Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2



страница16/16
Дата15.03.2017
Размер2.08 Mb.
#16991
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


Източник: Областна администрация Плевен

Лидерска позиция по отношение на абсолютните стойности на привлечените инвестиции заемат общините Белене (61.7 млн. лв.), Левски (56,3 млн. лв.), Плевен (53 млн. лв.) и Кнежа (49,5 млн. лв.). През разглеждания период, сериозен приток на инвестиции се наблюдава и към общините Червен бряг (36,8 млн. лв.), Искър (23,2 млн. лв.) и Гулянци (21,9 млн. лв.). Най-ниска е стойността на привлечените инвестиции в общините Пордим (7,4 млн. лв.), Никопол (11 млн. лв.) и Долни Дъбник (11,7 млн. лв.). Разрезът по оперативни програми показва, че за много от общините, най-значим източник на финанси е била ОПОС. Към момента има финансирани договори за изпълнение на водни цикли на градовете Белен, Левски, Кнежа и Червен бряг. За разлика от тях, основен източник на средства за община Плевен е била ОПРР (46,1 млн. лв.). Общините Кнежа, Левски, Белене, Долна Митрополия и Долни Дъбник имат и значими проекти финансирани по ПРСР.

По отношение на общата стойност на реализираните вече проекти, най-значителна е тя за общините Гулянци (8,57 млн. лв.), Червен бряг (8,04 млн. лв.), Искър (5,85 млн. лв.) и Кнежа (5,68 млн. лв.). Това показва една добра успеваемост при работата на тези местни администрации не само при разработването на проектните предложения, но и при тяхната реализация. Едновременно с това, сравнително по-затруднена е реализацията на проекти в община Левски (на стойност едва 408 хил. лв.) и Пордим (516 хил. лв.).

Трите програми, основен източник на средства за реализация на проекти на общините от състава на областта са ОПОС (155 млн. лв. привлечени инвестиции), ПРСР (74 млн. лв.) и ОПРР (70 млн. лв.).

При сравнението на привлечените инвестиции на глава от населението по общини, силно впечатление прави високата стойност на инвестициите, привлечени от община Белене, дължаща се най-вече на големият обем средства, привлечени за изпълнение на водния цикъл на града. По подобен начин общините Левски и Кнежа също изпълняват аналогични проекти, които ги нареждат сред лидерите в областта. Значителен е обемът финанси на глава от населението, привлечен в община Искър (2348 лв.), както и в община Гулянци (1236 лв.). Най-слабо е привличането на средства на глава от населението в общините Плевен (поради значителния брой жители на общината), Долна Митрополия и Долни Дъбник.
Фигура А VI- : Размер на привлечените инвестиции на глава от населението по общини в област Плевен (подписани договори)по основните програми източници на финансиране между 01.01.2007 и 08.02.2013 г. (в лв.)



Източник: Областна администрация Плевен

Основни изводи по отношение на капацитета за разработване и управление на проекти


  • Сравнени с националните показатели и показателите на други области, усвоените средства в област Плевен по ОПРЧР са на високи нива;

  • Много притеснителен е слабият интерес и ниската успеваемост на проекти по ОПРКБИ;

  • Не се наблюдава активност по ОПРКБИ на икономическите субекти на територията на общините Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Искър, Левски, Никопол и Пордим.

  • В разреза по общини, общините Белене, Кнежа и Искър са лидери по привлечени средства по грантови схеми;

  • Общините Белене, Кнежа, Левски и Червен бряг успешно са разработили големи проекти за водните цикли на градовете. Предстои тяхната реализация;

  • Общините Долна Митрополия, Долни Дъбник, Пордим и до известна степен Плевен са по-слабо активни;

  • Много ниски са стойностите на вече реализираните проекти в Левски и Пордим;

Капацитет за партньорство

Като критерии за възможностите на местните администрации и неправителствения сектор да работят в партньорство помежду си и с трети организации, са разгледани разработените и реализираните партньорски проекти в областта. Специално внимание е отделено на Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България, в която местните структури се явяват като едни от най-активните за целия трансграничен регион.



Междуобщинско партньорство

Активно междуобщинско партньорство в област Плевен се наблюдава при реализацията най-вече на големи проекти за изграждане и реабилитиране на екологична инфраструктура. Най-добрият подобен пример е проектът за Изграждане на регионална система за отпадъци в регион Плевен, чиято реализация започна през есента на 2012 г. Неговата обща стойност е 27,8 млн. лв., а партньори са общините Плевен, Долна Митрополия, Гулянци, Пордим, Долни Дъбник и Искър. С окончателното изпълнение на този проект, което се предвижда за 2015 г. ще бъде решен въпросът за депониране на ТБО на по-голяма част от населението на областта. Подобно е състоянието и на другия значим проект в този сектор - Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Левски(Никопол), партньори по който са общините Никопол, Левски, Белене, както и общините от съседната област Велико Търново – Свищов и Павликени. Община Червен бряг е партньор по подобен проект, изпълняван заедно с общините от област Ловеч – Луковит, Тетевен, Ябланица и община Роман (област Враца).

Добър пример за ефективно междуобщинско партньорство е и съвместният проект, депозиран в МОСВ от общините Плевен и Долна Митрополия „Интегриран воден цикъл на Плевен и Долна Митрополия”. Въпреки че все още не е подписан договор за финансиране по линия на ОПОС на близо 200 милионния проект, той вече е преминал положително през оценката на експертите на министерството.

Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България

Обобщените данни за одобрените и изпълнени проекти в рамките на програмата, предоставени от областна администрация Плевен, показват сериозната активност и значителната партньорска работа на няколко сдружения и административни звена. Фондация „Перпетум мобиле” – Плевен, сдружението „Еврорегион Плевен – Олт”, фондация „Европейски институт”, АДО „Дунав” и фондация „Лице за изкуство и култура” са участвали в изпълнението на редица проекти, включително и като водещи партньори. Областна администрация Плевен, Националният център за информационно обслужване – Плевен, общините Белене и Никопол, Българската асоциация за икономическо развитие – Плевен и Търговско-промишлената палата – Плевен също са много активни при работата по програмата с румънски партньори.

Община Плевен не е кандидатствала с проекти по ТГС, но има следните проектни идеи. "Съвместна стратегия за опазване на биоразнообразието в Дунавски регион Плевен - Телеорман - Олт" (550 000 лв.), "Пътят на румънските войни по време на Руско - турската война 1877 - 1878 г.” (възстановяване на стария исторически каменен мост и паметник на р. Вит при с. Ясен - 600 000 лв.), "Частично възстановяване на археологически обекти по римския път на император Траян на територията на България и Румъния" (2 500 000 лв.) и "Създаване на нова туристическа дестинация - Римски път на император Траян от Карпатите до Константинопол" (700 000 лв.). Община Долни Дъбник и Община Пордим също не са кандидатствали с проекти по Програмата. Община Червен бряг е участвала с идея за проект „Създаване на трансграничен информационен център в гр. Червен бряг” за техническа помощ, но не е била одобрена за подпомагане с консултантска помощ.

Поради изчерпване на наличното финансиране не могат да бъдат реализирани одобрени проекти по програмата на общините Гулянци, Долна Митрополия, Никопол, Белене, Кнежа и Искър, на АДО Дунав и на Спортен клуб „Плевен”.

В периода на реализация на ПТГС, областна администрация Плевен е изградила добри отношения с окръжен съвет Телеорман и окръжен съвет Олт. Също така, областна администрация подпомага общините от област Плевен да влязат в контакт с румънските партньори с цел разработване на проекти “пътна инфраструктура”, като включително ги подпомага и с разработването. За следващия програмен период следва да се разширяват и задълбочават контактите с румънските партньори, включително и с окръжен съвет Долж. Предварително следва да се планират обектите за интервенция и да се търсят партньори от румънска страна с подобни нужди.

SWOT АНАЛИЗ



СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Добро транспортно-географско положение, осигуряващо условия за сътрудничество (вкл. и трансгранично) със съседните териториални общности

  • Наличие на поземлени ресурси с високи агро-биологични качества

  • Няма сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия.

  • Високо биологично разнообразие по поречието на реките – р. Дунав, р. Искър, р. Осъм и р. Вит.

  • Чувствително намаляване на обема на събраните ТБО.

  • Развита транспортно-комуникационна инфраструктура, осигуряваща условия за връзки между отделните общини и на областта със съседните области

  • Излаз на международен воден път чрез р.Дунав.

  • Развита социална инфраструктура, организирана в обслужващи селищни центрове, съобразена с броя на обслужването население и обслужващите функции на населените места;

  • Реализирани проекти за подобряване физическите качества на публична социална инфраструктура –училища, детски и здравни заведения, читалища.

  • Постигнат ръст на инвестициите и продукцията в зърнопроизводството и лозарството

  • Налични значими културни и исторически ценности от античността и средновековието, исторически паметници от национално-освободителната война и исторически пътища.

Балансирана исторически утвърдена селищна мрежа и с наличие на опорни селищни центрове (малки градове) и голям център на растеж (гр. Плевен)

  • Проблемно демографско развитие, изразяващо се с намаляващи възможности за естествено възпроизводство и застаряване на населението;

  • Развитие на негативни процеси в пазара на труда, изразяващи се очертаване на тенденции на:

  • Намаляване на броя на заетите и наетите лица;

  • Нарастване равнището на безработица;

  • Намаляване на средния размер на доходите на населението

  • Наличие на територии и зони в областта с нерешени екологични проблеми (Плевен, Никопол)

  • Проблеми в развитието на ВиК сектора, изразяващи се в:

  • недостиг на питейни води;

  • лошо качество на питейните води в някои общини;

  • високи загуби при преноса на питейна вода в някои общини;

  • остаряла канализационна мрежа и неизградена такава в голяма част от селата

  • Липсват изградени ПСОВ за градските агломерации с над 10 хил. е. ж.

  • Неизградени регионални системи за депониране на ТБО.

  • Технологична изостаналост и ниска конкурентоспособност на редица отрасли от вторичния и третичния сектори

  • Намаление в дела на хората регулярно използващи интернет.

  • Липса на магистрали и високоскоростни пътища и лошо качество на пътните настилки на третокласните и общинските пътища

  • Нисък коефициент на икономическа активност.

  • Висок дял на населението с основно и по-ниско образование;

  • Значителен дял на ранно отпаднали от училище ученици, основно от ромската етническа група от населението

  • Очертаване на тенденция за монокултурност в сферата на земеделието чрез:

    • заселване позициите на зърнопроизводството;

    • намаляване на значимостта на трайните насаждения и на зеленчукопроизводството;

    • продължаващата криза в животновъдството.

  • Лошо състояние на хидромелиоративните съоръжения.

  • Слабо използване на ВЕИ за генериране на електричество и отопление/охлаждане за нуждите на сградния фонд и икономиката.

  • По-слаб от средния за страната ръст на БВП.

  • Недобра междуинституционална координация.

  • Отсъствие на ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките.

  • Недостатъчен капацитетът на общинско и областно ниво за разработване и прилагане на политики

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • По-широко използване на възможностите на европейските фондове (чрез добре обосновани и подготвени проекти) за подобряване на жизнената среда, качествата на човешкия ресурс, административния капацитет на публичните институции , конкурентоспособността на икономиката чрез подобряване на предприемачеството и иновации и др.

  • Етапно създаване на по-малки полюси на растеж

  • Реализация на редица инфраструктурни проекти с надобщинско и регионално (междуобластно) значение като:

  • Доизграждане на трасето на АМ “Хемус” на територията на областта;

  • Подобряване транспортната свързаност по направлението Плевен – Ловеч – Троян – Карлово;

  • Реализация на проекта „Черен Осъм”.

  • Използване на излаза на областта на р. Дунав като възможност за:

  • Стимулиране на икономическото и инфраструктурно развитие на територията в сферата на икономиката (в т.ч. и на туризма), енергетиката, транспорта, водостопанския сектор;

  • Разработване на съвместни планове за опазване и управление на околната среда с Румъния и

  • Засилване на трансграничното сътрудничество в региона.

  • Използване на съществуващият потенциал за развитие чрез ПЧП.

Развитие на рибарството и риболовния туризъм.

  • Тенденцията за струпване на население в малкото по-привлекателни райони и градове и обезлюдяването на по-слабо развитите;

  • Продължаване на демографската криза, изразяваща се с бързи темпове на обезлюдяване на областта и страната

  • Продължаване на световната икономическа и финансова криза с произтичащите от това последици за страната и областта

  • Поява на рискове от непредвидими природни и обществено-политически събития

  • Подценяване на възможностите на проектите, финансирани с европейски средства от Националните оперативни програми;

  • Продължаване на негативите тенденции свързани с изменение на климата;

  • Запазване на високата “цена” (висока стойност) на инвестиционния капитал насочено към подобряване на базовата инфраструктура;

Продължаваща изолация от двете страни на границата – р. Дунав между България и Румъния;




Велдер Консулт” ООД



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница