Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8


Действие на цесията за третите лица



страница36/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   90

Действие на цесията за третите лица

По силата на специалното правило на чл.99/4 цесията има действие за третите лица от деня на уведомлението на длъжника, а не от деня на сключването й. Ако напр. цедентът прехвърли вземането няколко пъти, титуляр на вземането ще бъде не първият по време, а онзи, за когото най-напред е съобщено на длъжника. По същата причина цесията не може да бъде противопоставена и на онези кредитори на цедента, които са наложили запор върху вземането и запорното съобщение е било получено от длъжника преди съобщението за цесията.



Отговорност на цедента



Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.

Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.

За отговорност на цедента може да се говори само, ако цесията е възмездна. Според чл.100/1 цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето, но не и за платежоспособността на длъжника. Терминът "съществуване на вземането" трябва да се тълкува разширително и трябва да се приеме, че чл.100 намира приложение не само, ако вземането не съществува, но и ако то е нищожно или ако сделката, от която то произлиза е била унищожена преди цесията, или ако това вземане е прехвърлено няколко пъти на други лица и т.н.

Освен за вземането цедентът отговаря и за съществуването на акцесорните права (привилегии, обезпечения, лихви). Обемът на отговорността на цедента не е установена легално. той може обаче да се изведе по аналогия от отговорността за евикция при продажбата - чл.189 и 191 ЗЗД и следователно, ако е прехвърлено несъществуващо, или нищожно, или прекратено вече вземане цесионерът може да търси от цедента:


  • платената цена;

  • разноските по цесията;

  • необходимите и полезни разноски;

  • обезщетение за вреди.

Това е така по правило, но формата на чл.100/1 е диспозитивна и легално установената отговорност на цедента може да бъде изменена от страните. Възможно е следователно цедентът да се задължи за отговаря за събирането на вземането, т.е. за платежоспособността на длъжника. Тази отговорност обаче не може да бъде поначало по-голяма по размер от онова, което цедентът е получил срещу прехвърленото вземане - чл.100/2. Смята се обаче, че правилото на чл.100/2 е диспозитивно и със специална уговорка страните могат да го отменят, т.е. могат да уговорят, че цедентът ще отговаря и ще трябва да върне не само полученото, но и да заплати допълнителни суми.

Възможно е също цедентът и цесионерът да ограничат отговорността на цедента и дори да се съгласят цедентът да не отговаря за съществуването на вземането. Тогава цедентът няма да дължи обезщетение за вреди, възстановяване на разноските по договора и процеса, необходимите разноски и т.н., но той не може да се освободи от задължението за връщане на платената цена (на цената, която е получил). Това е минималният размер на неговата отговорност.


Въпрос 37 - Поемане на дълг

Способи за заместване на длъжника: активна и пасивна новация. Гражданският оборот е наложил да се създаде възможност, при която да се запази съществуващото облигационно правоотношение, когато се сменя пасивната страна по него.


Правна уредба:

Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

Приемане на изпълнението

Приемането на изпълнението е договор, с който едно трето лице се задължава към длъжника да изпълни вместо него или да поеме задължението му към кредитора. Това е договор, който не е уреден по нашето право, но сключването му е допустимо, съгласно чл.9 ЗЗД. Този договор не дава възможност на кредитора да иска изпълнение от лицето, което се е задължило към длъжника.



Поемането на дълг познава две хипотези:

  1. Встъпване в дълг - чл.101 ЗЗД. Договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник. Законодателството познава две разновидности на встъпването в дълг с оглед на страните:

    1. договор, между третото лице (нов длъжник) и кредиторът - този договор е неформален и със свободно установено от страните съдържание. Съгласието на стария длъжник не е необходимо, тъй като появата на един нов длъжник е в негов интерес. Този договор обаче изисква една предпоставка за действителност - наличието на действителен стар дълг. Отсъствието на такъв дълг прави договора за встъпване в чужд дълг нищожен поради липса на предмет и основание. Встъпването в дълг като договор между кредитора И третото лице прилича на поръчителството, но се отличава от него в две насоки:

      1. задължението на новия длъжник при встъпването в дълг е самостоятелно, а не акцесорно;

      2. новото задължение е идентично по правило по обем и съдържание на старото, докато при поръчителството законът познава и допуска възможност поръчителят да се задължи за по-малко и при по-леки условия от главния длъжник.

    2. договор между стария и новия длъжник - този договор е неформален и със свободно установено от страните съдържание. Също така изисква за своята действителност наличието на действителен стар дълг. Особеното е, че договорът се сключва като такъв между стария и новия длъжник, а не между новия длъжник и кредитора. Очевидно е, че един такъв договор няма действие за кредитора, който не е страна по него. За да породи действие за кредитора този договор трябва да бъде одобрен от него. Всъщност встъпването в дълг при тази хипотеза е договор в полза на трето лице, договор между стария и новия длъжник в полза на кредитора и се подчинява изцяло на правилата на договора в полза на трето лице. Съглашението между стария и новия длъжник може да бъде изменено и уговорката в полза на кредитора може да бъде дори отменена до одобряването, а след това вече няма да бъде възможно.

И в двете хипотези обаче встъпването в дълг поражда едни и същи правни последици - кредиторът получава още един длъжник. Обемът и условието на двете задължения по правило е едно и също. Отношенията между стария и новия длъжник и кредитора от една страна и вътрешното отношение между стария и новия длъжник от друга страна, се подчиняват изцяло на правилата за солидарността.

  1. Заместване в дълг - чл.102 ЗЗД. Договор, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а старият длъжник се освобождава от него. Този договор, също както и встъпването в дълг може да бъде сключен по два начина:

    1. договор между новия длъжник и кредитора - този договор е неформален и съдържанието му се определя свободно от страните. Законът обаче изисква изявлението на кредитора да бъде изрично, а не с конклудентни действия. Одобрение или разрешение от страна на длъжника не е необходимо, тъй като длъжникът се освобождава от задължението си. Предпоставка за действителността на договора и в този случай е наличието на действителен стар дълг. Този договор прилича на експромисията (на пасивната субективна новация, със страни третото лице и кредитора). Но за разлика от експромисията при заместването в дълг се запазва старото правоотношение (при експромисията има, а тук няма новация).

    2. договор между стария и новия длъжник (третото лице) - този договор също е неформален, със свободно установено от страните съдържание. Изисква като предпоставка за своята действителност наличието на действителен стар дълг, но тъй като кредиторът не е страна по това съглашение той не може да има сила за него. Затова е необходимо кредиторът да даде изричното си съгласие. Разбира се кредиторът може и да се откаже и да не приеме, да откаже заместването в дълг и то няма да породи действие.





Сподели с приятели:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница