Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки по сметки на юридически лица

Историята на Банка ДСК датира от 1951 год., когато е създадена като Държавна Спестовна Каса и единствената влогонабирателна и кредитна институция за населението. През януари 1999 год. е преобразувана в еднолично акционерно дружество (ЕАД) с държавно имущество. Оттогава носи и името Банка ДСК. От януари 2005 год. банката излиза на водеща позиция сред всички банки в България по размера на своите активи – 13,5% от активите на цялата ни банкова система. ДСК разполага и с най – голямата клонова мрежа, която покрива цялата страна. Централното управление на банката се намира в гр. София. В него се извършва цялостното управление на поделенията. Счетоводното отчитане се извършва на централно ниво.

Банка ДСК работи успешно както с малки и средни предприятия, граждани и домакинства, така и с местни и чуждестранни корпоративни клиенти, което потвърждава стабилността й на банковия пазар.

Подробната история на банката ще бъде разгледана в други точки на настоящата дипломна работа.

По отношение на депозитите банката предлага различни възможности за своите клиенти. От последните една две години банката предлага различни депозитни продукти – структурирани депозити. Този продукт гарантира на банковия клиент главницата и минимална доходност от развитието на международните пазари. Банката предлага различни пакети депозитни предложения, съобразени с индивидуалните потребности на отделните категории банкови клиенти. Също така предлага и голям избор от пакети и услуги чрез които клиентите могат да подпомагат своя бизнес, както и различни бонуси и преференциални лихвени условия за клиенти на банката.

1. 
   Документи и документооборот
   

Счетоводството или по.точно изразено счетоводната отчетност представлява основата за “производството” и анализа на отчетната информация във всяка една банкова институция, което от своя страна определя и високата ангажираност на голяма част от работещия персонал в определена банкова институция. От друга страна необходимостта от отчетна информация в банките определя и нарасналия интерес към проблемите, породени от счетоводната отчетност в търговските банки.

• 
  Актуалност – както е известно ежедневно в банките се съставя оборотна ведомост, което от своя страна представлява ежедневна завършеност на счетоводната отчетност. Посредством нея се установяват остатъците по синтетичните и аналитичните сметки в края на всеки работен ден. Този вид организация на счетоводната отчетност в банките е продиктувана от две основни изисквания, а именно: характера на банковата дейност и изискването за своевременна информационна характеристика на взаимоотношенията на банката с банковите клиенти.
  
• 
  Интензивни информационни потоци между отделните отчетно-обособени банкови звена – изразява се в ежедневно извършваните разчетни взаимоотношения по уреждане на различни разплащателни операции между банкови клиенти. Делът на този вид операции спрямо всички извършени банкови операции като обем е най-голям. Този банков принцип е продиктуван от посредническата функция изпълнявана от банковите институции.
  
• 
  Характеризиране на факти и явления надхвърлящи пространствените граници на банките – известно е, че по-голямата част от счетоводната отчетност в банките характеризира счетоводни обекти, присъстващи едновременно както в съответната банка, така също и банковите клиенти. Като такива счетоводни обекти могат да се посочат операциите по безкасови разплащания, операциите по внасянето на парични суми по различни сметки на банкови клиенти, както и операциите по предоставяне на банкови заеми от страна на банката на банкови клиенти. По отношение на информацията свързана с тези операции, същата възниква първо в банковата институция и след това получава своята счетоводна интерпретация при съответните банкови клиенти.
  
• 
  Голям обем на валутните отчетни обекти – търговските банки извършват операции както в национална валута, така също и банкови операции в различни чуждестранни валути. По отношение на информацията и счетоводната интерпретация на операциите извършвани в чуждестранната валута и от друга страна левовата равностойност на валутата, определена по централен курс на БНБ за деня. От тези банкови операции банката печели/губи съответно от разликата между централния курс на БНБ за деня и съответните курсове за деня определени от съответната банка.
  
• 
  Голям обем на водените аналитични сметки – за постигането на пълна и точна информационна характеристика на осъществяваните взаимоотношения между банките и техните клиенти, от страна на банките се откриват и водят множество аналитични сметки. По отношение на банковите клиенти не съществува нормативно ограничение за броя на откриваните аналитични сметки на един банков клиент.
  
• 
  Висока степен на стандартизация в банковото счетоводство – както е известно банковата счетоводна отчетност е силно стандартизирана и унифицирана, наложено поради необходимостта от комуникиране между отделните системи на счетоводно отчитане в отделните банкови звена. Благодарение на стандартизацията и унификацията на банковата счетоводна отчетност се постига нормалното и успешно осъществяване на основните банкови функции. В рамките на една банкова институция ежедневно се извършват голям брой различни операции, които от своя страна трябва да бъдат и счетоводно интерпретирани. Съответната интерпретация на отделните банкови операции се осъществява на основата на съответните първични счетоводни документи. Поради факта, че банките извършват еднотипни операции на голям обем клиенти, отделните банкови операции се извършват на основание на попълнени от страна на клиентите документи с еднотипна форма, които обикновено се съставят в два и повече екземпляра.
  

• 
  Документи свързани с постъпването на паричен ресурс в банките;
  
• 
  Документи свързани с излизането на паричен ресурс от банките.
  

2. 
   Характеристика на синтетичното и аналитичното отчитане
   

Настоящем за основа на синтетичното счетоводно отчитане в банковите институции служи Националния банков сметкоплан. От своя страна Националния банков сметкоплан се явява като основен счетоводен стандарт за банковите институции. В банковият сметкоплан от 1993 година синтетичните счетоводни сметки бяха подредени по раздели, групи и подгрупи. От 2002 година до 2004 година в българското счетоводно пространство се използваше Примерен сметкоплан, приет от Националния съвет по счетоводство, който имаше препоръчителен характер. От 01 януари 2005 година същият сметкоплан не присъства в българското счетоводно законодателство. Дори към момента голяма част от банките в страната се придържат към сметкоплана от 1993 година и въз основа на който изготвят индивидуалния си сметкоплан.

Моето лично мнение е, че споделям мнението на много автори, че е крайно време да се изготви и утвърди един банков сметкоплан, който от своя страна да се прилага от всички банки намиращи се и осъществяващи банкова дейност на територията на страната. Прилагането на един такъв отраслов стандарт от всички банки би довело да по-висока експедитивност при изготвянето и особено при проверката на съответните отчети изготвяни от страна на банката.

Най-съществените характеристики на използвания банков сметкоплан от 1993 година могат да бъдат представени в следните насоки:

- съществува съответствие между разделите и групите предвидени в Националния сметкоплан на банките и Националния сметкоплан;

посредством тризначното шифриране на сметките в Националния сметкоплан на банките се определят и подгрупите сметки;

- в този сметкоплан са предвидени голям брой сметки свързани с отчитането на различни валутни отчетни обекти. При отчитането на такива обекти стойностния размер се представя веднъж в чуждестранната валута в която се отчита и втори път в национална валута изчислена по съответния централен валутен курс определен от БНБ за деня.

- в банковия сметкоплан са предвидени по-голям брой сметки за задбалансово отчитане, поради разнообразието и обема на обектите подлежащи на задбалансово отчитане.

- за разлика от Националния сметкоплан в Националния банков сметкоплан синтетичните сметки са обозначени с четиризначен шифър, а не с тризначен шифър. Това дава по-големи възможности за характеризиране на по-голям обем и разнообразни обекти на счетоводно отчитане в банките.

Една от характерните особености при счетоводното отчитане в банките е, че синтетичното и аналитичното счетоводно отчитане се извършват едновременно и взаимосвързано.

Сметките отчитащи привлечените средства в банките по отношение на банковите клиенти могат да се обособят в следните направления:

1. 
   Банки;
   
2. 
   Търговски предприятия;
   
3. 
   Граждани и домакинства;
   
4. 
   Други финансови институции;
   
5. 
   Бюджетна сфера;
   
6. 
   Други банкови клиенти.
   

Аналитичната счетоводна отчетност осъществявана в банките е източник на отчетно-информационен продукт, характеризиращ отделните отчетни обекти на най-ниско ниво, както и тяхната конкретизация и детайлизация. Детайлизацията и конкретизацията от своя страна се извършват на нива продиктувани от управлението и информационните потребности на отчетния процес.

Както бе посочено всеки банков клиент може да открива на свое име неограничен брой банкови сметки. Това е в съответствие с Наредба №3 за паричните преводи и платежните системи.⁹ Това от своя страна е предпоставка за откриване и водене на голям брой аналитични сметки за всеки отделен титуляр в банките. По отношение на бюджетните предприятия, които ограничения са поставени от бюджетното законодателство и финансиращите бюджети.

Въпроса за аналитичното счетоводно отчитане в банките винаги е бил цел на разглеждане от страна на БНБ и управленския състав на търговските банки в страната, т.к. това е въпрос с изключителна важност за банковото счетоводство. Поради това важна роля в организацията на счетоводния процес в банките имат и разработените от Комисията по унификация и банкови стандарти (КУБС) и приети от Управителния съвет на БНБ Наръчник по банково счетоводство (1993 година), Наръчник по аналитична отчетност в банките (1994 година), Наръчник по банкови операции (1996 година)¹⁰. Благодарение на тези счетоводни стандарти се постига една стройна организация на счетоводната отчетност в банките.

Според предложения модел в Наръчника по аналитична отчетност на банките, аналитичното счетоводно отчитане в банките трябва да отговаря на следните изисквания:

• 
  Контрол върху верността на извършените счетоводни записвания, както и извършване на анализ на ликвидността на банките в реално време;
  
• 
  Осигуряване на възможност за обратна връзка до компетентните оперативни служби на банката;
  
• 
  Осигуряване на аналитична информация за финансовото състояние на банката;
  
• 
  Осигуряване на информация в реално време за вземанията и задълженията на банката;
  
• 
  Осигуряване на периодични отчети в реално време пред надзорния орган.
  

1. 
   по отделни банкови клиенти;
   
2. 
   по отделни видове валута;
   
3. 
   по срочност на вложенията.
   

3. 
   Счетоводно отчитане на привлечения капитал по разплащателни сметки на юридически лица
   

Счетоводните записвания в банките по отношение на разплащателните сметки на юридически лица са свързани с операциите по внасянето на парични средства в брой по тези сметки, тегленията на парични средства в брой от същите сметки, различните операции по безналичните разплащания по тях, както и начисляването на лихви по тях. За разлика от разплащателните сметки в национална валута, при разплащателните сметки в чуждестранна валута се съставят и счетоводни статии свързани с преоценката на различните валутни позиции, продиктувана от промените настъпващи в централния валутен курс за съответната чуждестранна валута.

Внасянето на парични средства по разплащателни сметки на юридически лица, клиенти на търговските банки, може да се извърши по два начина: в брой или по безкасов начин. Характерното тук е, че вноските могат да се извършват както от титулярите на разплащателните сметки, така също и от други лица.

При внасяне на парични средства в национална валута в брой по разплащателна сметка на банков клиент, юридическо лице, се попълва документ Вносна бележка, при което се съставя следната счетоводна статия:

Аналитична сметка “Титуляр”

Аналитична сметка “Титуляр”

1. Когато сметките на двамата кореспонденти се водят в едно и също банково звено счетоводното записване има следния вид:

Аналитична сметка на “Платеца”

Аналитична сметка “Получател на сумата”

2. Когато сметката “на платеца” се намира в друг клон или офис на същата търговска банка, счетоводното записване има следния вид:

Дебит с/ка от група 43 Разчети по преводи и вътрешни разчети

Кредит с/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

Аналитична сметка “Получател на сумата”

3. В случаите когато сметката “на платеца” се намира в звено на друга банка записването има следния вид:

Дебит с/ка от група 43 Разчети по преводи и вътрешни разчети

Кредит с/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове

Аналитична сметка “Получател на сумата”

При безкасовите постъпления по валутни разплащателни сметки на юридически лица клиенти на търговски банки са възможни следните счетоводни записвания:

• 
  Когато валутните сметки на платеца и получателя на сумата се водят в една и съща банка, записването има следния вид:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

Аналитична сметка “Получател на сумата”

• 
  В случаите когато банковата сметка на страната платец се води в друг клон или офис на същата банка, счетоводното записване придобива следния вид:
  

Аналитична сметка “Получател на сумата”

• 
  Когато сметката “на платеца” се води в звено на друга банка счетоводното записване е следното:
  

Аналитична сметка “Получател на сумата”

В случая, когато по валутната разплащателна сметка на банковия клиент постъпват средства от чуждестранен кореспондент в чуждестранна валута, счетоводното записване има следния вид:

Дебит с/ка 4811 Разчети с чуждестранни кореспонденти

Кредит с/ка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута

Аналитична сметка “Получател на сумата”

Сметка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута се кредитира също така, когато се отчита промяна в централния валутен курс за съответната валута и по-точно при повишаване на този валутен курс – преоценява се наличната валута по банковите сметки. В този случай банката отчита разход от валутните преоценки, а съответното счетоводно записване за отразяване на тази промяна е следното:

Дебит с/ка 6242 Отрицателни разлики от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута

Кредит с/ка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута

Аналитична сметка “Титуляри”

Тегленето на парични средства от разплащателни сметки на юридически лица също може да се осъществи по два начина: в брой и по безкасов начин. Тук тези банкови операции се осъществяват само и единствено по нареждане на титулярите на сметките или по нареждане на лицата упълномощени да се разпореждат с банковите разплащателни сметки.

Когато се изтегля паричен ресурс от левова или валутна разплащателна сметка се попълва документ Нареждане разписка. При извършването на тази банкова операция в национална валута за клиент юридическо лице, счетоводното записване има следния вид:

Аналитична сметка “Титуляр”

Когато същата банкова операция се извършва в чуждестранна валута счетоводното записване в банката е следното:

Аналитична сметка “Титуляр”

Банковите операции по безкасови плащания в национална и чуждестранна валута се извършват по нареждане на титуляра на банковата сметка или от упълномощените лица да се разпореждат със сметката, след попълване на документ Преводно нареждане за кредитен превод.

При безкасовите плащания от левови разплащателни сметки на юридически лица банкови клиенти са възможни следните счетоводни записвания:

• 
  Когато сметките на двамата контрагенти се намират в едно и също банково звено се съставя следната счетоводна статия:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

Аналитична сметка “Получател на сумата”

• 
  Когато сметката на контрагента “Получателя на сумата” се води в друг клон или офис на същата банка, се съставя следното счетоводно записване:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

• 
  В случаите когато сметката на контрагента “Получател на сумата” се води в звено на друга търговска банка, счетоводното записване е следното:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

• 
  Безкасови плащания от левови разплащателни сметки могат да се извършват и по сметки от следните групи счетоводни сметки:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

При безкасовите разплащателни операции в чуждестранна валута могат да се съставят следните счетоводни статии:

• 
  Когато валутната разплащателна сметка на “Платеца” и валутната банкова сметка на “Получателя” се водят в едно звено на дадена банка се съставя следната счетоводна статия:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

Аналитична сметка “Получател на сумата”

• 
  В случаите когато сметката на “Получателя на сумата” се води в друг клон или офис на същата търговска банка се съставя следното счетоводно записване:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

• 
  Когато банковата сметка на страната получател на сумата се води в друга търговска банка, счетоводното записване има следния вид:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

• 
  Когато страната получател на сумата е чуждестранен кореспондент, се съставя следното счетоводно записване:
  

Аналитична сметка на “Платеца”

Освен посочените счетоводни записвания могат да се съставят и други такива в зависимост от конкретната банкова операция и вида на плащането.

Сметка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута ще се дебитира и при намаление на централния валутен курс, а счетоводната статия ще бъде следната:

Дебит с/ка 1814 Разплащателни сметки на търговски предприятия във валута

Аналитична сметка “Титуляр”

От 01 юни 1997 година банките ежедневно изчисляват и осчетоводяват дължимите лихви към титулярите на откритите при тях сметки. За целта се съставят счетоводните статии:¹¹

• 
  За начислените лихви по левови клиентски сметки се съставя следната счетоводна статия:
  

• 
  За начислените лихви по валутни клиентски сметки в банките се съставя следната счетоводна статия:
  

Капитализацията на начислените лихви по разплащателни сметки на юридически лица, клиенти на банката, може да се извършва ежемесечно или в края на отчетния период.

• 
  За капитализацията на начислените лихви по левови разплащателни сметки на юридически лица, клиенти на търговската банка, статията има следния вид:
  

Аналитична сметка “Титуляр”

• 
  При капитализирането на начислената лихва по валутни разплащателни сметки на юридически лица в търговските банки се съставя счетоводната статия:
  

Аналитична сметка “Титуляр”

4. 
   Счетоводно отчитане на привлечения капитал по депозитни сметки на юридически лица
   

Депозитните операции са банкови операции, свързани със съхраняването на ценности за предварително определен период от време или за връщане при настъпване на някакви условия. Банковите депозити биват обикновени и парични.¹²

Като обикновени депозити в банките могат да се определят всички депозирани ценности от банкови клиенти с цел съхранение или съхранение и управление. Тук се отнасят:

- предмети на изкуството;

- скъпоценни камъни;

- ценности от благородни метали;

- ценни книжа (акции и облигации);

- втори ключове от каси на различни търговски предприятия и фирми и др.

посредством тази банкова услуга, банката не променя имущественото си състояние, а само увеличава размера на своите приходи под формата на събирана такса.

Паричните депозитни операции представляват форма за привличане на чужди капитали в банките, поради което от страна на банката им се обръща по-голямо внимание. Тези пасивни банкови операции са свързани с капиталовото снабдяване на банката, което е предпоставка от своя страна банката да извършва по-голям обем активни банкови операции.

Приеманите от банките парични депозити биват два вида:

• 
  Платими след определен срок от време – юридически лица банкови клиенти внасят паричен ресурс в банката за определен период от време, с цел извличане на доходност под формата на лихва. Характерното при тази форма е, че колкото е по-дълъг срока на депозита, толкова е по-голяма и доходността под формата на лихва за депозанта.
  
• 
  Платими след настъпване на предварително определени условия (събития) – депозити свързани с осигуряването на гаранции за настъпването или не настъпването на дадено събитие, включване в определен ред и други подобни. Посредством тях не могат да се привличат големи количества парични ресурси в банковите институции.
  

• 
  За приетите материални ценности под формата на обикновени депозити:
  

• 
  За приетите ценни книжа под формата на обикновени депозити:
  

По отношение начисляването на таксите във връзка със съхранението на обикновените депозити в търговските банки може да се състави една от следните счетоводни статии:

За инкасиране на така начислените такси се съставят следните счетоводни статии:

- При внасяне на таксата в брой:

Дебит с/ка 5011 Оборотна каса в левове

Кредит с/ка 4981 Разни дебитори в левове

- При безкасовия метод се съставя счетоводната статия:

Аналитична сметка “Титуляр”

Паричните депозити откривани от банките за юридически лица могат да бъдат както в национална валута (лева), така и в чуждестранна валута.

Паричният ресурс по тези сметки може да бъде внесен по касов и безкасов начин.

При внасянето на парични средства в брой по депозитни сметки на юридически лица, в лева или чуждестранна валута, се попълва формуляр Вносна бележка, като се съставят следните счетоводни записвания:

• 
  За вноските в лева:
  

Аналитична сметка “Титуляр”

• 
  За вноските във валута:
  

Аналитична сметка “Титуляр”

При безкасовите постъпления по левови депозитни сметки на юридически лица се съставят следните счетоводни статии:

• 
  Когато разплащателната и депозитната сметка се водят в една банка:
  

Аналитична сметка “Титуляр”

Аналитична сметка “Титуляр”

• 
  Когато сметките се водят в различни банки:
  

Аналитична сметка “Титуляр”

По отношение на безкасовите постъпления по валутните депозитни сметки, счетоводните статии са следните:

• 
  Когато валутните сметки се водят в една банка:
  

Аналитична сметка “Титуляр”

1. 
   
   Каталог: files -> files
   files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
   files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
   files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
   files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
   files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
   files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
   files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
   files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
   
   
   
   Изтегляне 0.55 Mb.
   
   Сподели с приятели: