Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	57/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 90

Прекратяване

Ако е срочен или е под прекратително условие ще се прекрати с настъпването на тези факти по право.

Смъртта на отчуждителя винаги прекратява договора, задължението не се наследява. Но възможно е това задължение за издръжка и гледане да бъде в полза на две лица, тогава ако едното почине договорът не се прекратява по отношение на другото лице.

Смъртта на приобретателя не води по право до прекратяване на договора според това ТР е налице частична обективна невъзможност за изпълнение, поради което кредиторът, прехвърлителят може, ако иска да развали договора по съдебен ред, съгласно чл.89/изр.2 ЗЗД.

Този договор много прилича на фикс-сделките и във всички случаи на забава, ако тя продължи повече от едно определено време е налице частична невъзможност за изпълнение на договора.

Договорът може да бъде развален в случай на неизпълнение.

Действие на развалянето

Тъй като едната от престациите е с продължително изпълнение, а другата - еднократно: кое от правилата трябва да се приложи. Ако и двете престации бяха с продължително изпълнение действието на развалянето щеше да бъде само за в бъдеще (с еднократно изпълнение - с обратна сила). Според трайната практика на ВС (Калайджиев изцяло споделя), развалянето има обратно действие: поначало разваляне за в бъдеще е допустимо в случай, че и двете престации могат съответно да се намалят. Но при този договор това е невъзможно. Обратно действие.

Правото да се разваля договора, за разлика от правото на издържане и гледане може да се наследява, но в този случай всеки от наследниците може да развали само съответната част от договора, която му се приспада като идеална част от наследството. Но тъй като от друга страна престацията е неделима при две или повече лица неизпълнението на един от длъжниците е основание да бъде развален целия договор, макар че ВС допуска и частично разваляне, ако кредиторът има интерес.

По същия начин, ако кредитори са две или повече лица, тъй като престацията е неделима, неизпълнението спрямо един от тях е достатъчно основание да бъде развален целия договор, ако кредиторът пожелае това (като той разбира се може да се задоволи и с частично разваляне на договора).

Въпрос 62 - Замяна. Обща характеристика и отграничения. Замяна на държавни имоти.

Правна уредба:

чл.222 и 223 ЗЗД.
Чл.222. С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.

Чл.223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Чл.224. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Определение

Договор, с който едната страна се задължава да прехвърли на другата страна собственост върху една вещ или друго право срещу задължението на другата страна да прехвърли собственост или друго право.

Правна характиристика

Този договор е:

Възмезден.
Двустранен.
Консенсуален.
Комутативен.
Каузален – прехвърляне право на собственост върху вещ, но срещу придобиване на собственост върху друга вещ.

Това е комбинация от две продажби, като и двете страни са продавачи и вместо да престират пари е достатъчно всеки един от тях да престира някаква вещ. Възможно е обаче да има смесени договори за замяна (смесена замяна) - комбинирана с продажба или с дарение, ако престациите са неравностойни.

Отграничения

Замяна и продажба

Прилики - възмездни и двустранни.
Разлики - в характера на едната престация
1. продажба - вещ  цена
2. замяна - вещ вещ
Поначало при замяната субсидиарно се прилагат правилата за продажбата относно:
1. формата - чл.18 ЗЗД;
2. преминаването на собствеността и риска - чл.24 и чл.196 ЗЗД;
3. едновременното изпълнение - чл.90 ЗЗД;
4. евикцията - чл.189 ЗЗД;
5. недостатъците - чл.193 ЗЗД.

Замяна на държавни имоти

Закона за държавната собственост - чл.45, 47, 48 (форма), 52
Закона за общинската собственост – чл.35,

Въпрос 63 – Дарение

Правен режим:

чл.225 – 227
Чл.225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

Чл.226. Обещанието за дарение не произвежда действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Чл.227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 90