Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2

За област Плевен,се наблюдава тенденцията за голяма концентрация на население в общината в която се намира областния център и едновременно с това много високи нива на обезлюдяване на другите области от СЗР. Ниският дял на сградите от всички сгради за СЗР (едва 25,9%, при 31,3% от домакинствата в района) се дължи най-вече на големият процент жители, обитаващи многофамилни жилищни сгради в град Плевен.

Жилищната задоволеност в рамките на областта е висока - 559 жил./1000 жит., по-висока от средната за страната (517 жил./1000 жит.), но значително по-ниска от средната за СЗР (625 жил./1000 жит.). Обезлюдяването на районите с предимно селскостопански профил на икономиката е основна причина за по-високите стойности на показателя за селата от територията на областта – 681 жил./1000 жит. Въпреки това, благодарение на много добрите условия за развитието на земеделието и свързаните производства в областта, показателят е по-нисък от средния за страната (688 жил./1000 жит) и значително по-нисък от този за СЗР (803жил./1000 жит). В следствие на демографския срив и строителния бум от последните години, който бе усетен и в гр. Плевен, през последните 15 години се наблюдава постоянно увеличение на жилищната осигуреност на населението.

Културно и историческо наследство

Обхват на културното наследство

Културното наследство на област Плевен изразява нейната трайност във времето, трайността на селищата в областта и връзките между тях. През последните десетилетия културното наследство се припознава като духовно и интелектуално богатство, и се възприема като фактор за икономическо развитие. Подобна значимост превръща съхраняването и изявата на културното наследство в предизвикателство пред разработваните стратегически документи в Европа.

Коректното определяне на обхват на културното наследство е условие без което не може да се осъществи неговото съхраняване и обвързване със съвременния живот. Съобразно Закона за културното наследство, „културното наследство обхваща материалното и нематериалното движимо и недвижимо наследство като съвкупност на културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност”. Луис Нистрьом интерпретира културното измерение като съчетание на недвижимото културно наследство, ежедневните културни практики на местните хора и творческата изява на човека /Nystrom, 1998:13/. И двата подхода отразяват разширяващите се смисъл и обхват на културното наследство, надхвърлящи материалните исторически обекти и присъединяващи разнообразните културни модели, формирали се във времето. Необходимо е и разбиране, че наследството излиза извън рамката на нормативно дефинираните културни ценности, тоест обектите, поставени под юридическа защита. Подобен подход осигурява по-цялостното възприемане на наследството, като съвкупност на разнообразните исторически дадености, елементи на развитието от различни епохи.

Значение на културното наследство

Идентифицирани са четири основни значения на културното наследство, аргументиращи нуждата от опазване на наследството и подсказващи връзката му с другите сектори.

• 
  Историческите дадености разкриват закономерностите в развитието на съответната област и прилежащите й градове. Историята представя традиционните оси на развитие в областта, основните урбанистични концентрации, характерните аграрни територии, присъщите и утвърдени в областта икономически дейности. Анализът на културното наследство, като част от структурата на областната стратегия, позволява да се формират изводи за областта, които могат да се използват като направляващи идеи при разработването на стратегическата част.
  
• 
  Културното наследство създава идентичността на мястото. Историческите следи придават специфичните черти от образа на мястото и позволяват то да бъде разграничено от другите – мястото придобива идентичност.
  
• 
  Историята притежава символични значения, като обозначава разнообразни идеологии, културни модели, творения и противоречия, и така провокира паметта и мисленето на обществото.
  
• 
  Актуална е темата за икономическата значимост на културното наследство, разглеждано като предпоставка за развитието на туризъм. Привлекателността на културните ценности, в съчетание с адекватно планирана и изградена прилежаща среда, създава туристически продукт с високо качество. Развитието на необходимите инфраструктури следва да не застрашава културните ценности, а да обезпечава тяхната пълноценна изява и представяне /Кръстев, 2007:2/.
  

Подходът на стратегията към културното наследство се основава на няколко основни принципи. На първо място това е стремежът за коректно разбиране на културното наследство и възприемането му в неговата цялост. Открояването на значенията на историята и използването им като рамка на предложенията за съвременното развитие е следващ съществен принцип. Екипът се съобразява и с утвърдените институции и документи, иницииращи и регламентиращи дейностите по опазването на културното наследство.

Разработването на стратегията съответства на:

• 
  Закона за културното наследство. Законодателната рамка е основен инструмент за опазване на културното наследство в България. Законът установява формите на юридическа защита, видовете устройствени схеми и планове на защитени територии за опазване на културното наследство, необходимите действия за физическа защита.
  
• 
  Философията на ЮНЕСКО, организирана около опазване на материалното и нематериалното наследство по света, при равнопоставено отношение към различните култури;
  
• 
  Дейността на Международния комитет за паметници на културата и забележителни места /ИКОМОС/, призвана да разпространява общи принципи и методи за опазването на археологическите и архитектурни ценности, осигуряващи съхраняване на автентичността им. Принципите и методите на организацията се основават на Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места – Венецианската харта.
  
• 
  Концепцията за Културните коридори на югоизточна Европа, формално признати и от Съвета на Европа, като част от мрежата на Културните маршрути на континента /Георгиева, 2007:6/. Културните коридори следват традиционни пътища, свързващи отделни исторически места и осигуряващи движение, контакт и обмен между тях. Съвременната концепция е предизвикана от желанието за съвместно действие на актьори от различни пространствени равнища за създаването на единна „мрежа от културно-туристически продукти” /Кръстев, 2007:5/. През област Плевен преминава един от деветте основни коридора на европейския югоизток – Дунавския път, както и един второстепен път, свързващ Никопол и Плевен.
  

Област Плевен притежава присъщото за българските земи богато културно наследство, закономерно следствие на срещата между различни епохи, цивилизации и култури. Различните епохи на времето и преходите между тях, съпътствани от съзидателни, но и от разрушителни процеси, са завещали разнообразни по принадлежност към епоха, смисъл, пространствена изява и степен на съхраненост исторически обекти. Те ще бъдат класифицирани и проследени съобразно принадлежността им към различните идентифицирани епохи, които за целите на настоящия анализ са общо четири – Античност, Средновековие, Възрожденските XVIII-XIX век и Епохата след Освобождението.

Северните територии на област Плевен са представлявали Долнодунавската граница на Рим /Limes Romanus/, което обяснява изграждането на множество крепости /castellum/, заедно с голям римски военен лагер /castrum romanum/, по-късно трансформиран в забележителния град Ulpia Oescus, разположен в непосредствена близост до село Гиген. Пра формата на Oescus е тракийско селище, приобщено от Рим през I век, когато е създаден военен лагер и е настанен V македонски легион, прочул се при военните действия в Армения, Юдея и северно от Дунав. След успешната развръзка на кампанията срещу даките в началото на II век, император Траян се фокусира върху обновяване на множество селища от Балканския полуостров. Военният лагер Oescus се превръща в град Ulpia Oescus, който след разрастването си през IV век обхваща близо 30 ха. Градът притежава традиционната урбанистична структура и архитектура, обединяваща функционалност и представителност, характерни за римския свят. Уникална черта на Oescus е основната арена на социалните действия и взаимодействия – градския площад /forum/. Форумът е бил заобиколен от четири великолепни храма и голяма обществена сграда /basilica/, свидетелство за ролята на града като регионален център и основен град на провинция Долна Мизия. Интригуващи са били и частните жилищни сгради, сред които при археологически проучвания са открити ценни мозайки, днес представени в Регионалния исторически музей на Плевен.

Освен крайдунавския град, в област Плевен се открояват и античните крепости Сторгозия /част от парка Кайлъка, гр. Плевен/ и Античният римски кастел “Димум” /римска крепост-митница на брега на река Дунав в гр. Белене/. За крепостта съществуват достоверни научни данни, че е функционирала и като долно дунавска митница. Обектът е категоризиран от Министерство на културата под №3 в списъка на паметници на културата с "Национално значение" на територията на Област Плевен. Сред уникалните открития на терена са Златна купа с букели, открита през 1982 година на остров Персин и Бронзова статуетка на богинята Деметра-Изида, открита при разкопките на Античен римски кастел Димум (град Белене) през 2007 г.) Към момента се извършват дейности по реставрация, възстановка и експониране на част от Античната римска крепост „Димум” (западната и южната кула и част от крепостната стена) във вида му от ІV век по проект"Димум-античната митница на Мизия", финансиран по ОПРР. Предстои изпълнението на проект за консервация и социализация на Димум, финансиран от ОПРР. Никопол също притежава антично наследство, проявено от уникален античен надпис, датиращ от II век. Надписът изразява поетичното описание на мъката на римски гражданин по починалата му съпруга, по-късно през вековете вграден в действаща до днес чешма.

Преходът към средновековната епоха е свързан с безвъзвратната загуба на ценни антични елементи, но и създаването на средновековната култура, включително и наследството на българската средновековна държава.

Най-забележителното наследство от средновековната епоха е съхранено в град Никопол. Градът също започва своята история като антично селище, но именно през Средновековието придобива значението на основен крайдунавски център. Доказателство за важността на града е преместването на Цар Иван Шишман в Никопол след завладяването на Търново през 1393 г. Никопол се превръща в символ на единството и обединените усилия на християнския свят за противопоставяне на османското настъпление в Европа през 1396 г., когато се състои катастрофалната за християните битка между кръстоносната армия на Сигизмунд и султан Баязид. Никопол е запазил спомена за величието на Второто българско царство в кръстокуполната църква „Свети Петър и Павел”, разказваща за архитектурните постижения на българското средновековие.

Краят на XVIII и XIX век се отъждествяват с възраждането на българския дух и познание. Материалната изява на процеса е активното строителство на български църкви, читалища и училища, заедно с формирането на занаятчийски и търговски улици, изграждането на множество жилищни сгради, отличаващи се с разнообразни архитектурни образи и характерно съчетание на цветове и строителни материали, архитектура и изобразително изкуство. В област Плевен не са разположени селища, емблематични примери за възрожденската архитектура, но в Плевен и Никопол са продължили съществуването си отделни жилищни сгради и църкви от XIX век. В Белене могат да бъдат открити три значими църковни сгради – две католически и една православна – датиращи също от XIX век.

Епохата след Освобождението присъединява и годините непосредствено преди 1878 г., осигурили възстановяването на българската държава. Област Плевен се превръща в символ на заключителната част от борбата за българската свобода, продължение на националноосвободителното движение и въстанията от предходните години. В рамките на областта се разгръщат ключови военни операции, концентриращи значителна част от военните ресурси на руската и турската армия, с резултати, определяни като стратегически за постигането на победа във войната. След преминаването на река Дунав от руската войска, овладяването на Никопол е сред първите основни и осъществени цели. Паметта за освобождаването на Никопол и почитта към жертвите се обозначават от изграден веднага след Освобождението паметник.

След Никопол, западния отряд на руската армия продължава към Плевен, където са необходими пет месеца за освобождаването на града. Поредица от три неуспешни атаки, отвежда до продължителната обсада на Плевен и разнообразни тактически действия около Горни и Долни Дъбник, Телиш за изолиране на обсадения Осман Паша от възможна подкрепа. Успешната блокада на Плевен е предпоставка за опит на Осман Паша за изтегляне от града, завършил с неговото категорично поражение и пленяване, по-малко от три месеца след което е подписан Санстефанския мирен договор. Ключовите военни събития и развръзки са създали съхранени до днес исторически обекти. Най-забележителните сред тях са мавзолеят и уникалната Плевенска Панорама, пресъздаваща времето на плевенската епопея. В град Пордим са запазени две сгради от XIX век, изпълняващи функцията на квартира съответно на руската и румънската армии.

След 1878 г. се преминава към нов социален и културен модел, предприемат се и последователни инициативи за радикална промяна на средата във всички български градове, изработват се първите кадастрални планове, въвеждат се нормативи за устройство и застрояване. В областните градове и особено в областния център могат да се наблюдават творенията на българската архитектура от края на XIX и началото на XX век, провокиращи спомена за ентусиазма на освободена България.

Анализирането на културното наследство в Област Плевен позволява да се посочат няколко основни заключения, разделени на два вида – потенциали и проблеми.

• 
  Област Плевен, възприета като пространство на традиционни селища и поддържани връзки между тях, съществува от древността и съчетава исторически следи от четири основни епохи, сред които могат да се изтъкнат античния град Ulpia Oescus, към който се прибавят и други антични структури, като Сторгозия /част от парка Кайлъка, гр. Плевен/ и Античният кастел “Димум” в гр. Белене, средновековното наследство на Никопол, символите на освободителната война през 1877-1878 в Никопол, Плевен и Пордим. По подобен начин изявяването на културно наследство на областта може да се организира около три акцента – Античност, Средновековие и Освобождение – обединяващи отделни ценности и съвместно привличащи научен и туристически интерес.
  
• 
  Последователността на различните епохи символизира досегашната трайност във времето на областта и е основание за бъдещо развитие, следващо исторически закономерности и притежаващо разграничима идентичност. Подобно разсъждение може да се използва като основно послание при съвременното управление и развитие на областта, изправена пред множество предизвикателства.
  
• 
  Старите областни пътища, единия от които следва долно дунавската граница и обвързва крайдунавските селища, както и направлението Никопол-Плевен, идентифицирани и от концепцията Културните коридори на Югоизточна Европа, представляват потенциал за последователно и непрекъснато представяне на културните ценности в областта. Интегрирането на отделните елементи е предпоставка за създаването на завършен туристически продукт, надминаващ стойността на отделните обекти.
  
• 
  Възможностите за обвързване на различни елементи съобразно два признака – принадлежност към тема и разположение на общ коридор – позволява инициирането на партньорства между отделни общини от областта. Подобна практика би могла да осигури по-ефективното управление на културното наследство, но и да провокира последващо междуобщинско сътрудничество и в други сектори.
  
• 
  Плевенската Панорама е уникален пример за съчетаването на история и изкуство – историята като източник на вдъхновение и изкуството като средство за представяне и разказване на историята.
  

• 
  Основните проблеми са свързани с недостига на финансови ресурси за проучването на културното наследство, открояването на нови исторически обекти и поставянето им под юридическа защита. Недостатъчни са инициативите за физическото съхраняване на обекти, провеждането на консервационни и реставрационни мероприятия. Липсва и разнообразие на проектите за социализация и съвременна изява на културните ценности.
  
• 
  Актуален е проблема за информационното представяне и популяризиране на културното наследство на областта, включително и чрез приложението на съвременните технологии.
  
• 
  Съвременната интерпретация на културните ценности чрез придаването на нова функция, обвързвана с различни културни дейности и създаване на изкуство, остава ограничена.
  

• 
  Създаване на междуобщинска рамка за управление на културното наследство в областта.
  
• 
  Изработване и реализация на съвместни проекти за съхраняване и социализация на културното наследство в областта, обединени около общи исторически теми и пътища.
  
• 
  Изтъкване и популяризиране на историческите, културни и природни ценности на областта.
  
• 
  Въвеждане на подходи за съвременна интерпретация на исторически обекти при съчетаването на историята с култура, изкуство и подходящи форми на туризма.
  

Обща характеристика

Брутният вътрешен продукт (БВП) е един от основните макроикономически показатели, даващ представа за състоянието и икономическия потенциал на териториалните единици. За сравнителни анализи и оценки се използва показателя “БВП на лице от населението”. Данните показват, че област Плевен е с по-нисък БВП на лице от създадения средно за страната и за Северозападния район. Към 2010 г., при среден БВП на лице за страната 9359 лв. и за Северозападния район - 5652 лв., за област Плевен размерът на създадения БВП е 5051 лв. В сравнение с останалите 4 области в обхвата на Северозападния район област Плевен е в по-добра позиция от области Монтана и Видин.

По отношение на ръста на БВП на лице, постигнат за периода 2006-2010 г. област Плевен също е в неблагоприятна позиция. При постигнат ръст от 139,1 % средно за страната и 122,0% средно за Северозападния район, в област Плевен същия е 113,5%. По отношение на този показател област Плевен е на последно място в Северозападния район.

Към 2011 г. в областта е произведена продукция на стойност 2114880 хил. лв., което е със 17 699 хил. лв. по-малко от тази през 2007 г. Тази негативна тенденция е резултат от влиянието на икономическата криза, настъпила след 2008 г.

По отношение на показателя “Нетни приходи от продажби”, за 2011 г. област Плевен е с най-висок размер – 3 226222 хил. лв., от всички области в състава на Северозападния район. По този показател областта е с водещо място в района.

Структура на икономиката

За анализите и оценките на секторната структура на областната икономика се използват показателите “Брутна добавена стойност” (БДС), брой и структура на предприятията, брой и структура на наетите лица и др.

Динамиката в размера на БДС за периода 2007-2010 г. показва, че икономическата криза дава отражение върху размера на анализирания показател. При реализирана БДС в размер на 1 054,0 млн. лв. (2007 г.) през 2010 г. същия е 1255,1 млн. лв., т.е. налице е ръст с 11,9%.