Фигура 2.8. Класификация на финансирането с рисков капитал в България

35
Финансирането на база рискови инвеститори и фондове е сравнително подходящ инструмент за микро- и малките предприятия, които тепърва стартират своята дейност или които не са се изцяло наложили на пазара (виж Фигура 2.8.). Причината за това е, че ресурсите, с които те разполагат за реализиране на иновационни проекти са малки, а рисковете по самият проект са високи. В резултат на това те не са „атрактивни“ субекти за търговските банки.
Фигура 2.10. Инвестиции в рисковия капитал в % от БВП, пазарни статистики:
местоположение на дружеството от портфейла
Източник: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/european-semester_thematic- factsheet_small-medium-enterprises-access-finance_bg.pdf
, последно посещение на 02.06.2019 г.
Рисковият капитал като форма на финансиране на иновационните дейности в българските организации е недостатъчно използвано средство, макар че през последните години печели популярност (виж Фигура 2.9. и Фигура 2.10.).
В заключение планирането и разпределението на разходите за НИРД, които подлежат на финансиране чрез рисков капитал, могат да зависят както от мениджърския персонал на предприятието, така и от външния партньор. В тази връзка е възможна съпротива от страна на предприемача да делегира част от контрола върху иновационния процес на външния партньор.
5.

БИЗНЕС АНГЕЛИ
Бизнес ангелите
45
представляват предприемачески фирми от частен характер или физически лица, които осигуряват предстартов и/или стартов капитал, консултации, експертизи или контакти срещу дялово участие в организацията. По този начин организацията получава не само ресурсно
45
В Българското законодателство терминът бизнес ангел е въведен през 2006 в Закона за малките и средните предприятия.

36 осигуряване, но и възможността да се възползва от опита, контактите и менторските напътствия на бизнес ангела. Използването на бизнес ангели е подходящо за ранните етапи от изграждане на дадена организация
46
Планирането на разходите за НИРД при използване на този източник за финансиране зависи в голяма степен от бизнес ангела. В случай на слаба комуникация или липса на умения и компетенции от страна на организацията и бизнес ангела е възможно да бъдат взети неподходящи решения по повод разпределението и контрола на ресурсите за НИРД.
В резултат от направения анализ може да се посочи, че при изведените по-горе форми на финансиране на научноизследователска и развойна дейност в дадена организация планирането на изразходваните средства изцяло зависи от вида на научното изследване, очакваното финансиране и изменението на икономическата среда. Възможно е в договора за финансиране за НИРД да бъдат предварително посочени разходни ограничения, с които организацията и счетоводният персонал следва да се съобразят. Подобни ограничения нямат универсален характер и важат само за целите на научното изследване, което подлежи на финансиране. Самият процес на планиране на разходите за НИРД по дейности и времетраене не подлежи на текущо регулиране и последващ пряк контрол от страна на държавата или Европейския съюз (ЕС). Държавният орган контролира само за законосъобразността и коректната счетоводна отчетност на изразходваните средства, докато процесът на планиране на разходите за НИРД зависи изцяло от решенията на управленския персонал, предприемача и научния екип, както и от знанията и компетенциите на счетоводния персонал. Финансиращият субект може също да окаже влияние върху планирането на разходите за
НИРД, като повлияе върху вида на избраните иновационни дейности и процеси, количеството на необходимите ресурси, сроковете за изпълнение на отделните фази на иновационния процес, избраният научен екип и т.н.
Разгледаните до тук източници на финансиране на НИРД са подходящи предимно за организации, които имат опит в областта на иновациите. Поради ниската иновационна активност на българските предприятия като цяло може да се направи заключението, че броят на организациите, които текущо имат опит и компетенции в областта на НИРД е сравнително малък. В тази връзка се очертава тенденция българските предприятия да избират други форми на финансиране, чрез които се позволява достъп до разнообразни ресурси и компетенции, както и по-големи възможности за трансфер на добри практики и съвместно сътрудничество с различни институции и организации.
Подобни форми на финансиране са например преките чуждестранни инвестиции, държавните помощи, както и средствата, отпуснати от европейски фондове и рамкови програми.

Изтегляне 2.38 Mb.

Сподели с приятели: