Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Отговорност на гестора

Според Ал. Кацарски отговорността на гестора е договорна, макар гесцията да е един извъндоговорен източник. Конов приема безрезервно тази теза. От гесцията възниква едно относително задължение на гестора към доминуса (да се грижи за работата, докато той може да я поеме с грижата на добрия стопанин) и от ако от неизпълнението на това задължение последват вреди, тяхното обезщетяване ще стане със средствата на договорната отговорност, защото причината за вредите е неосъществяването на един дължим по едно облигационно отношение резултат, неосъществяването на една престация - престацията на гестора, която в крайна сметка е такава, каквато би била престацията му, ако той беше натоварен да свърши тази работа, т.е. ако беше мандатар.

Освен това грижата на добрия стопанин, или дължимата грижа, включва не само някакви рамки на изискуеми напрежения и напъни, но и някакви рамки на дължимо знание, умение и опит. С оглед на този опит, знания, умения, пък и физически сили е създадено това смекчение на закона: гесторът може би не е специалист-водопроводчик, или някакъв друг специалист, макар да се е нагърбил да влиза в апартамента ви и да поправя наводняващата ви тръба. Тъй като се е нагърбил в една особена ситуация, в която не е могъл, за да ограничи вредите ви, да защити интереса ви, като търси веднага специалисти, затова законът казва, че с оглед на особените обстоятелства, при които е поета работата неговата отговорност може да бъде намалена, т.е. да приложим по-скоро субективния критерий, да не търсим от него отговорност за това, че той не е имал дължимите знания и умения, така както бихме ги търсили от този, който е сключил договор за вършене на тази работа. Ако не позволим на гестора да се позовава на липсата на някои свои знания, ще го натоварим с една твърде висока отговорност и бихме ограничили ентусиазма на хората да действат като гестори.

Отговорност на доминуса

Следващият фактически състав е този, от който възникват задължения за доминуса - чл.61. Фактическият състав отново се свързва с предприемането на работата - тя трябва да е била предприета уместно и при това:

1. 
   Изцяло в чужд интерес. Ако работата е водена добре, т.е. ако гесторът е изпълнил задълженията си по чл.60 и се е грижил за работата с грижата на добрия стопанин, то тогава доминусът е длъжен:
   
   1. 
      Да изпълни задълженията, сключени от негово име - това задължение ни дава един нюанс, според който ще излезе, че действащия закон е възприел теорията за представителната, за репрезентативната гесция - тази гесция, която създава законна (не от упълномощаване) представителна власт на гестора по отношение на доминуса. Излиза, че гесторът, с предприемането на работата сключва от името на доминуса някакви задължения по отношение на едно трето лице, напр. на водопроводчика, който той вика да смени тръбата. Гесторът действа без представителна власт, но въпреки това доминусът е задължен по отношение на третото лице. Т.е. от една страна няма представителна власт, а от друга задължения възникват за доминуса, следователно представителна власт има, следователно гесцията създава представителна власт. Това обяснение обаче би могло да се изостави, като си дадем сметка, че гесцията урежда само бъдещите отношения между гестор и доминус. Отношенията между гестора и третото лице биха се уреждали в този случай от чл.42 ЗЗД: гесторът действа без представителна власт:
      

Но тъй като той би се легитимирал като гестор и би казал: аз съм съсед, ти си водопроводчик - оправи я, аз сключвам договора с теб от името на съседа - третото лице ще бъде предупредено за липсата на представителна власт и отговорност за гестора към него няма да възникне. Ако работата е добре водена обаче, доминусът ще трябва както казва закона да изпълни поетите от нетово име задължения. И понеже ограничаваме действието на гесцията между гестора и доминуса, и за да не създаваме теорията за репрезентативната гесция, която може да ни се стори опасна в някои ситуации, по-разумно е да приемем следното: нека да виждаме в текста едно задължение на доминуса да изпълни поетите от негово име задължения, които иначе не го задължават. И това задължение за изпълнение на поетите без представителна власт задължения се оказва задължение към гестора, а не към третото лице. Това изпълнение би могло да стане или директно, като платим или като се задължим пред третото лице. От тази гледна точка ще се окаже, че когато гесторът отива пред третото лице и казва, че е гестор - то няма представителна власт, което е очевидно, след като е гестор, но все едно обещава, че доминуса ще се задължи, че той ще плати, обещавам действието на едно трето лице по чл.23 и с тази конструкция бихме могли да конструираме веднъж отговорността на гестора по отношение на третото лице на основание на това, че доминуса не е изпълнил обещанието да се задължи или да плати и втори път можем да видим, че в такъв случай задължението на доминуса да изпълни поетите от негово име задължения са задължения към гестора, а не към третото лице.

1. 
   Да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел. Става въпрос за задълженията, които той е поел в лично качество, така както ги поема мандатаря с косвена представителна власт - от свое име, но за сметка на доминуса. Аз ще ти платя колкото струва смяната на тръбата, но от гледна точка на гесцията в ситуацията, когато тя е предприета изцяло в чужд интерес тази сума трябва да дойде от доминуса, чиято работа всъщност е свършена. Поетите лично от гестора задължения може би биха могли да бъдат не само договорни, защото когато гесторът действа той може би изпада и в положението на крайна необходимост, с което би могъл да си навлече и деликтна отговорност за вреди. Въпреки едно решение на ВС за това, кой отговарял за вредите, причинени от крайна необходимост текстът на чл.46 ЗЗД според Конов е ясен и е очевидно, че този, който е причинил вредите ще отговаря, при все, че той би могъл да има регресен иск по отношение на други лица. Ако гесторът напр. е счупил вратата или прозореца на съседа, в който има наводнение, защото вратата на наводнения е бронирана и единствен начин да се стигне до наводнения апартамент е да се мине през остъклената тераса на съседа, която трябва да се счупи - това ще бъде едно действие при крайна необходимост, за което ще се дължи обезщетение. Това обезщетение пред съседа собственик на счупената тераса ще трябва да плати гестора, но във вътрешните отношения то ще премине към доминуса и ще спадне към рубриката "да обезщети гестора за лично поетите от него задължения", ergo (следователно) тези задължения могат да бъдат както договорни, така и от едно непозволено увреждане, стига гесторът да е действал в рамките на крайна необходимост.
   
2. 
   Да върне на гестора необходимите и полезните разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им. Когато доминусът обезщетява гестора за поетите задължения, по-мислим за това, че вместо него ще изпълни тези задължения. Когато обаче гесторът вече ги е изпълнил (платил е на водопроводчика или на собственика на терасата) това ще се окажат негови разноски и ще легнат върху доминуса. Но в това трето задължение има и още един смисъл: то ни показва, че рамките на задължението на доминуса са всичко това, което гесторът е изразходвал, похарчил във връзка с предприетата работа, вкл. и лихвите от деня на похарчването на сумите. Т.е. отношенията наистина се развиват като при договор за поръчка - когато мандатарят има обратен иск към манданта за всичко онова, което е изразходвал като разноски за извършване на възложената му работа. Това, което доминусът няма да плаща в ситуацията на ал.1 е единствено едно възнаграждение за гестора. Доминусът ще му върне всичко това, което гесторът е изразходвал заедно с лихвите, без възнаграждение, защото между тях няма договор за поръчка и защото договорът за поръчка по принцип е безвъзмезден (на мандатаря се дължи възнаграждение единствено, ако то изрично е уговорено). Затова в ситуацията, в която гесторът е предприел работата изцяло в чужд интерес и я е водил добре, това, с което той ще бъде обезщетен е всичко, което е изразходвал без възнаграждение за личните му действия и труд.
   
1. 
   И в свой интерес - чл.61/2 Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
   

Гесторът напр. си прекарва телефон, като за целта прокарва сравнително дълга жица и докарва тази жица до собствената си къща. Заедно с това прокарва ток и на съседа си. Всъщност той се наема да извърши една работа, която не е изцяло негова, но не е и изцяло чужда - ползата от това ще бъде за двамата (водопровод, канал, път).

Ограничението на задълженията на доминуса в този случай е както законът казва "същото това, което би му се платило по ал.1", само че не изцяло, а до размера на обогатяването му (на доминуса), на това, което той е спестил като разходи, за да получи резултата, който гесторът му е докарал в свой и в негов интерес. Така че задълженията ще бъдат по структура същите, както са по ал.1, но ще бъдат ограничени от това, с което доминусът се е обогатил.

3. 
   Против волята на доминуса - чл.61/3 ЗЗД: Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
   

Наистина гесцията излиза от това, че предполагаемата воля на доминуса съвпада сдействията на гестора. Изричното противопоставяне на доминуса в хипотезата на чл.61/3 обаче не е в състояние да превърне гесцията в непозволено увреждане, нито да забрани на гестора да действа по две причини (основания за съществуването на гесция въпреки противопоставянето на доминуса).

Поради морални съображения - никой не може да ми забрани да откупя бижутата на жена си от заложната къща, да платя чуждия дълг, да поправя тръбите. Това че някой изрично ми е казал да не се заемам с тази работа не ме лишава от възможността аз да я започна, да я предприема при условията на една гесция. Ако гесторът схваща, че не върши нещо в интерес на доминуса, той не би вършил гесция. За да схваща обаче, че не върши нещо в интерес на доминуса е необходимо фактите да са такива, че да е очевидно, че доминусът не само няма интерес от предприемането на гесцията, но напротив - тази гесция му е вредна, т.е. за гестора да е очевидно, че ситуацията, която се е създала е една изцяло мнима ситуация. В повечето случаи обаче гесторът няма да възприема тази ситуация като мнима и грешката му относно съществуването или не на действителния интерес на доминуса ще се окаже извинителна и той ще действа като гестор.

Не само в интерес на доминуса, но и в собствен, на гестора интерес. Не мога да вярвам, че не мога да предприема една гесция по отношение на ставащото над мене наводнение, защото собственикът отивайки на море ми е казал: да не си посмял да пипаш тръбите. Не мога да приема, че съседът ми може да ми забрани да прокарам една тръба, респ. електропровод, телефон, от който и той ще може да се ползва, но аз също и не по-малко искам да се ползвам. Затова гесцията в тази хипотеза е възможна, но рамките на задълженията на доминуса е още веднъж ограничена. Гесторът отговаря по правилата за неоснователно обогатяване, т.е. по правилата на чл.59 (по правилата на actio de in rem verso):

Разликата по отношение на 61/2 ще дойде в размера на задълженията на доминуса. По 61/2 те са до размера на това, с което той се е обогатил, докато при гесция, на която доминусът се е противопоставил ще влязат в игра правилата за неоснователното обогатяване, т.е. ще се плати по-малката измежду сумите на обогатяването и обедняването.

Чл. 62 и тук няма да има предвид "пълномощието" като упълномощаване, като създаване на пряка представителна власт, - а договорът за поръчка. Въпреки това Василев стига до извода, че това всъщност било потвърждаване на извършените без представителна власт действия по чл.42 и с това нещата се консолидират. Всъщност потвърждаването, одобряването на работата създава ефектът на един договор за поръчка и отношенията между страните ще могат да се уредят с него. Все едно, че гесторът, предприемайки чуждата работа се е надявал тя да бъде одобрена и между него и доминуса отношенията да се осъществят с един мандат, един мандат, който тъй като се сключва в момента би могъл да включва и клауза за възнаграждение.

Все пак обаче при едно такова едностранно създаване на мандатни отношения (едностранно, защото не сме сигурни, че гесторът е искал създаването точно на този мандат) излиза че, одобрението на работата би могло да се окаже опасно. Защото ако се разгледат просто нещата ще се получи следното:

- гесторът е предприел една работа, почнал е да поправя тръбата, поправя я, сега поправя и вратата, защото той трябва да се грижи за работата, докато доминусът може да я поеме и в този момент доминусът си идва и одобрява всичко това, което е направил, но вземи да боядисаш после. Излиза, че ако приемем, че одобрението ще създаде един мандат можем да мислим, че то ще натовари гестора с допълнителни задължения, защото неговите задължения по закон са да се грижи за работата, докато доминусът може да я поеме. От това очевидно следва, че одобрението може да се отнася и ще създаде мандатни отношения единствено в рамките, в които законът задължава гестора, т.е. до връщането, до създаването на възможност доминусът да си поеме работата сам. За някакви нови задължения ще трябва да се сключи нов мандатен договор, а не този, който ние казваме, че все едно е сключен с одобряването на работата.