Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки по сметки на юридически лица
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДИПЛОМНА РАБОТА ТЕМА: “Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки по сметки на юридически лица”
- ТЪРГОВКИТЕ БАНКИ ПО СМЕТКИ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА УВОД Глава първа: Икономическа характеристика на привлечения капитал
- Глава втора: Счетоводна характеристика на привлечения капитал в търговските банки по сметки на юридически лица
- Глава трета: Съвременни аспекти на отчетния процес в ТБ “ДСК”
- Съдържание УВОД ГЛАВА ПЪРВА: Икономическа характеристика на привлечения капитал
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЛИТЕРАТУРА ПРИЛОЖЕНИЯ УВОД
- ГЛАВА ПЪРВА Икономическа характеристика на привлечения банков капитал
- 1.2 Характеристика на взаимоотношенията на банките с други юридически лица
- Искане за откриване на сметка
- 1.3 Видове сметки, откривани в банките за юридически лица
- Разплащателни сметки
- Сметки на разпоредители с бюджетни средства
- Ликвидационни сметки
- 1.4 Политика на банка “ДСК” по отношение на сметките за юридически лица
|
СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ “Д. А. ЦЕНОВ” СВИЩОВ Център за магистърско и дистанционно обучение Катедра: “Счетоводна отчетност” Магистърска програма “СЧЕТОВОДСТВО И ОДИТ В БАНКИТЕ" ДИПЛОМНА РАБОТА ТЕМА: “Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки по сметки на юридически лица” ДИПЛОМАНТ: НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: Асен Георгиев Тодоров Проф. д-р ик. н. фак. № М072052 В. Меразчиев СВИЩОВ 2010 СЧЕТОВОДНИ АСПЕКТИ НА ПРИВЛЕЧЕНИЯ КАПИТАЛ В ТЪРГОВКИТЕ БАНКИ ПО СМЕТКИ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА УВОД Глава първа: Икономическа характеристика на привлечения капитал
Глава втора: Счетоводна характеристика на привлечения капитал в търговските банки по сметки на юридически лица 2.1 Документи и документооборот 2.2 Характеристика на синтетичното и аналитичното отчитане 2.3 Счетоводно отчитане на привлечения капитал по разплащателни сметки на юридически лица 2.4 Счетоводно отчитане на привлечения капитал по депозитни сметки на юридически лица 2.5 Счетоводно отчитане на привлечения капитал по други сметки на юридически лица Глава трета: Съвременни аспекти на отчетния процес в ТБ “ДСК” 3.1 Общи параметри на счетоводната политика в ТБ “ДСК” 3.2 Счетоводна политика на ТБ “ДСК” по отношение на привлечения капитал по сметки на юридически лица 3.3 Възможности за усъвършенстване на отчетния процес за привлечения капитал по сметки на юридически лица в ТБ “ДСК” 3.4 Счетоводен анализ на привлечения капитал по сметки на юридически лица в ТБ “ДСК”
ГЛАВА ВТОРА: Счетоводна характеристика на привлечения капитал в търговските банки по сметки на юридически лица 2.1 Документи и документооборот 2.2 Характеристика на синтетичното и аналитичното отчитане 2.3 Счетоводно отчитане на привлечения капитал по разплащателни сметки на юридически лица 2.4 Счетоводно отчитане на привлечения капитал по депозитни сметки на юридически лица 2.5 Счетоводно отчитане на привлечения капитал по други сметки на юридически лица ГЛАВА ТРЕТА: Съвременни аспекти на отчетния процес в ТБ “ДСК” 3.1 Общи параметри на счетоводната политика в ТБ “ДСК” 3.2 Счетоводна политика на ТБ “ДСК” по отношение на привлечения капитал по сметки на юридически лица 3.3 Възможности за усъвършенстване на отчетния процес за привлечения капитал по сметки на юридически лица в ТБ “ДСК” 3.4 Счетоводен анализ на привлечения капитал по сметки на юридически лица в ТБ “ДСК”
Банковите системи функциониращи в условията на пазарна икономика са изградени на две нива:
С навлизането ни в етапа на преминаване от планова към пазарна икономика, от 1989 година, у нас бяха открити много търговски банки като голяма част от тях след известно време фалираха, за щастие сега функциониращите търговски банки в страната са с добро, а някои от тях и с много-добро финансово състояние. В изложението на настоящата дипломна работа съм разгледал същността и характерните особености на предлаганата гама банкови продукти и услуги, свързани с привличането на средства по банкови сметки на юридически лица в ТБ “ОББ”. Направен е опит за обхващане на целия счетоводен процес свързан с привличането и оперирането със средствата по банкови сметки на юридически лица водени в банката. В първа глава на дипломната работа са разгледани същността, теоретичната обосновка, ролята и значението на привлечения банков капитал. Във втора глава са разгледани проблемите свързани с документооборота и счетоводната отчетност по отношение на привлечения капитал по сметките на юридически лица в банката. В трета глава е обърнато внимание на въпросите свързани със счетоводната политика на ТБ “ДСК” и е направен счетоводен анализ на привлечения капитал по сметки на юридически лица на база финансовия отчет за 2007 година на банката.
С разрушаването на натуралното стопанство и полагането на основите на стоковото стопанство се зараждат и банките. Понятието “Банка” (от итал. “banka” – маса) е свързани с първите примитивни форми на банки, при които сарафите са търгували по открито небе, по улиците и пазарите, използвайки големи маси. На тези маси сарафите и клиентите са си разменяли ценности. Размяната на ценности е първата функция на предвестниците на банките. За разлика от тогавашната функция на банките, съвременната функция на търговските банки се определя като посредническа. Това обстоятелство дава основание да се смята, че още с възникването си банките започват да изпълняват посредническа функция1. Понятието посредничество може да се разглежда и в широкия смисъл, а именно: “намесвам се, интервенирам, вземам участие”. В обхвата на посредническите операции осъществявани от съвременните търговски банки се открояват групови банкови операции2.
Практическата реализация на посредническата банкова функция се осъществява чрез следните основни банкови операции:
Пасивните банкови операции са операциите свързани с акумулирането на собствен и чужд капитал в банките. Активните банкови операции са всички операции извършвани от страна на банката по отношение използването на банковия капитал. От друга страна акумулирането на банковия капитал става по два начина:
Внесеният от собствениците на банката капитал е капитала записан и внесен под формата на дялови вноски при учредяването на банката. По отношение на тази част от банковия капитал при учредяване на банка има някои специфични изисквания по отношение на неговия минимален размер, произхода на средствата от страна на акционерите, доказателства, че средствата не са заемни и др. акумулираният собствен капитал в банките не е в състояние да осигури нормалното осъществяване на банковата дейност. Банките набавят необходимия им капитал за извършване на разнообразни активни операции и чрез системата за привличане на чужди капитали4. Нормално процентното отношение на собствения капитал в размера на целия капитал на една банкова институция е 20%, а на привлечения капитал 80%. Разбира се това съотношение между собствен и привлечен капитал към целият разполагаем капитал не е точно фиксирано. Тенденцията при проспериращите банкови институции е това съотношение да се променя, т.е. процентното отношение на привлечения капитал да нараства, а на собствения капитал да намалява. Това определя насочването на банковия интерес към акумулиране на повече привлечени ресурси. По отношение акумулирането на чужди парични ресурси в теорията и практиката са познати изброените по-долу методи:
Колкото по-разгъната е мрежата на дадена банкова институция, толкова и възможността й за акумулиране на привлечени средства се увеличава по отношение на привлечените средства от откриване на сметки на банкови клиенти. Привлечените и акумулирани средства в банките могат да се групират по различни признаци, а именно: Според източника на средствата, те биват:
Според вида на използваната валута:
Според срока на задържане на средствата от страна на банката:
В зависимост от характера:
От структурата на привлечения банков капитал до голяма степен се определя и характера на активните операции, които банката ще осъществява, защото структурата показва вида на капитала – краткосрочен или дългосрочен. Размерът на привлечения капитал е отразен в пасива на баланса, а конкретните начини на приложение в актива5. Счетоводно погледнато в пасива на баланса се посочва източника на средствата, а в актива се посочва целево изразходваните средства. Търговските банки (ТБ) са правно регламентирани в Закона за банките, обнародван в “Държавен вестник” бр.52 от 1997г. Този закон е счита за устройствен, защото урежда ТБ, тяхното учредяване, прекратяване и ликвидация, управление, както и отношенията между ТБ и Централната банка. Според легалната дефиниция в чл.1, ал.1 от Закона за банките ТБ е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените средства за предоставяне на кредите на свой риск и за своя сметка. Търговските банки функционират в сложна и динамична среда. Пред тях постоянно възникват проблеми от различен характер, разрешаването на които изисква наличието на огромна информация. Последната засяга някои страни от изминалата им дейност, характеризира тяхното текущо състояние или се отнася до бъдещи тенденции и закономерности в развитието на икономическите процеси. Привлечения капитал е този, който временно се намира на разположение и размерът му представлява тази част от имуществото, придобито с чужди средства. Той участва в оборота на активите на предприятието под формата на задължения за придобито имущество или представлява задължение към банките и други финансови институции за временно предоставени средства. Банките могат да привличат капитали както от юридически, така и от физически лица. Материално-вещественото въплъщение на тези капитали е в парична форма. Основна форма за привличане на капитали в банките е чрез откриване на сметки за банковите клиенти. Освен това, търговските банки могат да използват облигационните заеми, краткосрочните и дългосрочни заеми от други банки, държавата и небанкови предприятия. Счетоводната характеристика на привлечените в банките чужди парични капитали се осъществява чрез сметки, включени в раздел първи на Примерния банков сметкоплан. Характерно за банковия сметкоплан в тази му част е, че тук присъстват голям брой синтетични сметки, чрез които се отчитат различните форми на привлечен капитал. Счетоводното отчитане на привлечения капитал в банките трябва да осигури информация и за задълженията на банките към всеки един вложител (кредитор на банката). Това практически се осъществява чрез системата за аналитично отчитане. Броят на аналитичните сметки за отчитане на привлечения капитал в банките е много голям, което се обуславя преди всичко от неограничените възможности за откриване на сметки от банковите клиенти в отделната банкова институция и общо в цялата система. Капиталовите операции на банките биват два вида: операции със собствен капитал и операции с привлечен капитал. Капиталът - и като понятие, и като категория - е обект на различна интерпретация. Много видни икономисти в миналото, и сега дори, разсъждават върху него, изказват своите мисли, дават различни определения. Но едно е сигурно - не всички блага съставляват капитал, а само онези, които обслужват производството. В този смисъл Карл Маркс посочва, че вещите стават капитал, когато с тях се създава или присвоява принадена стойност. Или другояче казано- вещите стават капитал само доколкото са носители на определени производствени отношения. Или капиталът е обществено отношение, приело вещна форма. В качеството му на обект на отчитане в счетоводството на предприятието той се определя в Националните счетоводни стандарти като “паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи”. Съобразно критерия собственост на активите капиталът се подразделя на собствен и привлечен. И по точно той е съставен от собствен капитал, дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви и финансирания. Акумулираният собствен капитал в банките не е в състояние да осигури нормално осъществяване на банковата дейност. Банките набавят необходимия им капитал за извършване на разнообразните активни банкови операции основно и чрез системата за привличане на чужди капитали. Привличането на големи количества чужди капитали в парично изражение практически се осъществява чрез различни организационни форми. Характерът на банковата дейност изисква при нейното осъществяване да се използват всички форми за привличане на чужди капитали. Привлечения капитал бива - заеми, кредити, задължения към доставчици и кредитори, задължения по разпределение на общ продукт, други задължения и приходи. Заемите, отпускани от банките биват краткосрочни, дългосрочни, облигационни и др., те са възвращаеми и се олихвяват от банката. Задълженията към доставчици и кредитори се образуват в резултат разплащанията между отделните отчетни единици, възникват когато между датата на доставката и нейното изплащане съществува промеждутък от време.
В звената на банковата система функционираща на територията на Р България могат да се откриват сметки на юридически лица както в национална валута, така и в чуждестранна валута. Сметките откривани на юридически лица в търговските банки са: разплащателни, текущи (набирателни) и специални сметки. Всеки един клиент независимо от това дали е физически или юридическо лице може да си открие банкова сметка в национална и чуждестранна валута. Не съществуват ограничения по отношение броя на тези сметки за даден клиент от всеки вид валута. Всяко лице независимо дали е физически или юридическо има правото на собствен избор на банково звено за откриване на своя разплащателна или друг вид банкова сметка. Откриването на различни сметки в банките се извършва по инициатива на техните титуляри. Процедурата е нормативно уредена в Наредба №3 за паричните преводи и платежните системи6 За откриване на сметката банката сключва договор с лицето, искащо да се открие сметката, който може да предвиди конкретни условия за водене на сметката и плащане от нея в допълнение към изискванията по тази наредба. Титуляр на сметката може да бъде и повече от едно лице. При откриване на сметка банката я означава с номер, установен в съответствие с наредба на БНБ. Лице, което желае да открие банкова сметка на свое име и/или в полза на трето лице, подава в избраната от него банка Искане за откриване на сметка, към което прилага: 1. Спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на лицето, откриващо сметката; 2. Копие от акта, с който са оправомощени лицата, които да се разпореждат с парите по сметката; 3. Удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката; както и удостоверение за актуално състояние, в случай че са изминали повече от 6 месеца от датата на регистрация на съответното лице; 4. Извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката; 5. Удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ на съответното юридическо лице откриващо сметката; Всяка банка има право да постави изискване за минималния остатък по сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметка от дадения вид. Банките могат да искат при откриване на сметката и други документи. Банката преценява и взема решение по искането за откриване на сметката. Сметката се открива след сключване на писмен договор с клиента. Тя не е длъжна да мотивира отказа за сключване на договор. Отчетът по банкова сметка (по-нататък "отчет по сметка") е документ върху материален носител (приложение № 3) или електронен носител, издаден на титуляра на сметка или негов упълномощен представител от банката, където сметката е открита. Отчетът по сметка отразява всички транзакции по сметката на клиента през определен период от време и посочва началния и крайния баланс по сметката за дадения период. Банката изготвя отчета по сметка в съответствие с изискванията на тази наредба с оглед отразяване и контролиране на съхраняваните в банката средства. Отчетът по сметка може да се изготвя в електронна форма, ако това е договорено с титуляря на сметката. Отчетът по сметка се съставя на български език. По договореност с титуляря на сметката банката може да изготвя отчета по сметка на друг език. Банката е длъжна да издава отчет по сметка, покриващ определен период от време, по искане от титуляря на сметката или на негов упълномощен представител по ред, установен чрез писмено споразумение. Банките могат да подготвят и издават и други документи относно движения по сметката на клиента, нейния баланс, извършените операции или друга информация по искане на титуляря на сметката или на негов упълномощен представител по ред, установен с писмено споразумение. Привлеченият капитал по разплащателни сметки на юридически лица е предпочитан ресурс за всички банки, т.к. тези средства се олихвяват със сравнително ниски лихвени проценти. Тези лихвени проценти са различни за отделните банки, както и за отделните видове банкови сметки, откривани и водени на юридически лица в банките. Въпреки, че привлечените средства по разплащателни сметки на банкови клиенти са предпочитан ресурс за всяка банка те са носител и на висока степен на риск, т.к. всеки банков клиент може да ги изтегли във всеки един момент, без да понася някакви санкции за това. Това е основната разлика с привлечените средства от банкови клиенти по различните видове депозити (срочни и безсрочни), където при предсрочно изтегляне на средствата привлечени по тези сметки, се олихвяват с лихвен процент по-нисък от нормалния лихвен процент за съответния вид депозит. Банката от своя страна по отношение на водените разплащателни сметки на юридически лица при нея има задължение редовно да изпраща банкови извлечения на своите клиенти за движението по техните разплащателни сметки в нормативно установения срок, независимо от вида валута в която се води съответната разплащателна сметка. В случаите когато банката е кредитодател (отпуска средства на банкови клиенти), лихвения процент е сравнително висок и за всяко забавяне на плащанията от страна на кредитополучателя (банковия клиент) се начислява наказателна лихва с лихвен процент по-висок от нормативно посочения от банката за съответния вид кредит. В противоположния случай, когато банковия клиент погасява предсрочно своето кредитно задължение също се заплаща сума, т.к. при това положение банката губи приходи от лихви. От казаното дотук по отношение на взаимоотношенията на банките с юридически лица става ясно, че банката трябва да прилага голяма степен на гъвкавост по отношение на този вид клиенти (преференциални лихвени проценти за отделни банкови клиенти, различни облекчения по отношение на таксите и комисионните събирани от същите – корпоративните клиенти, предлаганите на отделни банкови продукти с преференциални условия, висока степен на професионализъм от страна на банковия персонал). Изложеното по отношение на професионализма прилаган от страна на банковите служители не е приоритет на банките единствено по отношение на юридическите лица, клиенти на банката, а за всички банкови клиенти, т.к. това е един от решаващите фактори, които влияят върху способността на банката както да привлича нови, така и да запазва настоящите си клиенти. 1.3 Видове сметки, откривани в банките за юридически лица Съгласно действащата Наредба № 37 за паричните преводи и платежните системи, всяко местно или чуждестранно лице може да внася и притежава неограничено количество пари по неограничен брой сметки във всяка от банките и всяка от валутите, в които съответната банка води банкови сметки. Плащане от банковите сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр. Изключение от това правило се прави само при принудително изпълнение по установения със закона ред и в случаите на служебно събиране по тази наредба. По отношение на юридическите лица клиенти на търговските банки, банковите звена могат да им откриват следните видове сметки, а именно: Разплащателни сметки - за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите до банката Депозитни сметки - за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиентите до банката или при други предварително договорени условия за плащане Сметки на разпоредители с бюджетни средства - за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица Спестовни сметки - за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка или документ, съдържащ идентични данни Набирателни сметки - за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение, необособено като самостоятелно лице, или за учредяване на юридическо лице Акредитивни сметки - за предоставени пари за разплащане на клиента с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива8 Ликвидационни сметки - за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация Особени сметки - за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност При откриване на сметка банката я означава с номер, установен в съответствие с наредба на БНБ. За откриване на сметката банката сключва договор с лицето, искащо да се открие сметката, който може да предвиди конкретни условия за водене на сметката и плащане от нея в допълнение към изискванията по тази наредба. Всяка банка има право да постави изискване за минималния остатък по сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметка от дадения вид. Банките могат да искат при откриване на сметката и други документи. Банката преценява и взема решение по искането за откриване на сметката. Сметката се открива след сключване на писмен договор с клиента. Тя не е длъжна да мотивира отказа за сключване на договор. Валидност на актовете на титуляря спрямо банката Промените в учредителните актове на титуляря на сметката, както и на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, водена от банката, имат сила по отношение на банката само от момента, в който тя е била писмено уведомена за настъпилата промяна. Банките приемат по сметка на свой клиент безналични преводи и внасяне на пари в наличност независимо от това, кой е платецът/вносителят по тези операции. Банката писмено уведомява титуляра за всяка промяна на наличността по сметката, като предава на негов представител или му изпраща по пощата отчет по сметка за деня на промяната. Банките могат да договорят със своите клиенти и друг ред за уведомяване. Банката не може да откаже на титуляра да извърши безналичен превод от неговата сметка, ако плащането е допустимо по действащото законодателство, приложимите правила за плащане и условията, при които се води сметката. В случай на невъзможност да изпълни безналичен превод в сроковете банката е длъжна незабавно писмено да уведоми титуляря на сметката, от която плащането е трябвало да бъде извършено. Банката може да събира по открита при нея сметка суми, дължими й от титуляря на сметката въз основа на писмено съгласие, дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на банката. Банката задължително уведомява титуляря за основанието, размера и вальора на събраната от неговата сметка сума. Българската народна банка въз основа на договора за водене на сетълмент-сметка при нея събира служебно по сетълмент-сметките на банките и сумите, дължими от банките по нормите за регулиране на банковата система и паричното обращение, както и дължимите суми за извършени платежни услуги. Българската народна банка извършва служебно операциите по сметката на първичните дилъри и на Министерството на финансите във връзка със сделки с държавни ценни книжа. Банките извършват служебно операции по сметки на разпоредители с бюджетни средства, когато това е наредено от разпоредител с бюджетни средства от по-висока степен съобразно действащото бюджетно законодателство. За служебно събиране на суми по сметки банките съставят нареждане за директен дебит, върху който щемпеловат или по друг ясно различим начин с червен цвят нанасят "СЛУЖЕБНО". Копие от този документ банките изпращат на титуляря на сметката и получателя, в чиято полза са събрани сумите. Това копие може да бъде заменено от извлечението за движението по сметката, ако в него се съдържат всички данни за извършената служебна операция. 1.4 Политика на банка “ДСК” по отношение на сметките за юридически лица Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|