101
откровено казано, смятам, че и друг доктор би осъзнал същото, ако е бил обучен да се отнася към тялото на пациента като към единен, цялостен организъм.
Когато срещам хора с рак, знам, че са болни, без да надниквам в телата им. Трудно е да се обясни с думи, но усещам при такава среща, че „чи" енергията ми сякаш се изсмуква от мен. Когато заговоря за това, повечето лекари се усмихват насмешливо. Това обаче не е само нещо въображаемо,
а физическо усещане, назрявало по време на дългогодишния ми клиничен опит.
Веднъж преглеждах 38-годишна пациентка, която се оплакваше: „Имам рак тука”, като сочеше горната част на корема си. Аз също имах подобно чувство. Преди да дойде при мен обаче, тя бе посетила много лекари и се бе подложила на редица изследвания, но всички резултати от изследванията бяха нормални. Дори след като я изследвах внимателно с помощта на ендоскоп, също не можах никъде да открия следи от раково заболяване. Не смятах, че трябва да се безпокоя толкова за нея, защото беше сравнително млада, но поради това, че
се оплакваше постоянно, че нещо при нея не е наред, вкарах контрастно вещество през дванадесетопръстника в жлъчния канал и направих рентгенов преглед
(жлъчният канал не може да се изследва ендоскопски, защото е прекалено тесен). Обикновено изследвания с използване на контрастно вещество в жлъчните пътища не се правят.
При това изследване открих рак колкото връх на кутре в жлъчния канал на въпросната пациентка.
Друг пациент дойде при мен за консултация, като твърдеше, че има рак на стомаха. Този човек винаги бе имал нормални резултати от ендоскопските изследвания. Но и в този случай, тъй като пациентът постоянно се оплакваше, а и аз имах някакво странно усещане, че
нещо не е наред, реших да го изследвам отново след два месеца. Тогава открих малка язва на стомаха. След като взехме тъкан за биопсия, намерихме, че вече се е развил цирозен карцином, разпространил се под стомашната лига- вица. Освен че се развива много бързо, този вид карцином се открива и много трудно. Ако не го бях прегледал повторно, ракът щеше да го убие.
Времето, което един лекар прекарва лице в лице с пациента си, не е много дълго. През това време лекарят се съсредоточава върху това да открие SOS сигнала, който тялото изпраща. За нещастие не са много лекарите, които гледат на тялото на
пациента като на едно цяло, защото здравните грижи са напълно специализирани.
Сигурен съм, че вие сте се сблъсквали с това и по-рано, но преди какъвто и да е медицински преглед, вие (пациентът) първо
трябва да решите с кой лекар трябва да се консултирате. В кабинета лекарят ще ви попита: „И така какво ви води тук?” И ако пациентът отговори:” Боли ме стомахът”, тогава ще бъде изследван стомаха му. Ако не бъде открито
102 нищо в стомаха му, въпросният пациент ще бъде отпратен отпратен у дома с думите: „О
` кей, при вас няма нищо тревожно” .Стандартно за добро здравно състояние. Ако пациентът не настоява за още изследвания, консултацията ще свърши на този етап. Лошият лекар може просто да не обърне внимание на молбата на пациента и да каже: „Вие си въобразявате всичко това. Няма нужда от никакви по-нататъшни изследвания”, и да отпрати пациента у дома.
Както подчертах и по-рано, смятам, че е необходимо лекарите да се вслушват внимателно в думите на пациентите си и да се отнасят сериозно към тях. Сегашната система на здравеопазване дълбоко ме натъжава, защото смятам, че хората трудно могат да станат истински лекари в нея.
Още по-тревожно е, че от новите лекари не се изисква да се обучават по обща медицина в продължение на една година преди да специализират.
Това
означава, че не им се дава необходимата възможност да научат за частите на тялото и техните функции извън областта на специализацията им.
В моята нюйоркска клиника, с цел да намаля тревогата на пациентите си, обикновено пристъпвам към общ преглед на цялото тяло. Първо, преди да пристъпя към езофаго-гастро-дуоде-носкопия - ЕГД* или към колоноскопия, правя преглед на кожата на пациента, на кръвното му налягане, пулса, нивото на насищане с кислород, на щитовидните жлези и лимфните възли, търся анормални състояния в ставите и мускулите, а при жените преглеждам и гърдите.
Ако
имам пациентка, я питам дали би искала да проверя маточната й шийка за евентуален цервикален рак. Ако е съгласна, извършвам прегледа с помощта на колоноскоп. Изследването на маточната шийка обикновено отнема по-малко от минута и пациентките ми са доволни, защото не се налага да ходят допълнително на гинеколог.
Макар че съм специалист по стомашно-чревни заболявания аз изследвам и простатата, и млечните жлези. Пациентите ми са доволни от тези прегледи, а аз - от своя страна - обогатявам опита си като лекар.
* Преглед на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника -
бел. прев.