|
Съвкупността от всички права и задължения, които са съставлявали партимониума на наследодателя. Правилото, което определя предмета на този договор обаче е диспозитивно и страните могат да изключат някои имоти от наследството, стига да не се измени същността на договора (напр. от едно наследство, в което има 5 вещи се изключат 3 от тях - се превръща в продажба на определени вещи).
За да може да се сключи този договор, наследството трябва да бъде открито, в противен случай договорът е нищожен по силата на чл.226/2 ЗЗД.
Продавачът трябва да е наследник.
Този договор не изисква съгласие на кредиторите, защото се отнася до съвкупност на права и задължения. Когато има задължения, би трябвало, тъй като е налице встъпване в дълг, по общите правила на чл.101 ЗЗД да се иска съгласие на кредиторите, за да може договорът да има сила спрямо тях. Такова съгласие в случая обаче не е необходимо - договорът поражда действие и без него.
Не е решен легално проблемът с уведомяването на длъжниците на наследодателя. Вероятно те би трябвало да бъдат уведомени, за да породи договорът действие за тях.
Изисквания за продавача (какво той гарантира пред купувача)
1. Продавачът гарантира пред купувача само качеството си на наследник, т.е. той поначало отговаря само за това, че е наследник. По начало той не отговаря за това, дали даденият имот се съдържа в наследството, но това може да се уговори. Ако нищо не е уговорено, продавачът отговаря само, ако не е наследник. Но може да се уговори, че даден имот ще бъде част от онова, което се прехвърля.
Възможно ли е продавачът да се освободи от тази отговорност и да не гарантира пред купувача за качеството си на наследник, а да гарантира само фактът на откритото наследство. Отговорът като че ли е положителен, но в такъв случай по аналогия от правилата за продажба, съдебно отстранение и за цесия би следвало той да бъде длъжен да върне онова, което е получил по този договор дори и да е гарантирал качеството си на наследник.
Действие на договора
-
Действие на договора между страните (наследникът-продавач и третото лице-купувач):
-
прехвърля цялото наследство като съвкупност от права и задължения;
-
всички плодове и доходите от наследството принадлежат на купувача от деня на сключването на договора. Възможно е обаче преди да се сключи договора продавачът, наследникът да е събрал някакво вземане или да е отчуждил някакви предмети. В такъв случай по силата на правилото на чл.213 ЗЗД той е длъжен да върне на купувача полученото, тъй като по начало, ако не е уговорено друго продавачът дължи наследството в онова състояние, в което то е било към момента на неговото откриване и за това, ако той се е разпоредил с някакви вещи или вземания, трябва да даде на купувача това, което е получил вместо тях. Възможно е наследникът-продавач да е изпълнил някакви задължения на наследството, в такъв случай купувачът е длъжен да го обезщети за тези задължения. Съществува неяснота относно безвъзмездните разпореждания с обекти на наследството. Този въпрос не е уреден легално - отговаря ли продавача, ако безвъзмездно се е разпоредил с някакви вещи, включени в наследството. Би трябвало неговата отговорност да се уреди по правилата на дарението (Калайджиев: би трябвало да отговаря съгласно правилата за безвъзмездните разпореждания).
-
купувачът на наследството не става наследник, което е едно лично и неотчуждимо качество - т.е. всички особени права, които са свързани с качеството "наследник" не мога да се прехвърлят с този договор: напр. правото върху уголемяване на дела има не купувачът, а продавачът на наследството, когато някой от наследниците се откаже от наследството; освен това според практиката на ВС купувачът не може да участва в делбата на наследството и той няма право на изкупуване, съгл. 288/2 ГПК: продавачът на обекта, наследникът е титуляр на правото на изкупуване и затова купувачът на свой ред не може да прехвърля наследството като съвкупност от права и задължения, а само отделните вещи, които са включени в него;
-
според трайната практика на ВС правилото на чл.33 ЗС (който е едно изключително правило) не се прилага за продажба на наследство, а само за продажба.
-
Действие на договора спрямо третите лица.
-
Тъй като кредиторите на наследството не са страна по този договор те не могат да бъдат ощетени от сключването му. Затова се смята (РВС), че продажбата на наследство конституира купувачът на наследството като един солидарен длъжник на продавача на наследството, но не се стига до заместване в дълг. Тъй като длъжниците на наследството са също трети лица те трябва да бъдат уведомени за договора, за да породи той действие за тях по общите правила.
Въпрос 60 - Прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане
Определение
Съглашение, с което едната страна (отчуждител) се задължава да прехвърли право на собственост или друго право на другата страна (приобретател), а последният се задължава да издържа и гледа отчуждителя.
Този договор не е уреден. Ненаименуван договор. Той е:
-
двустранен.
-
възмезден.
-
консенсуален.
-
сукцесивен - престацията на приобретателя е продължителна.
-
неформален, с изключение на формата, която се изисква, когато договорът има за предмет недвижими имоти (нотариална).
-
алеаторен - престацията на приобретателя не е установена по обем, но това е така, ако се дължи издръжка за бъдещо време. Понякога договорът може да се сключи като се има предвид престирана вече издръжка и в този случай договорът ще е комутативен (по-малко приложение). Възможно е обаче договорът да бъде и двустранно алеаторен - това е така, в случаите, когато предмет на договора е наследство, т.е. не е ясен обемът на престациите на нито една от страните.
-
intuito personae - с оглед личността на прехвърлителя. С оглед на приобретателя - ТРВС 30/81 договорът по принцип не е свързан с личността на приобретателя, той може да се уговори да бъде такъв, макар че има известни ограничения относно кръга на лицата, които биха могли да заместят длъжника - този въпрос е спорен.
-
Задължението за издръжка и гледане поначало е неделимо.
Сподели с приятели: |
