МАЛКИТЕ КОЛИЧЕСТВА МИКРОЕЛЕМЕНТИ ДЕЙСТВАТ СЪВМЕСТНО С ВИТАМИНИТЕ, МИНЕРАЛИТЕ И ЕНЗИМИТЕ Микроелементите са изключително важни за поддържането на нашия живот. Количествата от тях, необходими за тялото, са малки, но важността им не може да се пренебрегва. Те поддържат равновесието и хармонията в нашите телесни функции. След като се усвоят през стените на червата, тези минерали се пренасят по кръвоносната система до клетките и преминават през мембраните им. Най-важното, което трябва да се помни, е, че приемът на тези минерали трябва да бъде много точно балансиран. Ако приемаме дори един или два от тези микроелементи в големи количества, ще се достигне до загуба на други минерали и лошо усвояване. Така че е най- добре да приемаме тези микроелементи чрез храната си, а не от различни добавки. Морската сол и водораслите са добри източници в това отношение. • Бор: има важно значение за усвояването на калция и поддържането на зъбите и костите. • Мед: съдейства за изграждането на костите, произвеждането на хемоглобин и червени кръвни телца; на еластин и колаген, понижава холестерола и повишава „добрия” холестерол - HDL. (Извънредно повишено съдържание на мед е откривано при пациенти със злокачествени тумори, особено в храносмилателния тракт, белите дробове и гърдите, така че този елемент може би има връзка с развитието на ракови заболявания.) • Цинк: играе роля при произвеждането на инсулин; метаболизира въглехидратите, създава протеин и усвоява различни витамини, особено от групата В, от храносмилателния тракт; поддържа функцията на простатата и укрепва репродуктивното здраве на мъжа. • Желязо: основен градивен елемент на хемоглобина; играе роля при функционирането на ензимите, на витамините от група В и за устойчивостта срещу заболявания. • Селен: предпазва от появата на нови свободни радикали в съчетание с витамин Е. Това е чудодеен минерал, които се намира в земния хумус (например почвата в Чейен, щата Уайоминг, съдържа много по-високи нива на селен в сравнение с тази в Мънси, щата Индиана, затова и смъртността от ракови заболявания в Чейен е с 25% по-ниска от Мънси). Изследванията сочат, че недостигът на селен води до увеличена честота на рак на простатата, панкреаса, млечната жлеза, яйчниците, кожата, белите дробове, дебелото и правото черво и пикочния мехур, както и до по-голяма вероятност от заболяване от левкемия. • Хром: улеснява метаболизма на въглехидратите и протеините; улеснява обмена на глюкозата, като поддържа нивото на кръвната захар без използване на извънредни количества инсулин, като по този начин предпазва от хипогликемия и диабет.
