Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	58/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 90

Определение.

Дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема.

Сравнение между дарението и заема за послужване:

безвъзмездни договори;
намерението;
действието - дарението може да има и най-често има вещно действие, докато заемът за послужване няма вещно действие;
договорът за заем за послужване е винаги срочен;

Страни.

Страните по договора се наричат:

дарител;
дарен (надарен).

Когато дарителят е физическо лице, той трябва да бъде дееспособен - чл.73/3 СК: Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.12, ал.3.

Чл.12/3 СК: Непълнолетният с встъпването си в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.

По правило дарителят трябва да бъде титуляр на правата, които са предмет на договора, но дарението на чужда вещ не е нищожно.

Надарен може да бъде всяко физическо или юридическо лице, но трябва да има субект, който да бъде надарен. В този смисъл заченатият не може да бъде надарен, той може да наследява.

Елементи на дарението.

Съгласие между дарителя и надарения. Дарението е договор, а не едностранна сделка. Идеята е, че никой не може да бъде принуден да получи някакво имущество безвъзмездно против волята си.
Дарението има особено основание. По-специално това е каузата на дарителя, която е характерна и типична само за него- causa donandi - желанието или намерението да се отстъпи безвъзмездно другиму имущество. Кожухаров приема, че при дарението основанието и мотивът съвпадат. Калайджиев не смята така, защото мотивът е чисто субективната цел, която е съвсем лична и по-далечна, докато основанието е целта, която е типична за всички договори за дарение и тя е една и съща. Особеното при дарението е, че мотивът е релевантен в следните случаи (чл.226, ал.3):

- когато единственият мотив поради който е направено дарението противоречи на закона или на морала дарението е нищожно. Мотивът е релевантен само при безвъзмездните сделки, по специално само при дарението и завещанието, но мотивът се различава от основанието. Мотивът на едно лице, което прави дарението може да бъде различен (повод, сватба, други отношения), докато основанието е нещо типизирано.

Дарението в някои случаи е формален договор и тогава изисква форма за действителност (при дарение на недвижими имоти или вещни права върху такива - нотариална форма).
Специално правило при движимите вещи - дарението на движими вещи може да се извърши по два начина:
1. в писмена форма с нотариална заверка на подписите - в този случай дарението е формална сделка;
2. чрез предаване на вещта - неформална, но реална сделка.

Трябва да се има предвид, че това е общото правило. Когато специален закон създава форма за действителност, той измества общия закон. Напр. ЗДП предвижда, че формата за прехвърляне на МПС е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се подарява лек автомобил, той ще се подари в тази форма и дарението няма да може да бъде извършено чрез предаване.

Специално правило за ценните книги: чл.225/2. Известно е, че има три вида ценни книги в зависимост от начина на прехвърлянето им:
1. ценни книги на заповед - при тях подаряването става чрез джиро, което е една особена формална сделка;
2. ценни книги на приносител, които се подаряват чрез предаване;
3. поименни ценни книги - подаряват се чрез цесия.

Предмет на договора за дарение

Дарението може да има за предмет всички възможни вещи, освен онези, за които това е забранено или онези, които са extra comercio. Дарението може да има за предмет и:

вземания;
ценни книги;
съвкупности от права (наследство);
чужди вещи - според практиката на ВС дарението на чужди вещи не е нищожно. Кожухаров смята, че е нищожно “най-малко, защото подареното не може да бъде отстъпено веднага”

Не могат да се подаряват бъдещи вещи – това е забранено с императивното правило на чл.226/2 ЗЗД: Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Съображенията са, че дарението е безвъзмезден договор и ако дарителят отказва по-нататък, с оглед запазване на правната сигурност не би следвало да се даде възможност на страните да отлагат вещния момент. По същите съображения са забранени и предварителните договори за дарение - ако се допуснат предварителни договори за дарение или дарителят промени намерението си би трябвало да се даде възможност на надарения да води иск по чл.19/3, което би противоречало на морала, защото той не е дал нищо насреща.

Може да се подарява правото да се получи жилище като обезщетение за отчужден имот, макар че още самото жилище не е построено - това се допуска както от практиката на ВС, така и от специалните правила на ЗТСУ. Може би тук има едно заобикаляне на изискването на чл.226/2, но е факт.

Правна характеристика

Безвъзмезден по дефиниция. Може дори да се каже, че понятието за безвъзмезден договор е създадено на базата на договора за дарение. Това означава, че съществува нееквивалентно разместване на имущество между страните и по-специално: един и същ юридически факт поражда от една страна обедняване на дарителя и от друга страна обогатяване на надарения.
Едностранен договор по правило, тъй като създава задължения само за дарителя. Това положение обаче не е съвсем безспорно и в някои случаи дарението вероятно има поне в някаква степен двустранен характер. Дарението с тежест, когато тежестта е в полза на дарителя, без всякакво съмнение има в някаква степен двустранен характер, доколкото има насрещно разместване на блага. Проф. Попов приема, че дарението поне в още една хипотеза има двустранен характер и това е хипотезата на чл.227/1/б.В, когато надареният “отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае”.

Според проф. Попов от наличието на това основание за отмяна на дарението следва, че надареният винаги има едно насрещно задължение за осигуряване на издръжка.

Калайджиев: задължението за осигуряване на издръжка не е функция на самия договор за дарение. То възниква като последица от допълнително настъпил юридически факт, а именно нуждата от издръжка. Така че то не е последица на самия договор, а на новонастъпил юридически факт. На базата на това основание за отмяна като че ли не може да се обоснове двустранният характер на договора, а най-много може да се приеме, че договорът би имал характера на несъвършен двустранен договор. Но при дарението с тежест господстващото виждане е, че това дарение в някаква степен има двустранен характер и за него в някаква степен се прилагат правилата за двустранните договори.

Понякога дарението е формален, понякога - реален договор. Дарението на движими вещи напр. може да бъде реален договор, и неформален, а може да бъде и консенсуален и формален.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 90