Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	33/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 90

Въпрос 35 – Опрощаване. Сливане.
Доказване на опрощаването

Видове делегации

В зависимост от това дали нареждането на делеганта се предхожда от негово задължение към делегатаря или не:

На основата на поведението, което е предмет на овластителното право, т.е. делегацията може да бъде за:
1. за задължаване;
  1. тя може да бъде съпроводена от новация - "съвършена делегация". Тя може да бъде:
    1. активна съвършена делегация - сменя се кредитора. Тя е налице в случай, при който делегантът, който е кредитор на делегата му нарежда да се задължи към трето лице (делегатар). Едновременно с това той новира отношението за покритие като освобождава делегата от задължението му към себе си, т.е. става смяна на кредитора - новият кредитор е делегатаря. Разбира се това освобождаване, тази новация е условна и тя поражда действие едва след като делегатът се задължи към делегатаря, защото самата делегация сама по себе си не може да задължи делегата към делегатаря. Трябва делегатът сам да се задължи към делегатаря и едва след като той се задължи настъпва действието на новацията.
    2. пасивна съвършена делегация - сменя се длъжника. Делегантът е длъжник на делегатаря, а делегатът е трето лице. В този случай с поемането на задължение от страна на делегата към делегатаря, делегантът се освобождава от задължението си към делегатаря, т.е. става смяна на длъжника. Делегантът е бил длъжник на делегатаря. Той нарежда на делегата да се задължи към делегатаря. Налице е новационен договор, който се сключва между делеганта и делегатаря. Разбира се тази новация поражда действие в момента, в който делегатът се задължи към делегатаря.
    3. активно-пасивна делегация - ако делегантът е длъжник на делегатаря, а делегатът е длъжник на делеганта. В този случай с поемането на задължение на делегата към делегатаря едновременно се прекратяват двете предишни задължения, на делегата към делеганта и на делегантът към делегатаря.
  2. Делегацията за задължаване може да няма новиращ ефект - такава делегация се нарича "несъвършена делегация". Тук отношенията са същите без новация. Тази делегация може да бъде активна и пасивна несъвършена делегация:
    1. активна несъвършена делегация - делегантът нарежда на делегата да се задължи към делегатаря и възниква ново задължение, но старото си остава;
    2. пасивна несъвършена делегация - делегатът поема задължение към делегатаря, но старото задължение си остава.
  3. Делегацията за задължаване може да води до подмяна на субектите по правоотношението без обаче да има новация - такава делегация се нарича "привативна делегация" и тя по своето действие е подобна на цесията или заместването в дълг.

Въпрос 35 – Опрощаване. Сливане.

Опрощаване. Същност.

Опрощаването е уредено в чл.108 ЗЗД: Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.

Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Трябва да се има предвид, че опрощаването е договор, а не едностранна сделка. То е уредено като договор в резултат на разбирането, че кредиторът не може да освобождава длъжника от задължението му против неговата воля. По традиционни съображения опрощаването е договор.

Няма никакви особености относно постигането на съгласие. Волята може да бъде изразена както изрично, така и мълчаливо. Законодателят не изисква някаква форма за действителност. Предмет на опрощаването може да бъде всякакво задължение, стига да няма някаква нормативна забрана или страните не са изключили някакво вземане помежду си. Така например не могат да се опрощават задължения върху неоткрито наследство, тъй като това е забранено по силата на чл.26/1 ЗЗД: Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Не могат да се опрощават задължения за издръжка за бъдещо време - това е забранено от чл.88 СК.

По принцип могат да се опрощават:

условни вземания;
срочни вземания;
неликвидни вземания;
части от вземания.

Опрощаването е каузален договор и то изисква основание за своята действителност. Най-често опрощаването се извършва с дарствено намерение и има безвъзмезден характер. Възможно е обаче, особено, ако опрощаването е част от някаква система от сделки, то да има възмезден характер и да се извърша с цел напр. да се придобие едно право или да се изпълни едно задължение. Така при една спогодба може да се уговори, че едната страна ще опрости впоследствие някакво задължение на другата страна и когато това стане основанието ще бъде solvendi causa (изпълнението на едно задължение).

Способност на страните да извършват опрощаване - в зависимост от това, дали договорът има възмезден или безвъзмезден характер:

- опрощаване, което се извършва с дарствена цел изисква кредиторът да има способност да дарява.Тъй като опрощаването може да се разглежда като разпореждане с право за кредитора, кредиторът трябва да бъде дееспособен, ако е физическо лице - чл.73/3 СК.

Доказване на опрощаването

По правило страната, която твърди, че извършва опрощаване трябва да докаже твърдението си и това следва от чл. 127 ГПК.

Доказването на изпълнението и изобщо на прекратяването на облигационните отношения е улеснено от наличието на две презумпции, които съдържа чл.109 ЗЗД:

Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

Първата презумпция е оборима и според нея, ако частният документ за дълга се намира у длъжника, предполага се, че му е върнат доброволно от кредитора. Кредиторът може да доказва обратното.

Втората презумпция е необорима и според нея, ако частният документ за дълга е върнат доброволно задължението е прекратено, без значение дали кредиторът е искал да прекрати това правоотношение или не. Но връщането на документа за дълга предполага прекратяване на правоотношението, но не означава опрощаване, нито плащане (само прекратяване на дълга). Ако длъжникът има интерес да докаже, че е платил, а не, че е бил опростен, той трябва да докаже твърдението си.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 90