Опрощаването прекратява вземането на кредитора заедно с всички акцесорни права (лихви, неустойки, поръчителства, ипотеки).
Опрощаването на поръчителя обаче не освобождава главния длъжник.
Опрощаването на един от солидарните длъжници освобождава не само опростения, но и останалите, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях. В такъв случай задължението на останалите се намалява с частта на опростения.
Сливане. Същност.
Сливането е юридически факт, при който качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно лице. Тъй като никой не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си сливането прекратява облигационното отношение.
Сливане може да настъпи при универсално правоприемство:
-
длъжникът наследява кредитора;
-
трето лице наследява едновременно длъжника и кредитора;
-
наследникът на кредитора продава наследството на длъжника.
Сливане може да настъпи при частно правоприемство:
- кредиторът цедира вземането на длъжника по цесията (наемателят купува имота(;
Сливането може да настъпи в резултат на различни юридически факти:
-
договор;
-
няма ограничения.
-
Погасява се вземането и съответното на него задължение. Няма значение дали това вземане е ликвидно или не, условно, срочно.
-
Заедно с вземането и задължението се погасяват и всички акцесорни права и задължения (лихви, неустойки, обезпечения). Това обаче невинаги е така. Има някои особени хипотези, при които сливането няма такъв погасителен ефект:
-
сливането на поръчителя и кредитора няма действие за главния длъжник;
-
сливането на длъжника и поръчителя не погасява нито главното задължение, нито обезпечението, а кредиторът разполага с две права срещу едно и също лице.
Сливането може да бъде частично: напр. ако длъжникът наследи кредитора и активът на наследствения дял е по-малък от размера на задължението, длъжникът отговаря за горницата спрямо останалите сънаследници.
Отпадането на факта на сливането с обратна сила възстановява първоначалното положение.
В определени от закона случаи сливането няма погасително действие:
1. В случаите, при които вземането и задължението, макар че са част от правната сфера на едно и също лице попадат в различни имуществени маси по силата на специални правила- напр. не настъпва сливане при приемане на наследството по опис.
-
не настъпва в (чл.67 ЗН) хипотеза, при която кредиторите на наследството поискат отделяне на наследството от имуществото на наследника. Тези правила са създадени в интерес на трети лица, или на наследника или на кредиторите;
-
не настъпва сливане и в хипотезата на чл.178 ЗЗД: Който купи ипотекиран имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението, може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи. В такъв случай по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота, се смята, че той е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Това е суброгацията в ипотека върху собствен имот.
-
не настъпва сливане и в хипотезата, при така нар. обратно джиро: джирантът на една менителница може да я придобие отново, тя може да му бъде джиросана отново. При менителницата прехвърлителят и е длъжник по нея. Възможно е тази менителница да му бъде джиросана отново, в този случай, преди той да я прехвърли отново (а той може и да не я прехвърли) той става кредитор по менителницата. Понеже преди това той е бил длъжник и сега, след второто джиросване той става кредитор настъпва сливане и той не може да иска изпълнение от лицата, които се намират между първото и второто придобиване на менителницата, защото настъпва сливане. Но ако джирантът джироса отново менителницата на някое трето лице сливането.
Въпрос 36 - Прехвърляне на вземане (цесия)
Правен режим:
Чл.99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Чл.100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.
Определение
Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Страни
Страните по договора са:
-
Цедент - прехвърлителят на вземането
-
Цесионер - приобретателят на вземането
Длъжникът по вземането не е страна и неговото съгласие не е необходимо. Цесията е договор и тя изисква съгласието на цедента и цесионера.
Съгласието може да бъде:
Цесията по правило е каузален договор, като основанието на страните може да бъде всякакво (дарствено, да се придобие едно право). Нещо повече, цесията може да бъде сключена вместо изпълнение на един дълг - чл.65/3 ЗЗД:
Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.
Длъжникът вместо да изпълни задължението си прехвърля на кредитора свое вземане към трето лице. Но такава цесия има погасителен ефект само при наличието на специална уговорка. В противен случай старото задължение се погасява, след като бъде събрано вземането. При това, ако решат страните могат да уредят цесията и като абстрактен договор.
Законодателят не изисква форма за действителност на цесията по общо правило. В някои случаи обаче, по силата на специални правила, спазването на някаква форма е изискване за действителност:
-
дарствената цесия на права върху движими вещи трябва да бъде извършена в писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл.225/2 ЗЗД: Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
-
цесията на обезпечено с ипотека вземане трябва да бъде вписана, за да има действие за ипотеката.
Изискванията за доказване, уредени в ГПК важат и за цесията.
Сподели с приятели: |