Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2

СПИСЪК на ФИГУРИТЕ

Списък на таблиците

Обща характеристика / профил на областта

Общи сведения за областта

Оценка на местоположението

Област Плевен е разположена в централната част на Северна България и в източната част на Северозападния район. На север границата й съвпада с държавната граница - р. Дунав, на изток е с общи граници с област Велико Търново, на юг - с област Ловеч и на запад – с област Враца. Посоченият териториален обхват е с площ 4653,3 км² (3,9% от територията на страната).

Средищното й местоположение в Северна България е допълнително подчертано с изгодния транспортно-географския фактор на областта. През територията й преминават важни отсечки от националната транспортна пътна и железопътно инфраструктура. Тя се пресича от участък от главната ж.п. линия София-Варна и от първокласен път Е-83 (Русе – Плевен – Ботевград). С регионално (надобластно значение) са и меридионалната ж.п. линия Свищов-Троян и второкласните пътища ІІ-11 , ІІ-13 и ІІ-35 (Бяла – Плевен – Троян – Карлово). Преминаването на тези важни транспортни пътища през територията на областта дават възможност за нейното “отваряне” към съседните региони. Граничното положение на област Плевен и принадлежността и към Българското дунавско крайбрежие (72 километров излаз) с 4 малки речни пристанища (Никопол, с. Сомовит, с. Загражден и с. Байкал) са благоприятни фактори за осъществяване на трансграничното сътрудничество с други крайдунавски региони.

Позициониране на област Плевен сред останалите четири области в Северозападния район по отношение на:

• 
  Размер на територията - 1-во място ;
  
• 
  Брой на населението - 1 –во място;
  
• 
  Гъстота на селищната мрежа – 5 място;
  
• 
  Дял на населението с висше образование – 1-во място;
  
• 
  БВП на човек от населението – 2-ро място;
  
• 
  Коефициент на заетост – 1-во място;
  
• 
  Равнище на безработица – 1- во място (най-ниско равнище);
  
• 
  Дял на населението осигурено с обществено водоснабдяване – 1-во място;
  
• 
  Дял на населението, осигурено с обществена канализация – 1-во място.
  

Природните ресурси на област Плевен не се отличават с голямо разнообразие. Независимо от това те са с потенциали за развитие както на важни отрасли на икономиката (основно на аграрния сектор), така и на транспортната инфраструктура, на селищното развитие и др.

Областта е бедна е на минерално-суровинни източници (полезни изкопаеми). Срещат се находища на нерудни минерални суровини. Установени са и се експлоатират неголеми запаси на нефт и газ (нах. Д. Дъбник, Д. Луковит, Гиген). В експлоатация са и находища на огнеупорни и керамични глини (нах. Буковлък, нах. Върбица, нах. Ореховица), креда (нах. Бяла вода) и на варовици.

Площта на област Плевен е диференцирана по видове територии от гледна точка на функционалното им предназначение – земеделски, горски, населени места и урбанизирани територии и др. Баланса на територията по видове показва, че от общата площ на областта – 4653,3 хил. дка, основните видове територии са със следната площ:

• 
  Земеделски територии - 3791,8 хил. дка;
  
• 
  Горски територии - 434,3 хил. дка;
  
• 
  Урбанизирани територии – 219,5,0 хил. дка;
  
• 
  Водни течения и водни площи - 153,5 хил. дка и др.
  

Особеностите на релефа дават отражение върху значителния размер на земеделските територии – те заемат 81,5% от общата площ на областта. На второ място – с 9,3% са горските територии, а на трето – териториите заети от фонд “Населени места”и урбанизираните територии – 4,7%.

Териториалното разпределение на площта на областта по видове територии и по общини до голяма степен е повлияно от характера на релефа в отделните териториални единици.

Земеделските земи са с висок относителен дял в северните, равнинни части на областта. Те преобладават в общините северно от Предбалкана. С над 85% дял на земеделските земи от общия размер на територията са общини Кнежа (90,7%), Искър (87,3%), Пордим (87,3%), Долна Митрополия (86,8%) и др. С по-висок от средния за областта относителен дял на горските територии (9,3%) са общините, попадащи в най-северните склонове на Предбалкана и край р. Дунав – Никопол (15,4%), Белене (14,1%), Червен бряг (15,7%).

Териториално развитие

Селищна структура

За територията на област Плевен се наблюдава характерната за Дунавската равнина балансирана структура от средно големи и големи села и малки градове, които са и основни опорни и обслужващи центрове за преобладаващо селскостопанския хинтерланд на областта. Селищната структура на областта включва и много селища от категорията на малките и средните села и един голям град (Плевен).

Един от критериите за степента на усвоеност на територията е свързан с нейната населеност. Критерии за това са показателите “гъстота на населението” и “гъстота на селищната мрежа” Съпоставката между данните за размера на територията и броя на населението дава представа за средната гъстота на населението. Като резултат от негативната тенденция за намаляване броя на населението при запазване площта на областта се наблюдава и тенденция на намаляваща гъстота на населението. През 2007 г. средната гъстота е 64,4 д/км² и е по-ниска от средната за страната - 69,0 д/км². През 2009 г. данните са съответно 62,4 д/км² при 68,1 д/км² средно за страната. Към 2011 г. средната гъстота намалява до 57.17 д/км². (при 66.4 д/ км² за България). Териториалните различия в гъстотата на населението варират в твърде широки граници – от 22,1 д/км² (община Никопол) и 26,4 -26,7 д/км² (общините Пордим и Гулянци) до около 160,3 д/км² (община Плевен). Ниската гъстота е свързана най-вече с устойчивата тенденция за обезлюдяване на голяма част от общините в областта. Изключително ниска е гъстотата в общините Никопол (21.95 ж./км²), Гулянци (26.45 жит./км²) и Пордим (26.47 жит./км²). Високи са стойностите на показателя единствено в община Плевен (159.81 ж./км²).

На територията на областта е разположен един агломерационен ареал от национално значение – този на гр. Плевен. Според НСРР 2012-2022, той обхваща областния център, близко разположените до него села, градовете Долна Митрополия, Долни Дъбник, Червен Бряг и Славяново и прилежащите им села. Агломерацията се развива основно по направлението на първокласния път Бяла-Плевен-Ботевград и около град Плевен се образува по-широобхватна територия.

Основните градивни елементи на макро-пространствената структура са полюсите на растеж - урбанистичните центрове от различен ранг в полицентричната урбанистична мрежа на страната. Между тях се развиват линейните връзки, представени чрез транспортните и инфраструктурните коридори, културните коридори, био-коридорите и "сините" коридори по поречията на големите реки, важни за опазване на биологичното разнообразие.

В анализната част на НКПР, експертният екип е определил 7 категории, по които са класифицирани центрове в България по вид и значимост: административно-обслужващи, центрове на медицинското обслужване, образователни, културни, транспортни, икономически и туристически центрове. Системата от полюси на растежа в областта се представя от следните йерархични нива:

• 
  Второ ниво – центрове с национално значение: Второто ниво от центрове с национално значение на територията на областта е гр. Плевен;
  
• 
  Четвърто ниво – с микрорегионално значение – в територията на групи общини: За област Плевен това са Белене, Кнежа, Левски, Червен бряг и Никопол. Тези градове са с относително стабилно развитие и имат важни обслужващи функции за съседните малки общини;
  
• 
  Пето ниво – много малки градове и села, центрове на общини. На територията на област Плевен това са Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър. Тези селища са административни, стопански и обслужващи центрове за населението на местно ниво.
  

Съобразявайки се с НСРР 2012-2022 г. и НКПР , основните и второстепенните оси на развитие на територията на областта се формират по транспортните направления на коридорите от транс европейската транспортна мрежа и на други транспортни мрежи от национално значение. Те осигуряват връзките между урбанистичните центрове в националната територия, както и връзките им с другите европейски центрове. Осите, заложени в НКПР, които имат отношение към урбанистичното развитие на областта, са:

• 
  Северна основна паралелна ос – София – Плевен – Русе и отклонението София–Ловеч–Велико Търново–Шумен–Варна (АМ „Хемус“), които свързват столицата с градовете от северна България и през Русе със столицата на Румъния – Букурещ.
  
• 
  Крайдунавска паралелна ос, която свързва селищата по Дунавското крайбрежие. Тази важна ос е формулирана като второстепенна, но с възможност в бъдеще да прерасне в главна ос.
  
• 
  Второстепенна ос на развитие свързваща селищата Никопол-Плевен–Ловеч–Троян
  

Физическата среда и сградният фонд, в голяма част от градовете и селата на територията на областта са амортизирани. По-добро е състоянието на фонда в единствения голям град – гр. Плевен. Жилищните комплекси в градовете не са благоустроени. Голяма част от необитавания в момента жилищен фонд в селските райони е напълно негоден. Постепенно се подобрява състоянието на някои от обществените сгради за култура, образование, здравеопазване, но повечето от тях, особено тези в малките градове и в селата, остават в тежко физическо състояние. Голяма част от индустриалните зони в градовете са неблагоустроени и са застроени с остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да се модернизират и използват. Разполагането на нови производства с подобрени технологии се ориентира извън тези зони, което засилва натискът за урбанистична експанзия. Жилищата, както и промишлените обекти показват много ниска енергийна ефективност и ползват много ограничен процент от възможните възобновяеми източници на енергия. Такива биха могли да бъдат използвани чрез инсталирането на локални инсталации за генериране на електричество и/или енергия за охлаждане и отопляване на сградния фонд.

По отношение на средния брой жители съответно на едно жилище и на едно домакинство, стойностите на показателите за област Плевен (съответно 1.83 и 2.5) са по-ниски от средните за страната. Показателите, обаче, са по-високи от средните за Северозападния район от ниво 2.