Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве


СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА ПРОВАЛЯ МЕДИЦИНАТА



Pdf просмотр
страница58/78
Дата10.01.2023
Размер0.82 Mb.
#116177
ТипСценарий
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   78
26 Enz faktor
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА ПРОВАЛЯ МЕДИЦИНАТА

Първата стъпка към следване на природните закони е да се спре със специализацията в здравните грижи. Тясната медицинска специализация ни пречи да виждаме цялото, или както се казва в старата поговорка - не може да видим гората заради отделните дървета. Нищо в природата не съществува само за себе си. Всяко нещо си влияе с всичко останало и поддържа равновесие с всичко останало.
Напоследък в Япония съществува движение, наречено „Да посадим гора, за да отгледаме океан”. Това е иницииран от рибари проект, които в недоумението си защо рибата внезапно е изчезнала от океанските води, откриват, че преди няколко години са били изсечени много дървета от планински райони. Те откриват връзка между дърводобива и намаляването на рибната популация. Проектът на рибарите е да се посадят нови дървета в планините с цел рибата „да се завърне обратно” в океана. На пръв поглед може да ни се стори, че има твърде слаба връзка между дърветата в планините и рибата в океана, но в кръговрата на природата двете неща са в тясна взаимовръзка.
По подобен начин отделните дейности на 60-те трилиона клетки, които провеждат петте тока в човешкото тяло - кръвният и лимфният, стомашно- чревният, токът на урината, на въздуха и енергията - са тясно преплетени.
Проблемът при един ще се отрази на всички останали. Като пренебрегваме тази взаимосвързаност и се опитваме да лекуваме само отделни органи, това ни пречи да виждаме цялостната картина. Ако тясната специализация в медицинското лечение продължи със същото темпо, то в близко бъдеще повече няма да имаме истински лекари. Ще останем само със специалисти, които разбират специфичната област, в която са специализирали, и не са способни да оценят здравното състояние на пациентите си като цяло.
Ако погледнете дори очите или цвета на лицето на някой пациент, вече ще ви е ясно, че той или тя страдат от физически неразположения, а в същото време някой специалист по стомашно-чревни болести може само да направи колоноскопия и като не намери полипи, да каже на пациента:
„Поздравления, вие сте добре. Нямате полипи или рак”. Това е съвсем безотговорно, защото въпросното изследване на дебелото черво само по себе си не може да установи какво е общото здравно състояние на дадения човек.
Някои ме наричат „стомашно-чревен хирург ендоскопист № 1 в
Америка”, но не мисля, че притежавам някакъв изключителен талант.
Просто се опитвам да лекувам пациентите си всеки ден, като отделям голямо внимание на общото състояние на телата им.
В наши дни в Америка е станала обичайна практика пациенти с рак на гърдата да бъдат изпращани и на колоноскопия. Всъщност, аз първи публикувах тази идея. Навремето бях оценен за това откритие, но,


101 откровено казано, смятам, че и друг доктор би осъзнал същото, ако е бил обучен да се отнася към тялото на пациента като към единен, цялостен организъм.
Когато срещам хора с рак, знам, че са болни, без да надниквам в телата им. Трудно е да се обясни с думи, но усещам при такава среща, че „чи" енергията ми сякаш се изсмуква от мен. Когато заговоря за това, повечето лекари се усмихват насмешливо. Това обаче не е само нещо въображаемо, а физическо усещане, назрявало по време на дългогодишния ми клиничен опит.
Веднъж преглеждах 38-годишна пациентка, която се оплакваше: „Имам рак тука”, като сочеше горната част на корема си. Аз също имах подобно чувство. Преди да дойде при мен обаче, тя бе посетила много лекари и се бе подложила на редица изследвания, но всички резултати от изследванията бяха нормални. Дори след като я изследвах внимателно с помощта на ендоскоп, също не можах никъде да открия следи от раково заболяване. Не смятах, че трябва да се безпокоя толкова за нея, защото беше сравнително млада, но поради това, че се оплакваше постоянно, че нещо при нея не е наред, вкарах контрастно вещество през дванадесетопръстника в жлъчния канал и направих рентгенов преглед
(жлъчният канал не може да се изследва ендоскопски, защото е прекалено тесен). Обикновено изследвания с използване на контрастно вещество в жлъчните пътища не се правят.
При това изследване открих рак колкото връх на кутре в жлъчния канал на въпросната пациентка.
Друг пациент дойде при мен за консултация, като твърдеше, че има рак на стомаха. Този човек винаги бе имал нормални резултати от ендоскопските изследвания. Но и в този случай, тъй като пациентът постоянно се оплакваше, а и аз имах някакво странно усещане, че нещо не е наред, реших да го изследвам отново след два месеца. Тогава открих малка язва на стомаха. След като взехме тъкан за биопсия, намерихме, че вече се е развил цирозен карцином, разпространил се под стомашната лига- вица. Освен че се развива много бързо, този вид карцином се открива и много трудно. Ако не го бях прегледал повторно, ракът щеше да го убие.
Времето, което един лекар прекарва лице в лице с пациента си, не е много дълго. През това време лекарят се съсредоточава върху това да открие SOS сигнала, който тялото изпраща. За нещастие не са много лекарите, които гледат на тялото на пациента като на едно цяло, защото здравните грижи са напълно специализирани.
Сигурен съм, че вие сте се сблъсквали с това и по-рано, но преди какъвто и да е медицински преглед, вие (пациентът) първо трябва да решите с кой лекар трябва да се консултирате. В кабинета лекарят ще ви попита: „И така какво ви води тук?” И ако пациентът отговори:” Боли ме стомахът”, тогава ще бъде изследван стомаха му. Ако не бъде открито


102 нищо в стомаха му, въпросният пациент ще бъде отпратен отпратен у дома с думите: „О` кей, при вас няма нищо тревожно” .Стандартно за добро здравно състояние. Ако пациентът не настоява за още изследвания, консултацията ще свърши на този етап. Лошият лекар може просто да не обърне внимание на молбата на пациента и да каже: „Вие си въобразявате всичко това. Няма нужда от никакви по-нататъшни изследвания”, и да отпрати пациента у дома.
Както подчертах и по-рано, смятам, че е необходимо лекарите да се вслушват внимателно в думите на пациентите си и да се отнасят сериозно към тях. Сегашната система на здравеопазване дълбоко ме натъжава, защото смятам, че хората трудно могат да станат истински лекари в нея.
Още по-тревожно е, че от новите лекари не се изисква да се обучават по обща медицина в продължение на една година преди да специализират.
Това означава, че не им се дава необходимата възможност да научат за частите на тялото и техните функции извън областта на специализацията им.
В моята нюйоркска клиника, с цел да намаля тревогата на пациентите си, обикновено пристъпвам към общ преглед на цялото тяло. Първо, преди да пристъпя към езофаго-гастро-дуоде-носкопия - ЕГД* или към колоноскопия, правя преглед на кожата на пациента, на кръвното му налягане, пулса, нивото на насищане с кислород, на щитовидните жлези и лимфните възли, търся анормални състояния в ставите и мускулите, а при жените преглеждам и гърдите.
Ако имам пациентка, я питам дали би искала да проверя маточната й шийка за евентуален цервикален рак. Ако е съгласна, извършвам прегледа с помощта на колоноскоп. Изследването на маточната шийка обикновено отнема по-малко от минута и пациентките ми са доволни, защото не се налага да ходят допълнително на гинеколог.
Макар че съм специалист по стомашно-чревни заболявания аз изследвам и простатата, и млечните жлези. Пациентите ми са доволни от тези прегледи, а аз - от своя страна - обогатявам опита си като лекар.
* Преглед на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника - бел. прев.


103


Сподели с приятели:
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   78




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница