Счетоводно отчитане на разходи по иновационни проекти

42 допустимост на разходите и разпоредбите на Рамката и Общия регламент за групово освобождаване.
Каре 2.2. Допустими разходи по вид помощи за научноизследователска и развойна дейност и
иновации
В обхвата на допустимите разходи на проектите за научноизследователска и развойна
дейност се включват:
 Разходите за персонал (изследователи, специализиран технически персонал и друг спомагателен персонал в степен, при която услугите им се ползват за изследователския проект).
 Разходи за инструменти и оборудване, в степен и за срока на използването им за изследователския проект. Ако тези инструменти и оборудване не се ползват през целия си полезен живот за изследователския проект, за приемливи се считат само амортизационните разходи, съответстващи на продължителността на изследователския проект, изчислен на основата на добрата счетоводна практика.
 Разходи за сгради и земя, до такава степен и за такъв срок, за които се ползват за изследователския проект. По отношение на сградите, за приемливи се считат само амортизационните разходи, съответстващи на продължителността на изследователския проект, изчислен на основата на добрата счетоводна практика. По отношение на земята, приемливи са разходите за прехвърляне по търговски начин или извършените в действителност разходи.
 Разходи за договори по възлагане на изследователска дейност, технически знания и патенти, закупени или лицензирани от външни източници по пазарни цени, когато сделката е осъществена между независими и информирани страни, както и в случаите, когато сделката няма елемент на тайна договореност.
 Режийни разходи, включително разходи за материали, консумативи и други подобни продукти, извършени пряко в резултат от изследователската дейност.
 Разходи за проучване осъществимостта на изследването.
Допустимите разходи за иновационни клъстери включват разходите за персонал и
административните разходи (включително режийните разходи), свързани със:
 Стимулиране на клъстера да подобри сътрудничеството, обмена на информация и предоставянето или канализирането на специализирани и персонализирани услуги в подкрепа на бизнеса.
 Маркетинг на клъстера с цел увеличаване на участието на нови предприятия или организации и повишаване на неговата видимост.
 Управление на съоръженията на клъстера; организиране на програми за обучение, семинари и конференции в подкрепа на обмена на знания и работата в мрежа, и транснационално сътрудничество.

43
Допустими разходи за помощи за иновации за МСП:
 Разходи за получаване, валидиране и защита на патенти и други нематериални активи.
 Разходи за командироване на висококвалифициран персонал от организация за научноизследователска дейност и разпространяване на знания, като този персонал извършва научноизследователска и развойна дейност и иновации на новосъздадена длъжност в организацията на бенефициента и не замества друг персонал.
 Разходи за консултантски и помощни услуги в подкрепа на иновациите.
Допустимите разходи за помощи за иновации на процеси и организации включват:
 Разходи за персонал.
 Разходи за инструменти, оборудване, сгради и земя, доколкото те се използват, и за периода, през който се използват за проекта.
 Разходи по договори за възлагане на научни изследвания, знания и патенти, закупени или лицензирани от външни източници на принципа на сделката между несвързани лица.
 Допълнителни режийни разходи и други оперативни разходи, включително разходи за материали, консумативи и други подобни продукти, извършени пряко в резултат от проекта.
Доброто познаване на приемливите разходи и регулаторни изисквания на Рамката за държавни помощи в полза на научноизследователската и развойна дейност и иновации, както и на
ОРГО имат важно значение не само за отчетно обособената единица, но и за България в качеството й на страна членка на ЕС. В този смисъл, тя е и администратор на помощи. Като администратор страната ни носи цялата отговорност за тяхната законосъобразност въпреки факта, че оценката и разрешаването на държавни помощи се осъществява от Европейската комисия. Българският национален орган, който осъществява наблюдение върху прозрачността и координацията на държавните помощи на национално, областно и общинско равнище, е Министърът на финансите.
Ако дадена организация с иновационна дейност използва държавните помощи като средство за финансиране на своите иновационни дейности, то същата следва да съобрази разходите си за
НИРД основно, но не само, с изискванията на ОРГО, Закона за държавните помощи и Правилника за прилагане закона за държавните помощи. Планирането и отчитането на разходите за НИРД подлежат на контрол за допустимост и законосъобразност от страна на държавата. Като цяло, държавните помощи са подходящ финансов инструмент за микро, малки и средни предприятия, чиято основна цел е постигане на икономическа стабилност или растеж на база „уникалност“ чрез иновации.
С цел коректното администриране и счетоводно отчитане на държавните помощи е необходимо изясняване не само на техния обхват и характер, но и на използвания инструментариум, чрез който държавата субсидира отделните организации. Публичното финансиране на иновационна дейност от страна на държавата се осъществява на основата на преки субсидии от бюджета или чрез непряка бюджетна подкрепа. Непряката бюджетна подкрепа се изразява в създаване и реализиране на различни мерки и схеми за подкрепа на

44 научноизследователската дейност. Основните форми на непреки бюджетни субсидии са предимно свързани с участието на страната ни в различни международни програми и инициативи чрез:
 Плащане на членски внос.
 Въвеждане на данъчни облекчения.
 Опрощаване и разсрочване на финансови задължения или задължения за социално осигуряване.
 Прилагане на преференциален режим на амортизация.
 Преобразуване на дълг срещу капитал.
 Придобиване от организацията на стоки или услуги, предоставени от държавата или общините, при преференциални условия.
 Намаляване или освобождаване от данъци и такси.
 Предоставяне на безплатни рекламни кампании по националната телевизия.
 Предоставяне на консултантски услуги.
 Други.
Чрез преките субсидии държавата предоставя на организации с иновационна дейност средства от бюджета под формата на финансови инжекции, субсидиране на лихви, заеми при облекчени условия, държавни гаранции и др. Двата основни инструмента, чрез които се предоставят преки ресурси за финансиране на иновационната дейност на организациите са Национален фонд
„Научни изследвания“ (ФНИ) и Национален иновационен фонд (НИФ). ФНИ е насочен към предоставяне на финансови средства за осъществяване на фундаментални и приложни изследвания в организациите, докато НИФ е механизъм, подпомагащ пазарната реализация на крайните резултати от приложните изследвания. Допустимостта на разходите и условията за признаването им са нормативно определени от двата фонда. Те са обект на предварително одобрение на база подадено проектно предложение, включващо набор от документи, сред които и финансов план (бюджет) с размера и вида на допустимите разходи.

Изтегляне 2.38 Mb.

Сподели с приятели: