Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2

Измененията във възрастовата структура на населението на област Плевен за периода 2007-2011 г. показват, че за разлика от състоянието в страната и в Северозападния район тук процесите на застаряване на населението са по-слабо изразени. Леко намалява относителния дял на населението в под трудоспособна възраст – от 14,3% (2007 г.) до 13,9% (2011 г.), както и делът на хората в трудоспособна възраст 59,5 – 57,3% и леко нарастване от 26,2% на 28,8% (в над трудоспособна възраст). Оценката на възрастовата структура средно за областта показва, че макар да не се наблюдават съществени промени за разглеждания период, населението в под трудоспособна възраст е с нисък относителен дял, което поставя проблеми за нормалното бъдещо естествено възпроизводство.

Териториалните анализи на възрастовата структура (по общини) показват наличието на съществени различия в процесите на застаряване на населението. В някои от общините населението в над трудоспособна възраст през 2011 г. е над 35% - Долна Митрополия (37,4%), Пордим (39,1%), Никопол (40,0%), Гулянци (42,6%). Това е проблем, свързан с ограничен трудов потенциал на тези общини..

Териториалните анализи на коефициента на възрастова зависимост (по общини) показва, че за анализирания период стойностите на този коефициент нарастват с над 1% в общини Гулянци (от 80,7 на 85,9%), Плевен (от 39,4 на 46,0%), Никопол (от 67,4 на 77,8%) и Левски (от 56,4 на 62,1%). Обратна тенденция – на намаляване на числовите стойности на коефициента на възрастова зависимост е характерна за община Кнежа (от 57,2 на 55,9%).

Подобно и на образователната, така и анализите на етническата структура са за периода 2001-2011 г. В област Плевен основен етнос е българския. Българската етническа група е преобладаваща във всички общини. Това личи от данните в таблица А III- 3.

Другите два етноса, които са основно представени са турският и ромският. При анализите на етническата структура на населението следва да се вземе под внимание фактът, че част от населението по време на преброяванията не отчита доброволно своята етническа принадлежност. Колебанията в броя на ромската етническа група за 2001 и 2011 г. може да се обясни и с едно допълнително обстоятелство – част от ромите се идентифицират като етнически турци.

Към 2011 г. българската етническа група включва 81,4% от лицата посочили своята етническа принадлежност. На второ място е ромската етническа група (3,7%) и на трето – турската – 3,2%. Останалите етнически групи са слабо представени.

Териториалните различия по отношение на по-големия брой и относителен дял на ромската и турската етническа група, показват, че тяхна концентрация се наблюдава в някои от общините. Към 2011 г. почти една четвърт от населението (23,1%) на община Никопол е от турската етническа група. С по-висок относителен дял на тази етническа група (над 5 %) са още общини Левски (6,0%) и Пордим (5,9%). Ромската етническа група е по-добре представена в общини Долни Дъбник (7,9%), Кнежа (6,9%) и Долна Митрополия (5,2%).

Образователна структура

Подробни, официални статистически данни за образователната структура на населението се осигуряват по време на преброяванията на населението и на жилищния фонд. Поради тази причина анализът обхваща периода 2001-2011 г. Промените в образователното равнище на населението в област Плевен са отразени в таблица А III- 4.

Данните в таблицата дават основание за следните основни изводи:

• 
  За проучения период е налице тенденция на нарастване на броя и на относителния дял на лицата с по-високо образование (висше и средно). Относителният дял на лицата с висше образование средно за областта е нараснал от 12,1% (2001 г.) на 16,1% от населението (2011 г., а този със средно образование съответно от 38,3% на 45,8%;
  
• 
  Все още е висок делът на населението с основно и по-ниско образование. Макар и да намалява броят на неграмотните лица в областта към 2011 г. е висок – 2694 д.;
  
• 
  Териториалните анализи показват, че в малките общини броят и делът на високо образованите е по-нисък от този на ниско образованите лица. В общините с развита социална инфраструктура, изискваща високообразовани лица – университети, училища, здравни заведения, финансово-кредитни институции, културни центрове и др. (Плевен, Червен бряг, Левски и др.) броят и относителният дял на населението с по-високо образование е по-голям.
  

Предучилищното обучение се осъществява в два типа детски заведения – Целодневни детски градини (ЦДГ) и Обединени детски заведения (ОДЗ). В ОДЗ основната част от капацитета им е от “градински” групи, допълнени от по 1-2 “яслени” групи.

Броят и капацитетът на детските заведения е функция от броя на децата от 3 до 6 годишна възраст и от тяхното териториално разпределение по населени места. Намаляването на контингента от деца в посочената възрастова група е причината за трансформацията на мрежата от заведения за предучилищно обучение. Това се налага поради изискванията за прилагане на делегирани бюджети в тази дейност на образователната система.

За периода 2007 -2011 г., поради посочените причини от демографски и финансов характер, броят на детските заведения на територията на област Плевен е редуциран от 127 на 103. Най-голям брой детски заведения са закрити в общини Червен бряг (8), Левски (7), Белене (3). В други общини – Д. Митрополия, Долни Дъбник, Кнежа, Пордим – броят на детските заведения е запазен. В общини, в които поради чувствителното намаляване на броя на децата в някои селища е прекратено функционирането на самостоятелни ЦДГ се прилага организационна схема за формиране на смесена група, която се обособява като филиал на ЦДГ в по-големите населени места.