Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2

В Северозападен район за планиране се събират повече строителни отпадъци на депа за битови отпадъци само от Североизточен район за планиране. Най-много такива отпадъци се събират в Област Плевен – 74% от отпадъците на района и съответно най-много са в Община Плевен – 90% от отпадъците в областта.

Изводи от глава Екологично състояние и рискове

• 
  Качеството на атмосферния въздух в областта е добро. Превишения има в Плевен и Никопол по показател фини прахови частици. Основната причина е отоплението на твърдо гориво през зимата. Амонякът все още е проблем в гр. Никопол.
  
• 
  Количеството на питейните води е недостатъчно в Областта. Канализационната мрежа е остаряла и функционира само едно ГПСОВ. Заустването на непречистени отпадни води - битови и индустриални, е основен замърсител в област Плевен, както е и за цялата страна. Следва да се окаже съдействие на общините, за да се ускори проектирането и изграждането на ГПСОВ –за градовете Червен Бряг, Левски и Никопол.
  
• 
  Състоянието на почвите в областта е добро. Съдържанието на тежки метали в почвата е под максимално допустимите концентрации. На територията на Плевенска област, няма сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия.
  
• 
  На територията на РИОСВ – Плевен задължение за разработване на стратегическа карта за шум има единствено Община Плевен. Картата е в процес на изготвяне.
  
• 
  В Областта 24,51% от общата територия е заета от НАТУРА 2000 зоните. Най-съществената Защитена територия е ПП „Персина”.
  
• 
  Разходите за опазване на околната среда в Областта са по-големи от тези на Област Видин и Област Монтана, но са значително по-малки от Областите Враца и Ловеч. Тенденцията е намаляваща.
  
• 
  Област Плевен е с най-голям дял образувани отпадъци в Северозападен район за планиране.
  

Общ капацитет на общинската и областните администрации

Област с административен център - Плевен е създадена през февруари 1999 година, на основание постановление на Министерски съвет № 4 от 13.01.1999 г. Областна администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя подпомага Областния управител при осъществяване на правомощията му, осигурява технически работата му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Съгласно устройствения правилник, областната администрация се ръководи и управлява от областния управител, който взаимодейства с органите на местното самоуправление на територията на областта, с органите на изпълнителната власт и с други институции, невключени в системата на изпълнителната власт.

С оглед подобряване на административния капацитет и осигуряване на съгласуване на политиките на областно ниво, през април 2010 г. е приет и влязъл в сила Стратегически план за дейността на областна администрация Плевен за периода 2010-2013 година. В съответствие със Стратегическия план се изготвят годишни планове, които дефинират предмета, обхвата и целите на администрацията за съответния период.Стратегическият план насочва дейността на администрацията към реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса, създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост, изграждане на модерна администрация, способна да отговори на високите очаквания на българските граждани, бизнеса и Европейския съюз за по-добро обслужване и висока професионална етика.

През отминаващия планов период 2007 – 2013 г. в област Плевен е разработен и прилаган пакет от стратегически и планови документи. Основният от тях е Областна стратегия за развитие на област Плевен за периода 2005-2015.Стратегията формулира стратегическите цели на развитието на областта за периода от 2005 до 2015 г.; приоритетите, маркира стратегическата рамка на общинските планове за развитие, механизмите и инструментите за съгласуване на регионалното развитие, определя институционалната рамка и принципите за приобщаване на всички заинтересовани към изпълнението на стратегията. Изграждането на партньорството е част от процеса на подготовка и изпълнение на стратегията, което ще осигури обществена подкрепа на стратегията не само на етапа на нейното изработване, но и при нейната реализация. Областната стратегия за развитие мултиплицира целите и приоритетите на НСРР в съответствие с конкретните условия на Плевенска област. Четвъртата стратегическа цел на стратегията е „Укрепване на капацитета на регионално и местно ниво за успешно социално-икономическо развитие“.

Разработени са също:

• 
  Насоки за постигане целите на стратегията за развитие на област Плевен 2007-2013 в областта на икономическото развитие.
  

• 
  Стратегия за развитие на социалните услуги в област Плевен от юли 2010 г.
  

• 
  Междинна оценка на стратегия за развитие на област Плевен – доклад от 30 Декември, 2010;
  
• 
  Областна стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата в област Плевен за периода 2012 - 2015 г.
  

Сътрудничеството и координацията в рамките на администрацията все още не са на необходимото ниво. Липсата на добра координация проличава в наличието на стратегически документи, чиито цели, приоритети и мерки се припокриват. Не са изградени механизми за съвместно изпълнение на стратегически цели, като разработват отделни документи, проекти и инициативи. Липсва ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките и прилагането на законодателството. Вътрешната структура на администрацията остава силно бюрократична и комуникацията между отделните звена е незадоволителна. Необходимо е да се предприемат мерки за намаляване на бюрокрацията чрез създаване и използване на общи информационни бази данни и създаване на практика за обмен на информация и данни между областната и общинските администрации.

Като цяло администрацията е достъпна за гражданите и бизнеса. Въпреки това административното обслужване не е на необходимото ниво. Основният проблем е, че администрацията все още не предоставя интегрирани услуги. Не е наложена практиката да се използват налични информационни масиви на други администрации. Гражданите и бизнесът са принудени да представят документи, които администрацията вече има или може да си осигури по служебен път. Независимо от навлизането на информационните технологии в ежедневието, степента на интеграция на услугите и възможността за предоставяне им по електронен път са ниски. Основните предизвикателства пред администрацията са свързани с предоставяне на интегрирани административни услуги, осигуряване на оперативна съвместимост между съществуващите системи в администрациите, които са изграждани самостоятелно и в слаба координация, служебен обмен на информация и документация.

Администрацията трудно успява да задържи квалифицираните си служители и не е способна да привлече експерти от частния сектор. Основна причина е ниското заплащане, както и постепенното отнемане на различни социални придобивки. Липсва ясен единен регламент за определяне и изменение на индивидуалните основни месечни заплати на служителите, а заплащането не е обвързано с постигнатите цели и резултати на организациите и с индивидуалния принос на служителите. Съществен проблем е, че процентът за прослужено време не отразява приноса на служителите. В администрацията има ясно изразена тенденция общата възраст на служителите да се увеличава. Предизвикателствата в управлението на човешките ресурси са свързани с мотивирането на служителите да изпълняват по-добре своите задължения; обвързване на заплащането с постигнатите резултати; диференциране на заплащането с изпълняваните функции и задържане на квалифицираните служители.

Основно предизвикателство пред администрацията е свързано с ефективното прилагане на законодателство и политиките. Не са изградени механизми, които да гарантират устойчивост на нормативните актове и политики. Законите претърпяват множество изменения, дори в рамките на една календарна година, а това води до несигурност във водените политики и е потенциална предпоставка за влошаване на бизнес средата. Все още не са на необходимото ниво процесите на обществени консултации при разработването на нормативни актове и стратегически документи. Това, както и почти ежедневната спешност за вземане на решения в отделните структури, са основните причини за честите промени в нормативните актове. Лошите практики могат да бъдат сведени до минимум чрез прилагането на оценка на въздействието на нормативни актове, чрез която да се изследват всички възможни сценарии. Процесите на стратегическо планиране са слабо обвързани с бюджетните програми и прогнози, както и с планирането на необходимите човешки ресурси.Недостатъчен е капацитетът на общинско и областно ниво за разработване и прилагане на политики. Тяхното участие при формиране на националните политики е незначително.

Капацитет за разработване и управление на проекти

За оценка на капацитета за разработване и управление на проекти са използвани данните за подписаните договори и изпълнените проекти по линия на оперативните и други донорски програми на територията на областта. Разгледани са всички оперативни програми с изключение на ОП Техническа помощ. Прави впечатление липсата на изпълнени или в процес на изпълнение проекти по ОП Транспорт, тенденция която не е в пряка зависимост от административния капацитет на областно или общинско ниво. Естеството на програмата е такова, че тя финансира изключително и само големи инфраструктурни проекти, които се изпълняват предимно от Агенция „Пътна инфраструктура” и НКЖИ. Въпреки това, липсата на проекти по тази програма показва изоставането в рехабилитацията на някои много важни за територията на цялата страна инфраструктурни направления, едно от които е ж.п. линията Мездра – Плевен – Горна Оряховица. Очакването е това направление, както и доизграждането на АМ „Хемус”, да бъдат включени в програмата на ОПТ за периода 2014-2020 г.

По отношение на обема на привлечените до момента инвестиции по оперативни програми, беше изготвено сравнение между състоянието за област Плевен и средните показатели за областите Велико Търново, Хасково и Пазарджик. Изборът на областите, с които е сравнена област Плевен е направен на базата на две основни характеристики, а именно: населението на тези области е приблизително равно на населението на област Плевен; и във всяка една от тях е налице голямо урбанистично съсредоточие, подобно на гр. Плевен (в област Велико Търново това е съградието Велико Търново - Горна Оряховица - Лясковец; в област Хасково – съградието Хасково – Димитровград; в област Пазарджик – гр. Пазарджик).

Проведеното сравнение показва няколко основни тенденции, а именно:

• 
  По ОП Административен капацитет, привлеченото финансиране е най-ниско, като областите Плевен и Велико Търново са с по-ниски показатели в сравнение с област Хасково и най-вече с област Пазарджик;
  
• 
  По ОП Развитие на човешките ресурси, областите показват приблизително еднаква усвояемост на средства на глава от на селението. Положителен факт е, че привлечените 37,25 лв. на глава от населението в област Плевен по ОПРЧР са най-високата стойност на показателя в сравнение с останалите разгледани области. Това говори за активност както на общинските администрации, така и на неправителствените организации и частния сектор по програмата;
  
• 
  Като силно негативен факт може да се отбележи слабото привличане на инвестиции по ОП Развитие на конкурентоспособността на българската икономика. В сравнението между разгледаните области, за област Плевен стойността е най-ниска (едва 60,12 лв. на човек – повече от четири пъти по-ниска от стойността за област Велико Търново). Това се дължи както на липсата на достатъчен капацитет за разработване и управление на проекти, така и на тежките процедури на самата програма. Стойността на показателя е и свидетелство за сравнително по-слабата инвестиционна активност на територията на областта;
  
• 
  По отношение на привлечените средства по ОП Околна среда, област Плевен (310,79 лв на човек) изостава единствено от област Велико Търново (466,28 лв на човек). От гледна точка на административния капацитет на общинската администрация, която е основен бенефициент по програмата, нивата на усвояемост показват ниво на успех около средното за страната при разработването и управлението на проекти;
  
• 
  Наличните данни показват изоставане на област Плевен (306,26 лв. на човек) в сравнение със средните показатели за Велико Търново (407, 87 лв. на човек) и в рамките на ОП Регионално развитие. Тук отново, статистиката показва предимно капацитета на местната администрация и говори за средна успеваемост при разработването и управлението на проекти.
  

Разрезът на финансираните по общини на територията на област Плевен проекти, дава известна представа за фокуса на усилията на техните общински администрации, както и на частния и неправителствения сектори в тях.