Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Правна характеристика

1. 
   Акцесорен договор - това означава, че поръчителството е функция на друг главен дълг. Тази зависимост се изразява в следното:
   
   1. 
      задължението на поръчителя не може да възникне, ако няма действителен главен дълг;
      
   2. 
      предметът и обемът на главния дълг определят предмета и обема на задължението на поръчителя;
      
   3. 
      поръчителят може да предявява срещу кредитора всички възражения на главния длъжник;
      
   4. 
      цедирането, прекратяването, погасяването по давност на главния дълг имат аналогично действие и за поръчителството;
      
   5. 
      наличие на еднопосочна зависимост между главния дълг и поръчителството, т.е. поръчителството е функция на главния дълг, но не и обратно - главният дълг е самостоятелен и може да съществува независимо от наличието или липсата на поръчителство;
      
   6. 
      Поръчителството разкрива и известна самостоятелност:
      
      1. 
         задължението на поръчителя може да бъде по-леко или в по-малък обем от главното задължение;
         
      2. 
         поръчителството може да се прекрати или да се погаси по давност, без това да води до прекратяване или погасяване по давност на главния дълг и т.н.
         
2. 
   Едностранен и безвъзмезден (по правило) характер - това означава, че по договора за поръчителство задължения възникват само за поръчителя и доколкото настъпва имуществено разместване, то е само в посока от поръчителя към кредитора. Не е невъзможно обаче договорът да има двустранен и възмезден характер. Това може да стане, ако кредиторът се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя - в този случай поръчителството е близко до договора за застраховка. Такова поръчителство на практика не се среща, тъй като е неизгодно за кредитора.
   
3. 
   Поръчителството е престационен договор. Тъй като при поръчителството има разместване на имущество, възниква едно вземане в полза на кредитора, то е и комутативен, а не алеаторен договор. Друг е въпросът, че вземането на кредитора не е изискуемо, но облагата е известна.
   
4. 
   Поръчителството е вид лично обезпечение (не вещно). Поръчителят отговаря с цялото си имущество, а не с отделни вещи. Кредиторът е хирографарен, а не привилегирован.
   

прекратяване на поръчителството

Практическа особеност, която не се отнася до правния режим: поначало кредиторите-банки и ДСК изготвят общи условия и предварително отпечатани формуляри, които се попълват от поръчителите, на практика общо взето ограничават правото на поръчителите да уговарят условията на договора.

1. 
   Прекратяването на главния дълг прекратява винаги поръчителството.
   
2. 
   Задължението на поръчителя може да се прекрати на всички общи основания за прекратяване на оигационното отношение:
   
   1. 
      изпълнение;
      
   2. 
      даване в изпълнение (datio in solutum);
      
   3. 
      новация;
      
   4. 
      опрощаване;
      
   5. 
      сливане - сливането между кредитора и поръчителя прекратява поръчителството, но не и главния дълг, а сливането между длъжника и поръчителя не прекратява нито поръчителството , нито главния дълг, а кредиторът разполага с две алтернативни вземания.
      
3. 
   ЗЗД познава и три специални основания за прекратяване на поръчителството:
   
   1. 
      Чл.147/1 - поръчителството се прекратява, ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в 6 месечен срок от падежа:
      
      1. 
         кредиторът трябва да предяви иск не срещу поръчителя, а срещу длъжника. При това главният дълг трябва да е срочен - за поръчителството това няма значение. За да е налице основанието по чл.147/1 трябва да са налице два елемента:
         
         1. 
            изтичане на този шестмесечен срок;
            
         2. 
            бездействие на кредитора.
            

Правилото на чл.147/1) не се прилага спрямо ДСК - има специално правило в чл.26 ЗДСК, така че дори и ДСК да не предяви иск в шестмесечен срок от падежа, тя няма да загуби вземането си срещу поръчителя.

2. 
   Чл.147/2: ако кредиторът и длъжникът продължат срока на главния дълг това продължение няма сила за поръчителя, който не се е съгласил с него - следователно след изтичане на първоначално установения срок поръчителят се освобождава. Правилото е израз на общия принцип, че уговорки между длъжника и кредитора, които са постигнати след сключване на поръчителството не могат да влошават положението на поръчителя. Но чл.26 ЗДСК отменя и това правило по отношение на ДСК.
   
3. 
   Чл.146/3 – юридическия факт се състои от два елемента:
   
   1. 
      виновно поведение на кредитора;
      
   2. 
      невъзможност за суброгация на поръчителя в правата на кредитора - тази невъзможност трябва да е окончателна, а не временна.
      

4. 
   Давност - давността за поръчителя и за главния длъжник тече отделно. Прекъсването на давността и отказът от давност с оглед на главния дълг нямат действие за поръчителя и обратно - чл.148 ЗЗД.