Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	31/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 90

Въпрос 33 – Подновяване (новация).
Особени елементи на новацията

Видове прихващане

Обикновено прихващане - което може да се извърши, при наличие на уредените в чл.103 условия:

Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

В зависимост от начина на извършването си обикновеното прихващане може да бъде:

извънсъдебно - неформално;
съдебно - може да се извърши само по два, установени в ГПК начина:
1. чрез насрещен иск;
2. чрез възражение за прихващане.

Една особеност на съдебното прихващане (разлика с учебника): практиката на ВС приема, че е възможно съдебно прихващане да се извърши по пътя на възражението дори и вземането на прихващащия да е неликвидно.

Факултативно прихващане - което е допустимо при условията, в хипотезите на чл.105. То се нарича така, тъй като то е допустимо, само ако кредиторът даде съгласието си:

Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.

Договорно прихващане - допустимо е в два случая:
1. ако страните се уговорят да се извърши прихващане, независимо че не е налице някоя от предпоставките по чл.103. Това прихващане е допустимо единствено по силата на съглашение на страните;
2. ако страните със съглашение променят действието на прихващането - напр. страните могат да решат, че прихващането няма да има обратно действие.

Договорното прихващане разбира се няма сила за третите лица - относително действие на договорите.

Въпрос 33 – Подновяване (новация).

Традиционно новацията се определя като договор по силата на който едно облигационно отношение се прекратява, а на негово място възниква ново, което се отличава от старото.

Общи правила:

Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Страните по новацията трябва да отговарят на определени изисквания.

Кредиторът трябва да е дееспособен.
Представителят на кредитора (ако новацията се извършва от представител)) трябва да разполага с разпоредителна власт. Това е така, защото новацията прекратява старото правоотношение и следователно представлява акт на разпореждане.
Длъжникът трябва да е способен да поема задължение - дееспособен.
Представителят на длъжника също трябва да е в състояние да поема задължение - дееспособен.

Особени елементи на новацията

1. Действителен стар дълг или действително старо правоотношение. Ако такова правоотношение липсва или то е нищожно новационното съглашение също ще бъде нищожно, защото и предметът и основанието му ще бъдат невъзможни. Унищожаемите сделки могат обаче да се новират, но в този случай новото правоотношение (новата сделка) също ще бъде унищожаема, тъй като новацията не е саниране на унищожаемостта по смисъла на чл.35 ЗЗД:

Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

Възможно е старото задължение да е условно. Ако старото задължение е било условно, не е задължително новото съглашение, новата сделка да е условна. Дали новото задължение ще бъде условно зависи от волята на страните.

Спорен е въпросът дали може да се новира естествено задължение. Положителен отговор ни дава чл.118 ЗЗД:

Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Наличие на действителен нов дълг. Новата сделка, която възниква, новото правоотношение трябва да отговаря на всички изисквания за действителност, които са установени в закона - чл.26 :

Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).

Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Ако самото новационно съглашение е нищожно или е с незавършен фактически състав старото задължение не се прекратява - то продължава да съществува. Аналогично е положението и в случай на унищожаване. Ако новата сделка, новото съглашение е унищожаемо и сделката бъде унищожена, в такъв случай старото задължение (тъй като по правило унищожаването има обратно действие) се възстановява.

Възможно е новацията да е под условие. Но настъпването или ненастъпването на условието има сила за старото задължение само, ако страните решат така. Новото задължение е условно (под отлагателно или под прекратително условие). Ако в хипотезата на прекратителното условие то настъпи договорът се прекратява с обратна сила. При новацията обаче има особеност, такава, че настъпването или ненастъпването на условието не води автоматично до възстановяването на стария дълг, а това възстановяване е функция на волята на страните, т.е. страните могат да решат, че независимо, че е настъпило прекратителното условие старият дълг не се възстанови.

Наличие на разлика между стария и новия дълг - aliquid novi. Тази разлика може да се отнася както до някои от съществените елементи на сделката (основание, предмет), така и до субектите на правоотношението.
Намерението на страните. Новацията е съвършена, което изисква специално основание, наречено animus novandi. Страните трябва да желаят както прекратяването на старото правоотношение, така и възникването на новото на негово място и то точно по начина и с връзката, която съществува при новацията, а не въобще, т.е. новото задължение възниква именно защото се прекратява старото.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 90