Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2

Питейните води са проблем за значителна част от селищата на Плевенска област, особено през летните месеци на годината. Възможност за неговото разрешаване дава изграждането на сондажни кладенци, чиято реализация е залегнала в краткосрочните приоритети на Северозападен район и строителството на язовир «Черни Осъм». За периода 2006 – 2008 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на общите количествата подадена вода и след този период, през 2009 г. и 2010 г. тези количества намаляват до 14,71 куб. м през 2010 г.

На територията на РИОСВ гр. Плевен се осъществява мониторинг на 21 пункта за подземни води. На 19 пункта се провежда мониторинг 4 пъти в годината, а на 2 пункта - 2 пъти в годината. Пунктовете са разпределени по общини както следва: Ловеч и Гулянци по 3 пункта; Плевен, Левски и Долна Митрополия по 2 пункта; Белене, Никопол, Червен бряг, Искър, Пордим, Кнежа, Луковит, Летница и Тетевен по един пункт. Мониторинга на подземните води е проведен, съгласно Заповед № РД–715/ 2010 г. на Министъра на околната среда и водите. В по-голямата част от пунктовете показанията са с добри показатели по Стандартите за качество. През 2011 г. са констатирани отклонения от стандартите за качество в 6 броя мониторингови пунктове, които не са свързани с водоснабдяване за питейно-битови нужди. Конкретни проблеми се наблюдават по отношение на хрома в с. Брест, Община Гулянци, с. Татари и с.Петокладенци, Община Белене; амониеви йони и манган при с. Крета, Община Гулянци; магнезий в с. Асеновци, Община Левски, Кайлъка Плевен, с. Каменец и с. Обнова, Община Пордим и нитрати в Кайлъка и Яна Плевен, Община Плевен.

Остарялата водопроводна мрежа, част от нея с етернитови тръби, с огромни течове още повече усложнява обстановката. Необходимо е да продължи рехабилитацията на съществуващата водопреносна мрежа и доизграждане на магистралните водопроводи. Заустването на непречистени отпадни води - битови и индустриални, е основен замърсител в област Плевен, както е и за цялата страна.

Почви

Област Плевен обхваща територия от 4 653 кв. км., което е 4.2 % от територията на страната. Земеделските земи на територията на Плевенска област са 325 322 ха, което е около 85 % от общата територия на областта, а горските територии са 85 970 ха. В Плевенска област най-разпространени са черноземните и алувиално-ливадните почви. По долините на реките и по брега на р. Дунав има ливадно-блатни почви.

На територията на област Плевен са разположени 19 пункта за мониторинг на почвите пробонабиране за тежки метали. Всяка проба се извършва в две дълбочини: от 0-20 см и от 20-40 см. Следят се следните показатели: почвена реакция, специфична електропроводимост, биогенни елемент - общ азот, общ фосфор, нитратен азот, органично вещество – общ въглерод и органичен въглерод, обемна плътност, както и тежки метали – Ph (H2O), гранулометричен състав, мед, цинк, олово, кадмий, никел, кобалт, хром, арсен, живак. След анализ на резултатите е видно, че съдържанието на тежки метали в почвата е под максимално допустимите концентрации (МДК), определени с Наредба № 3 от 1 август 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите.

На територията на Област Плевен няма данни за замърсяване на почвите с разрешени продукти за растителна защита (ПРЗ) през 2011 г. Съдържанието на органохлорни пестициди е под максимално допустимите концентрации (МДК), определени с Наредба № 3 от 1 август 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите. На територията на Плевенска област има 47 склада, от които 4 са централизирани и 3 площадки с контейнери от тип Б-Б куб, съдържащи негодни и излезли от употреба продукти за растителна защита (ПРЗ). През 2011 г. РИОСВ – Плевен е извършила проверки на площадките с Б-Б кубове, разположени в с. Буковлък, общ. Плевен, с. Крушовене, общ. Долна Митрополия и в гр. Левски. След направени констатации и предписания своевременно са предприети мерки от община Плевен и община Долна Митрополия за отстраняване на проблемите и недопускане на замърсяване на почвите. Не е констатирано замърсяване на почвите около площадките. Поради ограниченото ползването на минерални торове и препарати и тяхното дозиране значително намалява замърсеността което е повлияло благоприятно на естественото възстановяване на почвите.

Под максимално допустимите концентрации е и съдържанието на устойчивите органични замърсители (полициклични ароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили), съгласно Наредба № 3 от 1 август 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата.

На територията на РИОСВ – Плевен, и по специално в Плевенска област, няма сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия. Единствено равнинният характер на областта е причина за проява на ветрова ерозия, която нанася щети, налагащи противоерозионни мероприятия. По брега на р. Дунав има брегова ерозия и свлачищни процеси, особено в Община Никопол. В участъка на р. Дунав, разположен на територията на Община Гулянци, е реализирано противоерозинно укрепване, финансирано от програма ФАР на ЕС.

На територията на Областта не са констатирани проблеми относно засоляване и вкисляване на почвите.

Опожаряването на стърнищата от лица, осъществяващи селскостопанска дейност уврежда почвата чрез унищожаването на хумусния слой, като почвената структура се разгражда на дълбочина от 10 см. Унищожават се микро- и макроорганизмите, които извършват декомпозиране и почвообразуване. За създаването само на 1 см хумус са необходими 100 години. За да се спре това явление са необходими не само законови мерки, но и широка разяснителна кампания.

Натрупването на битови отпадъци на нерегламентирани места, особено в селските райони, е причина за унищожаване на почвите и причиняване на значителни финансови загуби от ограничаване на земеползването. Направени са предписания до всички кметове на общини в Област Плевен, относно почистването на локални замърсявания в землищата на общините, както и по сервитутите и терените до общинските пътища.

Почвите са национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи, а също така и на всеки човек. Това може да се осъществи посредством прилагане на добри земеделски практики и повишаване информираността на обществото за екологичните и икономическите ползи, както и по отношение предприетите мерки за опазването на този компонент на околната среда.

На територията на Плевенска област има 13 действащи минни обекти (открити рудници и кариери към регистрирани находища) за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали и строителни материали, както и 7 находища за добив на нефт и/или газ. В резултат на миннодобивната дейност (експлоатация, площадки за обогатяване и първична преработка на подземни богатства; терени за депониране на отпадъци и други терени, засегнати от дейността, като спомагателни площадки и открити складове) се увреждат земи и почви на територията на област Плевен. Законът за подземните богатства постави в строга регламентация тази дейност, което доведе до намаляване на нарушените земи, вследствие и на възстановителните мероприятия. Трябва да уточним, обаче, че през 2011 г., поради настъпили промени в Закона за подземните богатства, цялостните и годишните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства не се съгласуват с министъра на околната среда и водите по отношение на изискванията за опазване на земните недра, рационалното използване на подземните богатства и мерките за опазване и възстановяване на околната среда. РИОСВ – гр. Плевен осъществява контрол на обекти с дейности по предоставени разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив съгласно изискванията на чл. 90, ал. 2 от Закона за подземните богатства при условията на глава девета от ЗООС. Държавният контрол по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства, включващ и контрола по спазване на цялостните и годишните работни проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземните богатства и за управление на минните отпадъци на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, както и контролът върху изпълнението на проектите за консервация, ликвидация и рекултивация, се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Поради това, РИОСВ не разполага с информация за нарушени и рекултивирани терени от добивната промишленост.

РИОСВ – Плевен контролира шума в околната среда от дейността на около 100 промишлени инсталации и съоръжения. От тях през 2011 г. подлежащи на планов контрол са 33 бр. обекти, от които 23 бр. обекти с контролен мониторинг на шум и 10 бр. обекти с издадени комплексни разрешителни и задължения за собствен мониторинг на шум през отчетната година. Контролът се осъществява чрез периодични проверки на промишлените обекти. През 2011 г. са извършени проверки на 51 бр. промишлени източници на шум в околната среда, като само при един обект е констатирано превишаване на граничните стойности за нива на шум в околната среда. Всички останали измерени промишлени източници отговарят на нормативните изисквания. В резултат от проверките и анализите на резултатите от проведения мониторинг са издадени 14 бр. предписания, в това число:

• 
  3 бр. са относно мерки за намаляване на емитирания шум в околната среда;
  
• 
  11 бр. са относно провеждане на СПИ на показателите за шум в околната среда и представяне на резултатите.
  

В Област Плевен се наблюдават 21 пункта за ниво на шума, позиционирани в гр. Плевен. Отчетените данни показват, че в болшинството от наблюдаваните пунктове измереното ниво на шума надхвърля допустимите хигиенни норми от 55 децибела.

На територията на РИОСВ – Плевен задължение за разработване на стратегическа карта за шум има единствено Община Плевен. Картата е в процес на изготвяне, за което РИОСВ – Плевен беше уведомен с писмо на Кмета на Община Плевен в края на 2010 г. За разработването на картата РИОСВ – Плевен предостави двукратно – в началото на 2011 г. на 2012 г., цялата налична информация за проведените измервания на шум в околната среда от промишлени източници на територията на гр. Плевен. След изготвянето на стратегическата карта за шум, на база анализ на проблемните зони, на Община Плевен предстои вземане на решение относно разработването на план за действие.

Биологично разнообразие

Друго такова находище е ПЗ “Находище на окременени стъбла и пънове от вековната иглолистна гора” с площ от 5ха. край с.Ставерци.

Един проект е финансиран по Програма „Околна среда” в сферата на биоразнообразието – „Възстановяване, поддържане и опазване на местообитанията на защитени видове на остров Персин в границите на ПП "Персина”, с бенефициент РИОСВ – Плевен, но към момента проектът е прекратен.

Територии с потенциален риск

Риск от наводнения. Териториите с потенциален риск от наводнения са разположени в близост до реките, пресичащи област Плевен. Потенциално застрашена от рязко повишаване нивото на р. Дунав е територията на община Никопол. Риск от наводнение на земеделски земи има и в землището на община Белене, където защитното съоръжение е изградено през периода 1939 г. (участъка Белене-Свищов), а през 1947 година е изградена дигата в участъка Белене-Никопол с дължина по-вече от 17 км. С риск от наводнения са и крайбрежните зони на р. Искър в обхвата на община Червен бряг. Рискът от наводнения е най-голям за населените места, през които протичат реки и в които не са извършени корекции на речните легла и не са изградени необходимите защитни брегови съоръжения – диги, насипи и др.

Риск от свлачища. Област Плевен е една от областите в страната, в която има най-голям брой регистрирани свлачища, в т.ч. не само активни, а и потенциални. По данни от Националния план за защита от бедствия (2010 г.) в областта са регистрирани общо 156 свлачища, от които 112 активни, 42 потенциални и само 2 стабилизирани. Голяма част от свлачищата са в недостатъчна степен проучени, което крие съответните рискове. Добре проучени са само 25 свлачища.

Зони от територията на областта с по-висока концентрация на свлачища са общини Червен бряг, Плевен, и Никопол. На територията на община Никопол регистрираните свлачища са общо 39. В едно от най-активните свлачища в гр. Никопол (ул. “Шипка”) е проучено и е едно от двете стабилизирани свлачища в областта.