю­д­жет.

Вън от то­ва, уч­ре­де­ния по си­ла­та на съ­щия за­кон Спе­ци­а­лен съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се про­из­на­ся по жал­би, по­да­ва­ни про­тив пос­та­нов­ле­ни­я­та на Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те, из­да­ва­ни въз ос­но­ва на чл. 24 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция и чл. 82 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, по ре­ше­ни­я­та на Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, из­да­де­ни по си­ла­та на чл. 73 от За­ко­на за ок­ръж­ни­те съ­ве­ти, как­то и по ре­ше­ни­я­та на Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве на кон­т­ро­льо­ри­те при ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти по чл. 4 бук­ва “к” от За­ко­на за В.С.П. и О.С.П., а съ­що и по пос­та­нов­ле­ни­я­та, из­да­ва­ни по си­ла­та на За­ко­на за сък­ра­ща­ва­не фор­мал­нос­ти­те за раз­хо­ди­те, из­вър­ше­ни през вре­ме на вой­ни­те.

Ре­зул­та­ти­те, ко­и­то са пос­тиг­на­ли ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти през две­го­диш­на­та дей­ност от съз­да­ва­не­то им се из­ра­зя­ват в из­пъл­не­ние на фун­к­ци­и­те, въз­ло­же­ни им по си­ла­та на чл. 4 в свръз­ка с чл. 5 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и са под­роб­но из­ло­же­ни в док­ла­ди­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та до На­род­но­то Съб­ра­ние по из­пъл­не­ние на съ­щи­те бю­д­же­ти, стр. 40 ­ 68 вклю­чи­тел­но от док­ла­да за 1925/1926 г. и стр. 29 ­ 63 вклю­чи­тел­но от док­ла­да за 1926/1927 го­ди­на, за да ги не из­б­ро­я­ва­ме, тъй ка­то мяс­то­то не поз­во­ля­ва то­ва.

То­ва, ко­е­то пра­ви впе­чат­ле­ние от тия ре­зул­та­ти, ре­а­ли­зи­ра­ни бла­го­да­ре­ние на но­ва­та ор­га­ни­за­ция на кон­т­ро­ла (пред­ва­ри­те­лен и окон­ча­те­лен), уп­раж­ня­ван от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, и ко­е­то след­ва да бъ­де под­чер­та­но, е:

1. Че пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол вър­ху раз­хо­ди­те, уп­раж­ня­ван от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, съз­да­де ре­ди­ца пре­и­му­щес­т­ва и удоб­с­т­ва и за дър­жав­на­та и об­щес­т­ве­на от­чет­ност и за граж­дан­с­т­во­то, тъй ка­то чрез тая ре­фор­ма се пос­тиг­на ед­но оп­рос­тот­во­ря­ва­не на ра­бо­та­та, съз­да­де се ед­на сво­ев­ре­мен­на и бър­за про­вер­ка, а ос­вен то­ва, пос­тиг­на се и ед­но зна­чи­тел­но сък­ра­ща­ва­не на пер­со­на­ла в ре­ди­ца уч­реж­де­ния;

2. Съ[с] съз­да­ва­не­то на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се за­си­ли из­вън­ред­но мно­го про­вер­ка­та на го­диш­ни­те от­че­ти, пред­с­тав­ля­ва­ни как­то от дър­жав­ни­те от­чет­ни­ци, та­ка и от тия при из­бор­ни­те уч­реж­де­ния, не­що, ко­е­то в ми­на­ло­то, пре­ди съз­да­ва­не­то им, въп­ре­ки го­ле­мия пер­со­нал, с кой­то раз­по­ла­га­ше Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, и ко­я­то след­ва­ше да из­вър­ш­ва тия про­вер­ки и то не в ця­лост (от­че­ти­те на сел­с­ки­те об­щи­ни се раз­г­леж­да­ха от нея са­мо по апел, а про­вер­ка­та им се из­вър­ш­ва­ше от ок­ръж­ни­те пос­то­ян­ни ко­ми­сии), не мо­же­ше да се пос­тиг­не. Дос­та­тъч­но е да се от­бе­ле­жи са­мо, че в ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти в про­дъл­же­ние са­мо на две го­ди­ни са пос­тъ­пи­ли всич­ко 46.161 раз­ни го­диш­ни от­че­ти (ед­на зна­чи­тел­на част от ко­и­то са за ми­на­ли, ста­ри го­ди­ни), от ко­и­то съ­щи­те па­ла­ти са про­ве­ри­ли 24.459 от­че­ти и са ос­та­на­ли неп­ро­ве­ре­ни 21.703 от­че­ти; че по про­ве­ре­ни­те 24.458 го­диш­ни от­че­ти са би­ли из­да­де­ни от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти всич­ко 39.058 ре­ше­ния, от ко­и­то 13.361 прив­ре­мен­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние на раз­ни не­из­п­рав­ни от­чет­ни­ци, на об­ща су­ма 173.799.868 ле­ва, 20.917 окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за из­дъл­же­ние на ре­дов­ни от­чет­ни­ци, с ко­и­то се ос­во­бож­да­ват от от­го­вор­ност по про­ве­ре­ни­те им ре­дов­ни от­че­ти и 4.780 окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние на не­ре­дов­ни от­чет­ни­ци, на об­ща су­ма 20.008.361 ле­ва, за да се ви­ди как­ва гра­мад­на и цен­на ра­бо­та са из­вър­ши­ли тия ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти, ефек­та от ко­я­то се чув­с­т­ва по един дос­та осе­за­те­лен на­чин от всич­ки от­чет­ни­ци. А то­ва е един факт, кой­то не би­ва да се пре­неб­рег­ва, и в свръз­ка с кой­то след­ва да се нап­ра­ви и съ­от­вет­но­то зак­лю­че­ние за пол­за­та и не­об­хо­ди­мост­та от тия кон­т­рол­ни ин­с­ти­ту­ти;

3. Бла­го­да­ре­ние, имен­но, на пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол на раз­хо­ди­те, уп­раж­ня­ван от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, мо­жа да се пре­мах­не па­кос­т­на­та за сък­ро­ви­ще­то прак­ти­ка, да се тег­лят су­ми под раз­пис­ка, осо­бе­но за зап­ла­ти и др. лич­ни па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния, не­що, ко­е­то е пра­ве­но сис­те­ма­тич­но в ми­на­ло­то, и ко­е­то е в на­ру­ше­ние на За­ко­на, тъй ка­то не се е да­ва­ло въз­мож­ност на Па­ла­та­та да се про­из­не­се сво­ев­ре­мен­но по ре­дов­ност­та и пра­вил­ност­та на раз­хо­ди­те по тия раз­пис­ки, а ос­вен то­ва, тия раз­хо­ди, вед­наж пла­те­ни, не ви­на­ги са би­ли сво­ев­ре­мен­но офор­мя­ва­ни с пла­теж­ни за­по­ве­ди;

4. Вън от всич­ка­та дру­га кон­т­рол­на ра­бо­та, ко­я­то то­же с ус­пех из­вър­ш­ват ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, под пре­кия над­зор и ръ­ко­вод­с­т­во­то на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и за ко­я­то ра­бо­та се да­ват най-под­роб­ни дан­ни в док­ла­ди­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за из­тек­ли­те две бю­д­жет­ни го­ди­ни, 1925/1926 и 1926/1927, ед­на от най-цен­ни­те при­до­бив­ки, ко­я­то се явя­ва ка­то пряк ре­зул­тат от съз­да­ва­не­то на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти и ре­ор­га­ни­зи­ра­не на дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во чрез де­цен­т­ра­ли­зи­ра­не­то и прех­вър­ля­не­то на ра­бо­та­та по не­го в ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, е тая, че с ус­та­но­вя­ва­не на но­вия ред, от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, се да­де въз­мож­ност на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та в ед­но неп­ро­дъл­жи­тел­но вре­ме, да из­ра­бо­ти склю­че­ни­те смет­ки за ре­ди­ца ми­на­ли бю­д­же­ти и да пред­с­та­ви на На­род­но­то Съб­ра­ние док­ла­ди­те си по тях.

Та­ка, за един пе­ри­од от вре­ме от око­ло 2 го­ди­ни, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ус­пя да из­ра­бо­ти и пред­с­та­ви на На­род­но­то Съб­ра­ние док­ла­ди­те си по из­пъл­не­ние на бю­д­же­ти­те за 1920/1921 до 1926/1927 фи­нан­со­ви го­ди­ни вклю­чи­тел­но, или за 7 склю­че­ни бю­д­же­ти. С то­ва Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та е на­пъл­но ажур, как­то се каз­ва, в смет­ки­те си. А то­ва да­ва въз­мож­ност на На­род­но­то Съб­ра­ние да се про­из­на­ся сво­ев­ре­мен­но по из­пъл­не­ние на бю­д­же­та.

За то­ва по­ло­же­ние, оце­ня­вай­ки го твър­де пра­вил­но, Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те, в сво­я­та реч, по по­вод на вне­се­ния от не­го за­ко­ноп­ро­ект за из­вън­бю­д­же­тен (свръх­с­ме­тен) кре­дит към бю­д­же­та за 1927/1928 фи­нан­со­ва го­ди­на, се из­ра­зя­ва по след­ния на­чин:

“Пре­ди всич­ко аз съм длъ­жен да ка­жа, че На­род­но­то Съб­ра­ние се­га се на­ми­ра в край­но бла­гоп­ри­ят­но по­ло­же­ние, в как­во­то то не се е на­ми­ра­ло от дъл­ги го­ди­ни ­ да има от­че­ти­те на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та до 1925/1926 бю­д­жет­на го­ди­на. След крат­ко вре­ме ще по­лу­чи от­че­та на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та за 1926/1927 бю­д­жет­на го­ди­на. Сле­до­ва­тел­но, ние ще бъ­дем ажур, как­то се каз­ва, и на­род­но­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во ще мо­же по то­зи от­чет да про­ве­ря­ва не са­мо дейс­т­вия, ко­и­то са ста­на­ли бе­зин­те­рес­ни, по­ра­ди туй, че те са ве­че един вид пок­ри­ти с дав­ност на ми­на­ли го­ди­ни, 9 ­ 10 го­ди­ни, но ще мо­же да про­ве­ря­ва дейс­т­ви­я­та, уп­раж­не­ни­е­то на бю­д­же­ти­те от Ми­нис­т­ра, кой­то вна­ся бю­д­же­та, кой­то е пред Вас, и кой­то, сле­до­ва­тел­но, мо­же да ви да­де и смет­ка и кой­то е длъ­жен да да­де тая смет­ка и ко­го­то вие мо­же­те съ­що та­ка да пос­та­ви­те в по­ло­же­ние да ви да­де тая смет­ка. До­се­га бъл­гар­с­ко­то На­род­но съб­ра­ние не се е на­ми­ра­ло в то­ва по­ло­же­ние. Аз да­вам всич­ка­та въз­мож­ност то да бъ­де ос­вет­ле­но по всич­ки­те смет­ки, по всич­ки­те раз­хо­ди, по всич­ки­те неп­ра­вил­нос­ти на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние и то, как­то ви ка­зах, поч­ти до дне­шен ден, до­то­га­ва, до­ко­га­то сти­гат смет­ки­те, до се­гаш­ния мо­мент” (стр. 1149 от Сте­ног­раф­с­ки­те днев­ни­ци на ХХII О[бик­но­ве­но] н[арод­но] с[ъб­ра­ние], I Р[едов­на] С[есия], 643., 28.III.1928 г.).

Х Х Х

След всич­ко из­ло­же­но до ту­ка, Гос­по­ди­не Пред­се­да­те­лю, на­ми­ра­ме, че мно­го лес­но мо­гат да се пре­ду­га­дят и ви­дят всич­ки па­кос­т­ни пос­ле­ди­ци, ко­и­то би пре­диз­ви­ка­ло ед­но на­ма­ле­ние броя на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, как­во­то се про­ек­ти­ра да се нап­ра­ви в бю­д­же­то-по­рек­та на съ­щи­те за пред­с­то­я­ща­та фи­нан­со­ва 1928/1929 го­ди­на, без от дру­га стра­на фак­ти­чес­ки да се пос­тиг­не как­ва­то и да би­ло ико­но­мия, за­що­то:

2. Сък­ра­тя­ва­не­то на ед­на или по­ве­че па­ла­ти, не би мог­ло да да­де в ре­зул­тат зна­чи­тел­ни ико­но­мии, тъй ка­то ра­бо­та­та, вър­ше­на от тия па­ла­ти, ще тряб­ва да се прех­вър­ли ав­то­ма­ти­чес­ки вър­ху ония от ос­та­на­ли­те, в чи­и­то ра­йо­ни ще се вклю­чат зак­ри­ти­те ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти. А то­ва ще има за пос­лед­с­т­вие раз­нос­ки, пре­ди всич­ко, по пре­воз и пре­на­ся­не на всич­ки­те кни­жа от тия Па­ла­ти, на­е­ма­не но­ви по­ме­ще­ния, уве­ли­ча­ва­не на кан­це­лар­с­ки­те раз­нос­ки, раз­хо­ди по отоп­ле­ние и ос­вет­ле­ние и всич­ки дру­ги ве­щес­т­ве­ни раз­хо­ди. От дру­га стра­на, по-го­ля­мо­то нат­руп­ва­не на кни­жа на ед­но мяс­то ще ус­лож­ни в зна­чи­тел­на сте­пен справ­ки­те по тия кни­жа, що­то ще ги нап­ра­ви по-труд­ни и изис­к­ва­щи по-про­дъл­жи­тел­но вре­ме, не­що, ко­е­то не мо­же да не се от­ра­зи и вър­ху об­щия ход на ра­бо­та­та;

3. Ед­но евен­ту­ал­но зак­ри­ва­не на ед­на или по­ве­че ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти ще пре­диз­ви­ка след се­бе си зас­той в ра­бо­та­та за из­вес­т­но вре­ме и в дру­ги­те ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти, по­ра­ди прех­вър­ля­не на ра­бо­та­та към тях, ка­то пер­со­на­ла ще бъ­де ан­га­жи­ран все­ця­ло и из­к­лю­чи­тел­но с пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол на раз­хо­ди­те, без да мо­же да се про­ве­ря­ват как­ви­то и да би­ло от­че­ти. А то­ва не­ми­ну­е­мо ще до­ве­де до ед­но не­же­ла­тел­но и па­кос­т­но за кон­т­ро­ла­та, зад­ръс­т­ва­не на ра­бо­та­та;

4. Сък­ра­ща­ва­не­то на ня­кои от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, не мо­же да има за ре­зул­тат съ­щес­т­ве­ни ико­но­мии и в пер­со­на­ла, тъй ка­то прех­вър­ле­на­та ра­бо­та от зак­ри­ти­те ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти в ос­та­на­ли­те, за да не изос­та­ва и се нат­руп­ва, ще тряб­ва да се вър­ши поч­ти от съ­щия кон­т­ро­лен и по­мо­щен пер­со­нал, как­то и се­га. Меж­ду впро­чем, след­ва да се от­бе­ле­жи, че за доб­рия ред и ек­с­пе­ди­тив­ност в ра­бо­та­та, на­лич­ния пер­со­нал по нас­то­я­щем в ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти е и без то­ва ед­вам дос­та­тъ­чен за да вър­ши с ус­пех сво­я­та теж­ка и от­го­вор­на кон­т­рол­на ра­бо­та, и сле­до­ва­тел­но най-мал­ко­то из­меж­ду не­го мо­же да се тър­сят и пра­вят сък­ра­ще­ния;

5. Раз­хо­ди­те за из­д­ръж­ка­та на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и Ок­ръж­ни­те Смет­ни Па­ла­ти, на тия вър­хов­ни фи­нан­со­ви съ­деб­но-кон­т­рол­ни уч­реж­де­ния в стра­на­та ни, ко­и­то се пред­виж­дат кръг­ло на 24.000.000 ле­ва в бю­д­же­то-про­ек­та за 1928/1929 фин[ан­со­ва] год[ина], пред­с­тав­ля­ват в срав­не­ние с ре­ди­ца дру­ги ре­со­ри от бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, та­ка­ва нез­на­чи­тел­на су­ма, че Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та не на­ми­ра ни­как­во ра­зум­но ос­но­ва­ние за пред­п­ри­е­ма­не­то на как­ви­то и да би­ло по-чув­с­т­ви­тел­ни сък­ра­ще­ния по тоя бю­д­жет, ко­и­то, ако би­ха се нап­ра­ви­ли, би­ха би­ли са­мо в ущърб на ед­на доб­ра и ефи­кас­на кон­т­ро­ла. А тая кон­т­ро­ла, в про­дъл­же­ние на две го­ди­ни са­мо, как­то се ка­за ве­че, вън от мо­рал­ния ефект, кой­то е уп­раж­ни­ла вър­ху от­чет­ни­ци­те, е за­дъл­жи­ла не­ре­дов­ни­те от тях с окон­ча­тел­ни ре­ше­ния, на об­ща су­ма 20.008.361 ле­ва, ко­и­то под­ле­жат на съ­би­ра­не;

6. Сък­ра­ща­ва­не броя на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти ще пов­ле­че след се­бе си и ед­но зад­ръс­т­ва­не на ра­бо­та­та в смет­ко­вод­с­т­во­то у тях, а за­ед­но с то­ва ще пос­та­ви и Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та в не­въз­мож­ност да из­на­ся сво­ев­ре­мен­но и пе­ри­о­дич­но по­ло­же­ни­е­то на дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди, та­ка не­об­хо­ди­мо да се знае въ[в] все­ки мо­мент, осо­бе­но се­га. А как­то е из­вес­т­но и как­то се ка­за ве­че, смет­ко­вод­с­т­во­то ус­пя, бла­го­да­ре­ние на но­вия ред и на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, и то след дъл­га и упо­ри­та ра­бо­та, да до­де на­пъл­но ажур в смет­ки­те и ра­бо­та­та си;

7. Сък­ра­ще­ние броя на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти ще бъ­де в пъ­лен раз­рез с же­ла­ни­е­то, изя­ве­но от стра­на на из­бор­ни­те уч­реж­де­ния, ко­е­то от ден на ден ста­ва все по-нас­той­чи­во, да се въ­ве­де пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол, уп­раж­ня­ван от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, и по от­но­ше­ние на раз­хо­ди­те при тия уч­реж­де­ния, на пър­во вре­ме, по­не за по-круп­ни­те раз­хо­ди по тех­ни­те бю­д­же­ти, как­ви­то са тия за пред­п­ри­я­тия по пос­т­рой­ки, го­ле­ми дос­тав­ки и пр., тъй ка­то твър­де доб­ре съз­на­ват го­ля­ма­та пол­за от та­къв един кон­т­рол и за бю­д­же­ти­те на из­бор­ни­те уч­реж­де­ния, не­що, ко­е­то не би мог­ло да се нап­ра­ви, ако па­ла­ти­те би­ха се на­ма­ли­ли или сък­ра­ти­ли.

8. Бла­го­да­ре­ние на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти от не мал­ко сел­с­ки об­щи­ни се изис­ка­ха от­че­ти­те им за вре­ме от пре­ди 25 ­ 30 го­ди­ни, и се про­ве­ри­ха ед­вам се­га от тия па­ла­ти. Раз­би­ра се, та­ка­ва ед­на про­вер­ка е без зна­че­ние, за­що­то ня­кои от от­чет­ни­ци­те са по­чи­на­ли и тех­ни­те нас­лед­ни­ци не са в със­то­я­ние да да­дат ни­как­ви обяс­не­ния за до­пус­т­на­ти­те не­ре­дов­нос­ти, ка­то чес­то пъ­ти и на­че­те­ни­те су­ми по тях по­ра­ди тия и др. при­чи­ни са ос­та­на­ли не­съ­би­ра­е­ми. Ед­но евен­ту­ал­но на­ма­ле­ние броя на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, сле­до­ва­тел­но, ще бъ­де ед­но връ­ща­не на­зад, към то­ва ми­на­ло на зад­ръс­те­на ра­бо­та и неп­ро­ве­ре­ни от го­ди­ни от­че­ти;

9. Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, ми­мо всич­ка­та дру­га своя ра­бо­та, през две­го­диш­на­та си дей­ност, ма­кар и в твър­де ог­ра­ни­чен раз­мер, по­ра­ди ан­га­жи­ра­ния в ра­бо­та пер­со­нал, мо­жа­ха да про­из­ве­дат чрез свои ор­га­ни ре­ди­ца ре­ви­зии на са­мо­то мяс­то, в над­леж­ни­те уч­реж­де­ния, за да ус­та­но­вят и про­ве­рят до­кол­ко съ­би­ра­не­то и вна­ся­не­то на дър­жав­ни­те, ок­ръж­ни, об­щин­с­ки и об­щес­т­ве­ни при­хо­ди и из­вър­ше­ни раз­хо­ди се съ­би­рат или из­вър­ш­ват от съ­от­вет­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца ­ от­чет­ни­ци сво­ев­ре­мен­но, ре­дов­но и за­ко­но­съ­об­раз­но. Ре­зул­та­тът от тях бе­ше твър­де ефек­тен. Мно­го от­чет­ни­ци би­до­ха на­че­те­ни за кон­с­та­ти­ра­ни­те лип­си в ка­си­те им, ка­то за ня­кои от тях се въз­бу­ди и съ­деб­но прес­лед­ва­не за зло­у­пот­ре­би и пр. При един на­ма­лен брой на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, съ[с] зад­ръс­те­на и прет­ру­па­та ра­бо­та, тоя кон­т­рол, кой­то е твър­де на­ло­жи­те­лен и же­лан, осо­бе­но се­га, съв­сем не би мо­жал да се уп­раж­ня­ва.

10. Най-сет­не, ед­но сък­ра­ще­ние в броя на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, чи­и­то мес­то­се­да­ли­ща и ра­йо­ни на дейс­т­вие са точ­но оп­ре­де­ле­ни по за­кон (чл. 2) би мог­ло да ста­не, пак, са­мо с от­де­лен, спе­ци­а­лен за­кон за из­ме­не­ние ус­т­ройс­т­ве­ния за­кон за па­ла­ти­те, но не и с бю­д­же­ти, ка­то се ука­же под­роб­но ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те ок­ръ­зи от евен­ту­ал­но зак­ри­ти­те па­ла­ти, в кои ра­йо­ни на ос­та­на­ли­те ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти се включ­ват.

11. Из­тък­ва се, че при се­гаш­ния ред на кон­т­рол от стра­на на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се от­ни­ма­ло въз­мож­ност­та на бю­д­же­то-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния да зна­ят ви­на­ги по­ло­же­ни­е­то на ан­га­жи­мен­ти­те. То­ва не­що не от­го­ва­ря на дейс­т­ви­тел­но­то по­ло­же­ние на ра­бо­та­та. Глав­но­то пред­наз­на­че­ние на бю­д­же­то-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния е пред­ва­ри­тел­но да зна­ят и да се про­из­на­сят по це­ле­съ­об­раз­ност­та и не­об­хо­ди­мост­та от раз­хо­да, а не ка­то се раз­ре­ши су­ма­та и се про­из­ве­де раз­хо­да от пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти да ва­дят зак­лю­че­ние да ли тоя раз­ход е бил не­об­хо­дим или не. Бю­д­же­то-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния ка­то ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ор­га­ни, тряб­ва да зна­ят пред­ва­ри­тел­но, още при със­та­вя­не на бю­д­же­та кои раз­хо­ди са не­об­хо­ди­ми и как­ви кре­ди­ти тряб­ва да бъ­дат раз­ре­ше­ни.

Вед­нъж тия кре­ди­ти раз­ре­ше­ни с бю­д­же­та, спо­ред се­гаш­ния ред, бю­д­же­то-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния се от­на­сят до Ми­нис­тер­с­т­но­то на Фи­нан­си­те (спе­ци­ал­на­та ко­ми­сия по раз­ре­ша­ва­не на раз­хо­ди­те), с ис­ка­не за кои уч­реж­де­ния за как­ви нуж­ди и как­ви раз­хо­ди им са не­об­хо­ди­ми да про­из­ве­дат. Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те, респ[ек­тив­но] спе­ци­ал­на­та ко­ми­сия, ка­то изу­ча­ва въп­ро­са и указ­ва кои раз­хо­ди в ка­къв раз­мер са­мо мо­же да се про­из­ве­дат, на бю­д­же­то-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния пред­с­тои то­га­ва сре­щу ис­ка­ни­я­та на раз­ни­те уч­реж­де­ния да де­ле­ги­рат кре­ди­ти са­мо за ония раз­хо­ди и в та­ки­ва раз­ме­ри, за как­ви­то се е про­из­нес­ло Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те. Сле­до­ва­тел­но, те зна­ят как­ви ан­га­жи­мен­ти пред­с­тои да бъ­дат по­е­ти и в ка­къв раз­мер и мо­гат да во­дят смет­ка за тях.

А вед­нъж де­ле­ги­ра­ни та­ки­ва кре­ди­ти, пред­по­ла­га се, че въп­ро­са е доб­ре про­у­чен и бю­д­же­то-кон­т­рол­ни­те от­де­ле­ния ра­зум­но и след над­леж­на пре­цен­ка са раз­ре­ши­ли тия кре­ди­ти и ня­ма нуж­да пов­тор­но да се за­ни­ма­ват с це­ле­съ­об­раз­ност­та на раз­хо­да и да ис­кат от­но­во да се про­из­на­сят по не­го и не би би­ло въз­мож­но то­ва, по­не­же раз­хо­да е из­вър­шен ве­че.

ХХХ

Со­фия, 10 май 1928 г. При Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та,

СЪ­ВЕТ­НИК:...* 

ГЛА­ВЕН СЧЕ­ТО­ВО­ДИ­ТЕЛ:...

При­е­то от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та от 15 май 1928 г. ка­то при­ло­же­ние към ре­ше­ни­е­то й № 438.

15 май 1928 г.

Сек­ре­тар:...

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 20, л. 168-176. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 139