Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2



страница11/16
Дата15.03.2017
Размер2.08 Mb.
#16991
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

Източник: Проучвания на консултантския екип.

Територии с потенциал за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)

Поради особеностите на природните ресурси на област Плевен (малки наклони на реките, ниска скорост и непостоянна посока на вятъра, стойността на слънчевата радиация и др.) териториите с потенциал за изграждане на съоръжения за възобновяеми енергийни източници са ограничени. От възобновяемите енергийни източници област Плевен е с по-добри възможности за използване на енергията на водата и частично на слънцето и на ветровата енергия.



Потенциални територии за водна енергия. Повърхностно течещите речни води в южните части на областта се характеризират с достатъчни водни количества и необходимите наклони, осигуряващи естествен пад – условия за изграждане на малки ВЕЦ. С потенциал за използване енергията на реките е община Червен бряг. Този потенциал е оценен от инвеститорите, които са изградили 4 малки ВЕЦ (ВЕЦ “Радомирци”, ВЕЦ “Телиш”, ВЕЦ “Койнаре”и ВЕЦ “Ракита”).

Потенциални територии за соларна енергия. Климатичните характеристики на територията на област Плевен, от гледна точка на средната сумарна годишна продължителност на слънчевото греене е в рамките на средното за страната. При Никопол, Плевен и Кнежа средногодишния ресурс слънчева радиация (при оптимални наклони на терена) е в рамките на 1466 -1789 kWh/m2 (при средна за страната – 1 517 kWh/m2). В границите на тези части от територията на областта при конкретни инвестиционни проучвания могат да бъдат открити терени, подходящи за изграждане на соларни централи.

Потенциални територии за ветрова енергия. Конкретни проучвания, извършени от инвеститори на ВЕИ показват, че териториите, в които се наблюдават ветрове с постоянство и умерена сила на вятъра (скорост минимум от 5 м/сек) са малко. С подобен или близък до тези стойности потенциал са територии по Дунавското крайбрежие. В две от крайдунавските общини са изградени и първите ветрогенераторни мощности – “Байкал” в землището на с. Байкал (община Долна Митрополия) и “Велга-1” и “Велга-2” в землището на с. Сомовит (община Гулянци).

Газопреносна и газоснабдителна мрежа

През територията на област Плевен преминава северният клон на националната газопроводна система в страната. Преминаващата през областта газопреносна мрежа разполага с големи мощности, но липсва отклонение с високо налягане към северната част областта. През област Плевен се планира да преминават и трасетата на двата големи газови проекта на територията на Република България, а имено „Южен поток” и „НАБУКО”.

В област Плевен газификацията е започнала отдавна, главно със снабдяването на големи промишлени консуматори, в т.число и ТЕЦ ”Плевен”. Битовата газификация е в различна степен на реализация за отделните градове на областта, като относителният дял на газифицираните домакинства (4,26%) е над два пъти по-висок от средния показател за страната.В момента на територията на областта с лиценз за газифициране са седем общини, шест от които (Левски, Пордим, Плевен, Долни Дъбник, Долна Митрополия и Червен бряг) са част от Гароразпределителен район „Мизия”. Община Кнежа е лицензирана община извън газоразпределителния район. Общините Искър и Гулянци не са лицензирани, а към общините Белене и Никопол предстои изграждането на газова връзка през град Свищов, която да осигури подаването на газ за населението и бизнеса на тяхната територия.

Телекомуникации и широколентов достъп



Съобщения

Действащите телефонни постове в рамките на областта надхвърлят 100000 абоната, като 34% от капацитета е цифров, а за град Плевен степента на цифровизация достига 80%. В областта има най-много пощенски, телеграфни и телефонни станции и офиси от целия Северозападен район.



Таблица А IV- : Състояние на средствата на пощенските съобщения към 31.12.2011г.

Райони и области

Пощенски, телеграфни и телефонни станции

Пощенски агентства

България

2 981

2 705

Северозападен район

534

320

Видин

82

40

Врaцa

110

62

Лoвeч

107

75

Мoнтaнa

104

44

Плeвeн

131

99

Източник: НСИ

Проследената тенденция в промяната в броя на пощенските, телеграфните и телефонните станции показва много леко намаляване на техния брой – от 133 през 2007 г. те са намалели до 131 през 2011 г. Едновременно с това, обаче, се наблюдава рязко увеличение на пощенските агентства през разглеждания период. Това се дължи най-вече на бързото навлизане в сектора на много частни компании, които намират широк пазар за услугите си както сред развиващия се бизнес, така и сред обикновените потребители.



Фигура А IV- : Промяна в броя на средствата на пощенските съобщения на територията на област Плевен между 2007 и 2011 г..



Източник: НСИ

Информационните и комуникационни технологии

Телекомуникационната и съобщителната мрежи на територията на област Плевен са добре развити. Всички населени места са обхванати от фиксираната телефонна мрежа на БТК АД. В по-големите от тях се предлагат и услугите на други фиксирани телефонни оператори.

По отношение на осигуреността на областта с необходимата инфраструктура за достъп до интернет, по-голямата част от нейната територия е покрита от кабели осигуряващи бърза широколентова връзка. Област Плевен е най-добре осигурената територия с оптична инфраструктура от всички области от СЗР. Основните причини за това са благоприятния релеф, който не възпрепятства разполагането на инфраструктура и сравнително балансираната селищна структура на областта. Територии, които до момента не са покрити от инфраструктурата са предимно южните полупланински землища на общините Долни Дъбник и Плевен.

В сравнение с останалите държави от ЕС, България се отличават с ниски показатели за развитие на информационното общество. По информация на НСИ за 2011 г. в област Плевен 35,8 % от домакинствата имат достъп до интернет, като за България този дял вече е 45,0%, а за ЕС – 68%. В областта усилено се развива преносна мрежа и комуникационни възли на база на NGN технология, която ще позволи високоскоростен интернет и видео услуги до всеки дом. Жителите на Плевен вече се ползват от услугите на високоскоростните връзки изградени на базата на ADSL абонатен достъп.



Таблица А IV- : Достъп на домакинствата до интернет 2007 и 2011 г., %

 Райони и области

Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет, %

Относителен дял на домакинствата с широколентова връзка, %

Относителен дял на лица, регулярно използващи интернет, %

 

2007

2011

2007

2011

2007

2011

Общо за страната

19,0

45,0

15,4

39,8

28,4

46,4

Северозападен

12,6

34,7

11,2

33,0

21,6

39,0

Видин

8,1

46,6

7,1

44,1

23,1

40,2

Враца

19,3

34,5

14,4

32,3

30,6

37,9

Ловеч

6,4

30,3

6,4

30,3

21,6

33,0

Монтана

12,3

29,0

12,3

29,0

30,2

33,3

Плевен

13,7

35,8

13,0

32,8

24,6

35,4

Източник: НСИ

Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност се смята за един от основните инструменти за подобряване на икономическите условия и социално благосъстояние на населението. По данни на НСИ проникването на широколентов достъп до интернет по домакинства през 2011г. достига до 32,8% (при 13,7% за 2007 г.), като това е малко под средното ниво за Северозападния район на планиране.



Фигура А IV- : Достъп и ползване на интернет на територията на област Плевен (в проценти)



Източник: НСИ

Проследената между 2007 и 2011 г. тенденция по двата показателя, показва стабилен ръст на дела на домакинствата с достъп до интернет, който е нараснал близо 3 пъти. Едновременно с това между 2007 и 2009 г. нараства и делът на лицата на възраст между 16 и 74 г. ползващи интернет, достигайки 40,2% през 2009 г. Изненада, до известна степен, е намаляването на този процент през следващите две години. Това намаляване, може да бъде обяснено донякъде от настъпилата глобална икономическа криза и намалената икономическа и консуматорска активност на територията на областта. Големият дял млади хора напускащи областта, също може да бъде известно обяснение за тази тенденция.

ВиК инфраструктура

Водопреносна и водоснабдителна мрежи

За област Плевен основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване са река Осъм и река Вит. Река Вит е основен водоизточник за питейно и промишлено водоснабдяване на повече от 50 населени места, като на територията на област Плевен това са Плевен, Долен Дъбник, Долна Митрополия и Гулянци с прилежащите им села /допълнително се вземат води и от поречието на р. Осъм/. Общините Долни Дъбник и Долна Митрополия се водоснабдяват преди всичко посредством тръбни кладенци и дренажи в терасата на р. Вит. Водоснабдяването на селищата от община Гулянци става от източници в терасата на р. Вит и водоснабдителна система “Рибен - Победа”, с изключение на гр. Сомовит, при който източниците са непосредствено до р. Дунав.



Река Осъм е основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване на гр. Плевен и прилежащите села, разположени в поречието на р. Вит. От поречието на р. Осъм частично се водоснабдяват и отделни села в общините Никопол и Белене, главно от подземни води. Основна водоснабдителна група за поречието е системата “Черни Осъм”, която посредством речни водохващания на р. Черни Осъм улавя проектните 1300 l/s. Половината от тези водни количества се разпределят в областта, главно за гр. Плевен и прилежащите села. До 1993 г. в процес на изграждане е била ПСПВ “Черни Осъм”, с проектен капацитет 3000 л/сек. Строителството на язовир “Черни Осъм” е започнало през 1989г., но в последствие е замразено. Изграждането на възела е залегнало и в програмата на “Басейнова дирекция”-Плевен, като се очаква завършването на проекта устойчиво да разреши проблемите с водоснабдяването на Плевен и Ловеч.Община Никопол черпи вода от каптажи с общ дебит 47,65 l/s, кладенци за 44,5 l/s и дренажи 83,66 l/s. Община Белене се водоснабдява от тръбни кладенци с общ дебит 230 l/s , от които 200 l/s са на брега на р. Дунав и дренажи за 112,55 l/s .

Таблица А IV- : Събиране, пречистване и доставяне на води през 2010 г. (млн. куб. м/год.)

Статистически райони/ области

Подадена вода

Доставена вода

в това число за:

Загуби при транспорт на водата

Дял на загубите при транспорт на водата

 

в т.ч. питейна

 

 

Общо

в т.ч. третирана в ПСПВ

България

1688,92

715,91

363,11

149,83

264,35

280,73

973,01

57,6

СЗР

96,93

40,83

37,77

11,46

28,57

0,74

56,10

57,9

Видин

7,67

3,81

3,81

0,00

3,14

0,00

3,86

50,3

Враца

27,63

9,74

9,06

8,29

6,30

0,38

17,89

64,7

Ловеч

15,41

6,62

6,62

0,45

4,57

0,00

8,79

57,0

Монтана

16,06

5,94

5,83

2,72

4,70

0,08

10,12

63,0

Плевен

30,15

14,71

12,45

0,00

9,86

0,28

15,45

51,2



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница